Банкеръ Daily

Общество и политика

Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България

Снимка за спомен след приемане на Конституцията

На 12 юли през 1991 г. седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно. 

Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и органите на местното самоуправление.

В основния закон са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден Конституцията е обнародвана (Държавен вестник, бр. 56) и влиза в сила от 13 юли.

В следващите години в Конституцията на Република България са извършени общо шест промени

Седмото Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.

Народното събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него  са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. БСП тогава получава 47.1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5.75 %, БЗНС – 4%,  а Отечественият съюз – 0.5 процента.

На 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на конституцията Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен план периодът между Седмото ВНС и следващите избори се характеризира с противопоставяне на консервативното и реформаторското крило вътре в БСП, както и на умерените и радикалните вътре в СДС. Това деление е във връзка с настроенията за това колко бързо трябва да се осъществяват промените. Промени има при земеделските партии – от членове на казионния БЗНС и БЗНС-Никола Петков се създава единен Български земеделски народен съюз. Продължава укрепването в позициите на ДПС. В БСП се оформят три крила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във