Банкеръ Daily

Общество и политика

Само България не подкрепи климатичния закон на ЕС

Министрите от ЕС официално одобриха сделката в понеделник, а България гласува с "въздържал се".

България е единствената страна в Европейския съюз, която не подкрепи климатичния закон на блока, който да направи  целите на емисиите на парникови газове в блока правно обвързващи, съобщава Ройтерс.

Министрите от ЕС официално одобриха сделката в понеделник, а България гласува с "въздържал се". Оказа се, че България гледа скептично на споразумението на Европарламента  и държавите-членки, постигнато през април, което определя цели за намаляване на нетните емисии на ЕС с 55% до 2030 г. от нивата от 1990 г. и тяхното премахване до 2050 г.

"Окончателният компромис не отразява в достатъчна степен националната ни позиция", е казал говорител на българското правителство, без да уточнява повече.

Законът има за цел да постави климата в основата на всички политики на ЕС, като гарантира, че бъдещите регулации подкрепят целите за намаляване на емисиите. Това ще изисква огромен преглед на политиките в отделните държави. Повечето закони на ЕС са предназначени да постигнат предишна цел за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г.

За да се гарантира, че до 2030 г. ще бъдат положени достатъчно усилия за намаляване и предотвратяване на емисиите, с европейския законодателен акт за климата се въвежда ограничение от 225 милиона тона CO2 еквивалент на приноса на поглъщанията към нетната цел. Съюзът ще се стреми също да постигне по-голям обем нетни поглътители на въглерод до 2030 г.

Комисията ще предложи и междинна цел в областта на климата за 2040 г., ако е целесъобразно, най-късно в срок от шест месеца след първия глобален преглед, извършен съгласно Парижкото споразумение.  Бюджетът се определя като ориентировъчен общ обем на нетните емисии на парникови газове (изразени като CO2 еквивалент и осигуряващи отделна информация за емисиите и поглъщанията), които се очаква да бъдат отделени през този период, без да се излагат на риск ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение.

С европейския законодателен акт за климата се създава Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата. Този съвет ще предоставя независими научни становища и доклади относно мерките на ЕС, целите в областта на климата и индикативните бюджети за парниковите газове и тяхната съгласуваност с европейския законодателен акт за климата и международните ангажименти на ЕС съгласно Парижкото споразумение.

Комисията ще работи заедно със секторите на икономиката, които решат да изготвят индикативни доброволни пътни карти за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във