Банкеръ Weekly

Общество и политика

САМОТНА ГАРА ЗА КИМ ЧЕН ИР

Няколко севернокорейски ракети изпопадаха в океана между Корейския полуостров и Япония и отново размътиха тежката вода на международните отношения. Този път не става дума за ядрени централи или центрофуги за обогатяване на уран около Персийския залив, а за тяхното военнотранспортно приложение - ракети, чието най-невинно свойство е да прехвърлят бойните глави от Корейския полуостров към останалите континенти.
В началото на юли 2006 г. една затворена за света и за себе си страна като Северна Корея накара Съвета за сигурност на ООН да си припомни времената, когато нервно затваряше вратите си, за да не превърне Студената война в гореща. Всъщност това с ракетите е една забележителна новина, за която информационните агенции, които някога наричаха телеграфни, отдавна не бяха съобщавали. Новина е и фактът, че се наложи светът да си припомни как сателитните снимки и мощните проследяващи устройства се превръщат в нещо като рентгенови снимки за повреди в стратегическата стабилност. Отдавна светът не беше чувал за затворените врати на Съвета за сигурност на ООН. Но когато чуе, не би трябвало да е забравил какво означава това - нищо друго, освен че постоянните и признати членове на ядрения клуб са много разгневени. Затворените врати всъщност са една представа за входа към светая светих на международната сигурност, на който е сложена табела с надпис: Имаме сериозен проблем. Не ни безпокойте, докато намерим решението!
Има някаква ирония в смисъла, който се влага в дипломатическото словосъчетание затворени врати. Сякаш някога Съветът за сигурност е искал те да бъдат отворени. Поне от края на Втората световна война ядреният клуб се е пазил да не допусне нудисти в заседателната зала на света - особено такива, чиито ядрени амбиции са застрашавали стратегическия порядък... Светът не беше чувал и за толкова остри декларации от страна на НАТО. За първи път от години насам стратегическите сетива на Пакта бяха опънати толкова силно, че трябваше да изстреля декларация с призив за твърди мерки от страна на международната общност. От централата на НАТО в Брюксел обявиха, че ще подкрепят Съвета за сигурност на ООН в усилията да реши този въпрос.
Този въпрос е севернокорейски и виси във въздуха поне от осем години насам, когато сталинисткият режим в Пхенян направи първите си ракетни опити и предизвика международна криза. Година по-късно, през 1999-а, с Пхенян трудно бе договорен мораториум върху ядрената му програма, а по-късно и шестстранни преговори, в които участват Китай, Съединените щати, Русия, Япония и двете Кореи. Сега при второто издание на севернокорейското безразсъдство различна е не е само цифрата, която обозначава типа ракети. За разлика от Таеподон -1, този път севернокорейската ракетна гордост, двустепенната балистична ракета Таеподон -2 падна в Японско море при различни политически обстоятелства...
Специалистите казват, че от техническа гледна точка опитите били несполучливи. Таеподон -2 летяла само четиридесет секунди. Политическите наблюдатели обаче са на друго мнение. От тяхна гледна точка експериментът има друго значение, най-малкото защото за секунди съсипа многогодишни опити да се научи Северна Корея да решава проблемите на масата за преговори. След ракетната случка на 4 юли, която Пхенян се опитва да изкара едно обикновено военно учение, това е повече от съмнително, а шестстранните преговори са в точката на замръзване.
След 4 юли сигурното е, че всичко започва отначало. Даже Китай и Русия, които винаги са били много скептични към въвеждането на санкции срещу Северна Корея, повече от всякога усещат, че непредсказуемото поведение на режима в Пхенян застрашава стабилността в целия регион. За първи път Пекин показа колко силно е раздразнен от пътуващия само с влак Ким Чен Ир. Китай този път има своите основания да е много по-рязък, защото опитите със севернокорейските ракети одраскаха по безпардонен начин неговия авторитет на сила, чийто глас Пхенян единствено е склонен да слуша и чиито помощи под формата на храни и гориво приема с удоволствие. Пекин обаче има не по-малко основания да продължава да държи на конструктивните преговори и на дипломацията.
