Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ СЛЕД ПУТИН, БУШ И ПОСЛЕ

В Москва и Вашингтон в близките две години ще започнат да се натрупват въпроси. През 2008 г. и в Русия, и в САЩ ще се смени върховната власт. Владимир Путин и Джордж Буш, които в началото трудно намериха общ език, сега се опитват да пазят взаимно тила си. В същото време в двете столици нараства взаимното раздразнение. На 29 ноември секретарят на руския Съвет за сигурност Игор Иванов обвини САЩ и НАТО, че оказват натиск върху бившите съветски републики в Централна Азия, като подтикват населението към масови протести. Това само повишава степента на напрежение в района, поясни със загриженост Иванов, като допълни, че в Афганистан и Ирак също няма стабилност, а обстановката в Южен Кавказ е сложна. Упрека си Игор Иванов отправи на среща на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), в която членуват 6 държави - Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. ОКДС бе създадена през 1992 г. Азербайджан, Грузия и Узбекистан също подписаха договора, но по-късно излязоха от организацията.
Иванов допълни, че Русия няма намерение да разполага допълнителни военни бази в страните членки на ОДКС. Това изявление трябваше да пресече слуховете, че страната се кани да разположи свои части в базите в Узбекистан, които бе поискано да освободят САЩ и НАТО. В същото време бе заявено, че организацията смята да създаде свои мироопазващи сили, които да действат на територията на страните членки. Там, където е необходимо, те ще действат с мандат на ООН, подчерта генералният секретар на ОКДС Николай Бордюжа. Според руския президент Владимир Путин главната цел на общите усилия е да се развива отбранителната самодостатъчност, заради която Москва е готова да продава на присъединилите се към идеята страни по-евтино руски оръжия и природен газ. Като потенциални заплахи за страните членки бяха посочени наркотрафикът, организираната престъпност, международният тероризъм. Вероятно с този ход Русия се опитва да противодейства на натиска да изтегли своите сини каски от Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Властите в Молдова и Грузия настояват те да бъдат заменени от контингенти на ООН или НАТО. САЩ също бяха поканени да участват в регулирането на приднестровския конфликт, където през последните 13 години Русия бе основен посредник. Москва поддържа там един батальон сини каски, в Абхазия - три, а в Южна Осетия - един батальон. Там САЩ също бяха поканени от грузинските власти да заменят руските мироопазващи части. Държавният департамент вече отговори положително на поканата.
Грузия и Молдова обвиняват Русия, че използва мироопазващите си сили за защита на своите интереси в конфликтните точки. Грузинският външен министър Гела Бежуашвили упрекна руските миротворци, че те пазят някакви административни граници, вместо да съдействат за разрешаване на конфликтите. Тбилиси поставя и срок за разрешаване на проблемите с Абхазия и Южна Осетия - 15 юли 2006 година. Ако ситуацията не се измени, руските части там ще бъдат нежелан гост. Независимо от това мисиите на ЕС и САЩ ще се разширяват. Москва вече даде съгласие умиротворяването в Приднестровието да премине под егидата на ОССЕ, като за основа бъде приет не руският план, а предложенията на украинския президент Виктор Юшченко.
Не всички в Москва изглеждат обаче разстроени от изтеглянето на миротворците. Заради присъствието на 2500 руски войници и офицери в горещите точки в Грузия и Абхазия Русия продава природен газ на двете страни на цени два и половина пъти по-ниски от европейските. Затова заедно с европейците в тези зони ще влязат и европейските цени. Единствено на руските военни това може да не се хареса, защото заплащането в тези точки е 1.5 пъти по-високо, отколкото в Русия, и една година служба се смята за две.
