Банкеръ Daily

Общество и политика

Село Ясна поляна получава името на родното място на писателя Лев Толстой

През летния сезон кипи активен еко туризъм в село Ясна поляна, с организирани групи и индивидуални туристи.

Слънцето изгря и озари пътя на пътешествениците. Хубавото време подканя и за по-далечни маршрути. 

А защо това да не е Ясна поляна. Оказва се, че у нас, в Югоизточна България, има село с такова име. За разлика от имението на руския писател Лев Толстой.

Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек. Сегашното си име дължи именно на големия руски писател Лев Толстой. В началото на ХХ век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в селото, поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била силно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 г., възниква въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на местния учител Андрей Ненов то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна.

В България толстоизмът се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист Хенри Джордж за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.

Толстоистката колония в Ясна поляна се основава през 1906 г., като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Те купуват пустеещи земи в близкото до османската граница село Алан кайряк  и основават просъществувала до войните колония, в която издават списание „Възраждане“. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на толстоисткото движение. Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.

Тази колония получава широка известност и самият Лев Толстой решава да я посети, но умира на път за България.

Неслучайно в селото има музей, една част от който е посветена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. Приятна изненада представлява другата етнографо-историческа част – старите дървени рала, становете и огромните делви.

Село Ясна поляна се намира в община Приморско. Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска, вливаща се в Дяволския залив на Черно море в чертите на град Приморско.

По течението на реката са разположени две населени места: село Ясна поляна и град Приморско. На около 2 км преди село Ясна поляна по течението на реката е изграден големият язовир "Ясна поляна", водите на който се използват за питейно водоснабдяване на почти всички селища по южното ни Черноморие, както и за напояване на земеделски земи. Това е станало през 70-те години на миналия век и е вторият по големина язовир в област Бургас

Във водите на река Дяволска обитават речен и блатен кефал, черна мряна, бяла риба и други, което може да осигури приятно прекарване на любителите риболовци.

В северния край на селото минава и река Ропотамо. То е обградено от вековни гори, наричани от местното население лонгузи.

Населението изповядва православно християнство. 

Аязмото и параклиса

са другите забележителности на селото. На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, "борят“ яйца, яде се козунак и "странджански дядо", и се налива от лечебната вода.

Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвен "странджански дядо“. Той се приготвя през ноември-декември и е готов за ядене през Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата. Странджански дядо е пресован сурово-сушен продукт от раздробено свинско месо, натурални подправки и добавки, напълнени в обвивка от естествен произход (обикновено свински стомах).

През летния сезон селото се оживява от активен селски еко туризъм - с организирани групи и индивидуални туристи. В селото има и "новоселци“ от Великобритания. През летния сезон се организират и театрални представления на открито с международно участие. Местната битова фолклорна група активно участва във всички местни и национални конкурси за народна песен и изяви.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във