Анализаторите с основание прогнозират, че едно евентуално сгромолясване на режима в Пхенян ще има само неприятни последици за Китай. Главно защото Северна Корея играе роля на буферна държава между Китай и Южна Корея. Една обединена Корея ще постави Китай в съвършено нови условия. Затова Северът на полуострова е дилема за Китай, който трябва да балансира между стабилността на режима в Пхенян и провокативното му поведение, заплашващо да доведе до неконтролируема регионална надпревара във въоръжаването.
В този смисъл са и изявленията на постоянния представител на Китай в ООН Ван Гуаня, който подчерта, че евентуалните мерки трябва да бъдат с конструктивен характер и да съдействат за поддържането на мира в този район от света. Изводът е, че даже за Китай севернокорейското поведение си остава една голяма загадка. Всъщност едва ли някой може да твърди, че е напълно наясно с мотивите на севернокорейския вожд Ким Чен Ир да предприеме подобна стъпка и да демонстрира военни мускули. Простата логика показва, че тези ракети може и да се целят в други, но със сигурност могат да паднат върху собствената глава или да уцелят онзи, за който най-малко са предназначени.
За първи път Русия усети, че нискотехнологичните севернокорейски ракети са опасни и за нея. Някои ракети паднаха в непосредствена близост до руска територия. Според анализи в руските медии така далекоизточният Приморски край, Сахалин, Курилските острови и Камчатка се озоваха в зоната на риска от нанасяне на непреднамерен ядрен удар. Според коментара на в. Комерсант ракетата Таеподон, която лети неизвестно накъде, неизвестно защо и неизвестно кому ще падне на главата, олицетворява политиката на Северна Корея. Със сигурност Пхенян рискува да попадне в още по-голяма изолация, със сигурност затруднява неимоверно политиката на помирение на Южна Корея и с още по-голяма сигурност засилва скептицизма на американци и руснаци. Фактът обаче си е факт. За разлика от преди осем години, този път Северна Корея не изстреля ракетите изненадващо, а въпреки многобройните и остри предупреждения.
Все пак в търсенето на логика има някои неслучайни случайности. Случайно или не, посоката, в която бяха изстреляни ракетите, беше променена. Този път те бяха насочени на североизток, а не на изток, както беше досега. Казват, че това зависело от разположените американски системи за прихващане на ракети. Казват също, че севернокорейските ракети теоретично могат да достигнат Аляска или Хавайските острови. Случайно или не, Пхенян, въпреки отправените му преди това предупреждения, направи експеримента точно на 4 юли, празника на Съединените щати, на който американците честват Деня на независимостта. Освен това в същия момент в Космоса бе изстреляна и совалката Дискавъри. Заради съвпаденията някои намериха логиката в това, че ракетите са послание директно към Вашингтон. По този начин Пхенян се мъчел да предизвика готовността на Съединените щати за директни разговори, в които да си издейства гаранции за сигурност. Или най-малкото да направи по-благоприятни за себе си шестстранните преговори, в които да може да получи по-солидни финансови помощи.
Случайно или не, непредвидимият севернокорейски характер си има своите ирански черти. Ден след като ракетите на Пхенян паднаха в Японско море, в Брюксел не се случи нещо чакано от цял месец насам. Или поне не се случи по планирания график. Иран в последния момент отложи преговорите с Европейския съюз за ядрената си програма. Бях изненадан да чуя, че Али Лариджани е решил в последната минута да отложи пътуването си в Брюксел, което трябваше да се състои днес, подчерта върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана. Иранската държавна телевизия пусна единствено една бягаща лента с надпис: Ядрените преговори Европейски съюз-Иран се отлагат с една седмица.
Севернокорейските ракети изпопадаха във водите на Японско море и събудиха усещането за азиатската Студена война. Въпросът, който отново няма отговор, е не само в нискотехнологичните севернокорейски ракети. Въпросът е, че те продължават да произвеждат нискотехнологична система за сигурност на Корейския полуостров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във