През последните години Русия продължава линията на свиване на военното си присъствие в чужбина. Тя минимизира участието си в миротворческите операции на ООН. Няколко руски военни наблюдатели има в Демократична република Конго и в Босна и Херцеговина, а в мисиите на ООН в Либерия и Сиера Леоне участват само руски граждански лица. Руските военни бяха изтеглени от Сиера Леоне на 1 октомври тази година. Нежеланието за участие в операциите в Западна Сахара може да се обясни с тежкия климат, но защо Москва избягва Хаити и Източен Тимор изглежда неразбираемо. Сомалия например кани именно руснаците за миротворци, след като те помогнаха за преодоляване на последствията от сушата през 70-те години. И други правителства в Африка предпочитат руското присъствие. Москва обаче изглежда по-силно разтревожена за проблемите в близкото си обкоръжение. В Централна Азия, Кавказ и зоните на транзит на каспийския нефт се засилва влиянието на САЩ, Турция и Европа. Затова с повишена активност Москва се опитва да неутрализира антируските настроения.
След като Узбекистан поиска от САЩ да закрие американската база в Ханабад, сега властите в републиката поискаха от НАТО да се изтегли от базата в Термез. Тя бе използвана основно от Германия като въздушен мост до Афганистан. Германският контингент в ISAF е най-многобройният и закриването на тази база ще създаде проблеми с тиловото снабдяване на частите на НАТО в Афганистан. Загриженост вече изказа Испания, която догодина трябва да поеме командването на силите на международната коалиция. С алтернативните възможности също ще бъде сложно, защото Туркменистан и Таджикистан заявиха, че по въпроса за военните бази ще се ръководят предимно от интересите на своите съседи в Централна Азия и Русия. Американската авиобаза в Манас (Киргизстан) вече е претоварена заради предислоцираните от Ханабад военни транспортни самолети. Освен това американските части действат самостоятелно. Проблемът с базите се изостря и затова Вашингтон предлага НАТО да поеме единното командване на международните сили. Ако това бе станало по-рано, САЩ също биха могли да използват базата в Термез. Сега обаче това става невъзможно.
Базите в Ханабад и Термез бяха открити през 2001 и 2002 година. Охлаждането на отношенията с Узбекистан започна след събитията в Андижан на 13 май тази година. САЩ и Европа поискаха международно разследване за разправата с метежниците. Узбекистан бе предупреден за вероятността да попадне в международна изолация. В отговор узбекистанският президент Ислам Каримов възстанови съюзническите си отношения с Москва и рязко промени отношението си към военното присъствие на САЩ и НАТО. Впрочем и други съседни републики изказаха опасения, че американците използват военното си присъствие в Централна Азия за политическо влияние в региона. Именно тези опасения бяха озвучени от секретаря на руския Съвет за сигурност Игор Иванов. Авиобазата в Ханабад, където бяха разположени хиляда американски войници, 30 военно транспортни самолети С-130 и С-17, както и изтребители F-15 и F-16, вероятно ще бъде използвана все пак от Москва. Това може да стане от догодина, когато Узбекистан стане член на Организацията на Договора за колективна сигурност. Там може ще бъде разположена руска авиогрупа, която ще изпълнява мисия на ОДКС за поддържане на регионалната стабилност.
Промените в европейската политика и предстоящите промени в САЩ и Русия вероятно ще изострят съперничеството в Централна Азия, която се пръвраща в зона на мек сблъсък на интереси и в база за влиянието в горещите зони на международната политика - Афганистан, Ирак, Иран. С Буш и Путин, или без тях, интересите на САЩ и Русия не могат да бъдат поделени в такава болезнена точка. Русия засилва икономическата си мощ благодарение на високите цени на петрола и започва да набира военна сила в собствените си граници. САЩ изпитват вътрешен и външен дискомфорт в поддържането на досегашната си мисия на едноличен лидер в света. Появяват се нови центрове на сила и влияние и се изостря борбата с международния тероризъм. Тези силни колебания в световната политика започват да се усещат. И те не може да минат без последствия. Със или без Буш и Путин, Москва и Вашингтон ще трябва да намерят нова формула за сближаване на интересите преди натрупващите се разногласия да се превърнат в критична маса. Криза в отношенията между двете ядрени сили би била най-лошият сценарий в периода на смяна на властта в Москва и Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във