Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ - САЩ: ВРЕМЕ ЗА ВЕРНИ СМЕТКИ И ТОЧНИ ПРИЯТЕЛИ

Руско-американските отношения навлизат в етап на растяща неопределеност. Симптомите на взаимно разочарование не се появиха изведнъж. Във Вашингтон със закъснение разбраха, че Русия не се опитва да налага алтернатива на американските планове за влияние в света, а се опитва да намери своя линия на поведение. Москва се чувства вече достатъчно силна, за да предлага решения и да търси съюзници за прокарването им. Във Вашингтон все още не могат да смелят мисълта, че руската позиция е основана не върху желанието за конфронтация, а върху новото национално самосъзнание и върху необходимостта Русия да защити собствените си интереси.
Статистиката показва, че от 1999 г. икономиката на Русия се е увеличила с две трети. След близо две десетилетия упадък Москва трупа ресурси за растеж благодарение на високите цени на нефта и природния газ. Логично е разработваната и налаганата сега геополитическа линия да се гради върху използването на енергийните източници за социално-икономическо стабилизиране вътре в страната и влияние навън. Друг е въпросът как тези мерки изглеждат, или по-точно - как се тълкуват зад граница.
След края на студената война американската позиция бе еднозначна - който не е с нас, значи не е демократ. Франция и Германия на фона на иракската криза през 2003 г. първи заявиха, че Вашингтон не е прав. Десетилетие и половина Русия беше принудена да повтаря с половин глас американската позиция и да преглъща загубата на влияние, съюзници и пазари. След 11 септември 2001 г. президентът Владимир Путин предложи подкрепа на САЩ срещу идеята за глобално партньорство. Това бе разбрано като готовност Москва да следва и по-нататък американската линия за своите и чуждите в международната политика. Москва оказа подкрепа в Афганистан, съгласи се с разполагането на американските бази в Средна Азия, но отказа да се меси в Ирак, блокира в ООН опитите за силово решение срещу Иран, предприе преговори с Хамас, активизира влиянието си в арабския свят и Близкия изток. Русия реши, че е достатъчно самостоятелна, за да не я съпровождат на геополитическата сцена. Тя ограничи чуждестранните инвестиции в енергийния си сектор, подкрепи Киргизия, Узбекистан и Беларус и прекъсна шествието на цветните революции в постсъвеското пространство, авторството на чиито сценарии Вашингтон открито си призна.
Отдръпването на Грузия, Молдова и Украйна бе възприето болезнено в Москва, както впрочем и рязкото разширяване на НАТО на изток до руските граници. С новата си политика Русия дава знак - ние приехме вашите реалности, сега и вие приемете нашите. Взаимната еуфория преминава и идва времето на точните сметки и верните приятели. Както се казва - нищо лично. Президентите Путин и Буш запазват добрите си лични отношения, но държавният секретар Кондолиза Райс и вицепрезидентът Дик Чейни вече подеха кампания за нова кройка на руско-американските отношения. По-темпераментните привърженици на американското надмощие в света предлагат провинилата се Русия да бъде изключена от Г-8, срещата на групата в Санкт Петербург през юли да бъде бойкотирана и въобще на Москва да бъде нагледно показано от кого трябва да се учи и кого да следва.
В Русия също расте раздразнението от поучителния тон и от усещането, че Вашингтон се опитва да огради съюзниците си от сътрудничество с Москва. Добрият тон е нарушен, но добрите чувства все още изглеждат ненакърнени. Изглежда така, сякаш двете страни се опитват да си бъдат взаимно полезни, но не знаят как. Всъщност линията на интересите започва силно да се отклонява и бащинските потупвания на Вашингтон изглеждат неуместни за зрителите в Русия.
Високите цени на нефта и природния газ наистина превърнаха Русия в силна енергийна държава. Логично тя възстанови държавния контрол над енергийните си ресурси. Логично е и сближаването с Китай. Седемдесет и девет процента от енергоресурсите си Китай доставя от Иран. Ако Вашингтон сложи ръка върху тези източници, всички руски усилия за нов енергиен ред ще бъдат зачертани. Ще се променят и географията на транспортирането на тези ресурси, както впрочем и цените им.
За САЩ е стратегически важно да се поддържа откритост до енергийните източници, особено в новите зони за сигурност, създадени с американско военно присъствие. Откритостта в американския вариант обаче означава безпрепятствен достъп основно на САЩ и съюзниците им, докато в руския вариант това е формулирано като равен достъп на всички и до енергийните източници, и до енергийните технологии. Русия изпитва глад за технологии и инвестиции в енергийния сектор, но условието на Запада за премахване на държавния контрол й се струва прекалено сурово и опасно. Сделката суровини срещу технологии обаче изглежда прекалено рискована за Запада на фона на абмициите на Иран да стане ядрена сила. Москва и Вашингтон не съумяват заедно да претеглят рисковете от новите си геополитически виждания, защото в САЩ не могат да свикнат с мисълта, че Русия вече не е страна на съветите, а страна на собствените решения. От друга страна обаче, Москва не може сама да прецени докрай опасностите от собствените си преценки и реагира с обида на колективизма в международната политика.
И двете страни влизат в етап на подготовка за смяна във властта. И Джордж Буш, и Владимир Путин са в средата на втория, последния си конституционен мандат. Каквито и да са предположенията за възможните действия на Путин в Русия, ясно е, че от двете страни се предприема политика на изчакване и смяна на приоритетите. Сегашните разногласия не отменят постигнатото досега. Никога в историята след Втората световна война Москва и Вашингтон не са поддържали толкова близки, макар и противоречиви отношения. И никога близостта на интересите не е била така силно мотивирана от международната обстановка.
Русия относително спокойно прие, че САЩ откриват нови бази и интереси край руските граници. В същото време Москва закри базите си в Лурдес (Куба) и Камран (Виетнам), но възстановява и засилва позициите си в страните от ОНД. Докато САЩ се опитват да разтегнат максимално влиянието си в света, Русия демонстрира друг поход - събиране и концентриране на интересите. Тези два подхода, които външно си противоречат, могат обаче да се допълват при предпазливо разпределяне на отговорностите и доверието в глобалната сигурност. Главният въпрос е кой с кого ще свиква и кой кого ще догонва. Едва ли Русия ще се стреми да догонва САЩ в амбицията за тотално влияние в света. Но и едва ли ще се съгласи да наблюдава как в двора й шета чужда ръка с призиви за свой ред и наредба. Нищо фатално няма в разногласията, стига те да не водят до противопоставяне по въпросите, свързани с глобалните гаранции за сигурност и стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във