Банкеръ Weekly

Общество и политика

САЩ ни бройкат за корупция и пране на пари

S 250 8410616b ca5c 46fd beef fd5de391b39b
S 250 3977f256 17ea 400e 9ef6 42ebc042172f

В последно време активността на администрацията на САЩ на територията на България бележи връх - миналата седмица посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа направи изявление, с което  подгря специалното съобщение на държавния секретар Майк Помпео за забраната съдия Андон Миталов да посещава САЩ заради корупция.

Покрай шума около тази забрана, отвъд океана се чу и гласът на бившия посланик у нас в периода 2002- 2005 г. Джеймс Пардю. В разискваната тема за борбата с корупцията и последните действия на американските власти, той между другото съобщи, че посланик Мустафа е с нов съветник по юридическите въпроси и с опит в борбата с корупцията - г-жа Ким.

Пардю отбеляза и повдигнатите от прокуратурата обвинения към  Васил Божков, "който от дълго време е известен", както го определи бившият посланик, без да уточни с какво точно българският бизнесмен е известен. Може би Пардю разчита на това, че все още помним неговия прословут секретен доклад от 2005 г., в който наред с познатите лидери от подземния свят, беше отбелязан и Васил Божков-Черепа с неговата империя НОВЕ Холдинг, бинго залите, казината и популярната лотария Еврофутбол.

Активността на администрацията на САЩ продължава и тази седмица. Посланик Херо Мустафа вече обяви, че съдия Андон Миталов няма да е единствения българин с черен печат заради корупционни действия. Изявлението й в понеделник ( 10 февруари) съвпадна с визитата на първия заместник помощник секретар в Министерството на финансите на САЩ Пол Ахърн. В рамките на двудневното си посещение в София Ахърн се срещна с представители на правителството, като анонсът за разговорите бе в посока на сътрудничеството между двете страни в областта на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма.

Прането на пари е област, срещу  която САЩ традиционно предприема мерки, включително и у нас. Точно една година ни дели от скандала с преводите на милиони евро от държавната петролна компания на Венецуела към доверителна адвокатска сметка в българска банка на името на Цветан Цанев. Схемата бе разкрита от американските служби и ДАНС, като впоследствие средствата са  насочвани    към други държави. Според информацията ставаше дума са преводи на около 50 милиона евро.

След разкриването на схемата, през февруари м.г. посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин се срещна и разговаря с управителя на БНБ Димитър Радев  - също по  темата за  прането на пари и по-специално за "Венецуелската афера". Тогава Рубин заяви, че най-важното в случая е било  усилието да се предотврати кражбата на националното богатство на Венецуела.

Оттогава досега изтече много вода, но прането на пари си остава основна грижа както за нас, така и за партньорските служби отвъд океана. В края на ноември 2019 г. влязоха в сила промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) от 2018 година. Те бяха направени, защото бе необходимо да се транспонира Директивата 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, позната още като "Петата директива" срещу изпирането на пари. Крайният срок за транспониране на директивата в националното ни законодателство беше 10 януари 2020 година. Приемането й се наложи също така и заради присъединяването на страната ни към ЕРМ II, и към  банковия съюз на ЕС.

Промените в ЗМИП вкараха и нови  категории длъжностни лица. Например тези, които предоставят услуги за обмяна на виртуални валути, доставчици на виртуални портфейли за криптовалути, които предоставят услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти.

Сред новите текстове фигурира и регламента, според който сред задължените по закона субекти вече се нареждат търговците и посредниците в търговията с произведения на изкуството. В тях попадат също така художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или превишава 10 000 евро. Регламентът беше приет заради риска подобни сделки да се окажат параван за пране на незаконно придобити пари и имущество.

САЩ също предприема мерки в тази посока - вече е внесен законопроект, въвеждащ строги правила за търговците на произведения на изкуството. Законът е съобразен с последните европейски директиви и очевидно залага основите на общ фронт срещу престъпления, свързани със сделки с творби на изящните изкуства. 

Факт е, че двудневната визита на първия заместник помощник-секретар в Министерството на финансите на САЩ Пол Ахърн, съвпадна и със скандала около колекцията от близо 3000 експоната  на фондация "Тракия", за която се знае, че всъщност принадлежи на Васил Божков. Както е известно, Върховната административна прокуратура предприе действия за проверки на законността на колекцията и се закани, че ще пристъпи към изземване на експонатите.

Това пък предизвика реакцията на ЮНЕСКО. Звеното за опазване на културното наследство към ЮНЕСКО извести в края на миналата седмица, че ще изпрати международни експерти, които ще направят оценка на законността на искането на прокуратурата. Ако анализът на документите с причините за изземване и мерките за съхранение при евентуалното транспортиране  на колекцията не са в съответствие с процедурата на ЮНЕСКО, колекцията няма да бъде преместена, предупредиха от фондация "Тракия".

В очертаващата се тежка битка за колекцията и въобще за доказването на престъпната дейност на известния от дълго време Васил Божков (според определението на бившия посланик Джеймс Пардю) съвет винаги ще е добре дошъл. От опит знаем, че партньорите ни отвъд океана имат обичай да дават препоръки. Със сигурност такива са получили и сегашният  главен прокурор Иван Гешев и неговият предшественик Сотир Цацаров, по време на тридневната им визита в САЩ през октомври миналата година. А днес за всички става ясно, че вече берем и плодовете на есенната спявка...

 

Отвъд океана нарочиха индустрията за криптовалута в бягство от отговорност

В края на миналата седмица Джамал Ел-Хинди, заместник-директор на бюрото за прилагане на мерки срещу финансовите престъпления (Financial Crimes Enforcement Network - FinCEN) към Министерството на финансите на САЩ заяви, че бизнесът, свързан с  виртуалните валути, не прави нищо за противодействие на прането на пари. Ел-Хинди направи това изказване по време на речта си на 20-ата конференция срещу изпирането на пари  и финансовата престъпност на Асоциацията на индустрията за ценни книжа и финансови пазари на 6 февруари в Ню Йорк.

Според Ел-Хинди предизвикателство се крие в липсата на прозрачност в сделките с криптовалути. Така се провалят процесите на събиране на информация и проверките, необходими за разследването на прането на пари и предотвратяването на финансовите престъпления.  В тази изключително трудна ситуация новите технологии могат допълнително да я изострят, посочи Ел-Хинди. Според него създателите на криптовалута в сферата на социалните медии и платформи (като Фейсбук например) трябва да имат същите отговорности като традиционните участници във финансовия сектор. Социалните медии и платформите сега се фокусират върху създаването на криптовалути, но не бива да си затварят очите за незаконните транзакции, които могат да насърчат, заяви той.

В края на миналата година и директорът на FinCEN Кенет А. Бланко обвини индустрията за криптовалути, че непрекъснато бяга от отговорността да спазва правилата на агенцията относно услугите за превод на пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във