Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ръжда по Великата българска стена

Александър Маринов

 

През последните дни се срина като лавина поредният скандал с водещата роля на вицепремиера Валери Симеонов, който самият той определи като проява на "политическо плямпане". Всъщност кулминацията на плямпането бе дело на самия Симеонов, който гордо заяви, че на южната ни граница е изградено "изключително тежко, сериозно инженерно съоръжение, с което България трябва да се гордее, така както Китай се гордее с Великата китайска стена". И отсече, че България има "най-стабилната ограда в целия ЕС, която спокойно може да бъде наречена Великата българска стена".

Повод за словесното изригване на Симеонов бе поредица от изявления и въпроси от страна на "неверниците от опозицията" (по негови думи) и най-вече на говорителя на БСП Елена Йончева във връзка с

конкретни данни за нередности

при изграждането на съоръжението и сериозни слабости при неговото функциониране. Търпението на вицепремиера очевидно се изчерпа след подадения от бившия депутат на Патриотичния фронт Велизар Енчев сигнал до прокуратурата и ДАНС, че фирми на тази формация строят граничната ограда и са в основата на нередностите.

Отвръщайки на удара, Симеонов на свой ред внесе сигнал в прокуратурата срещу Елена Йончева за "престъпления срещу националните интереси и сигурност". Според него Йончева е преминала всякакви граници, изнасяйки конкретни факти къде работят камерите по границата и къде не работят, от коя до коя пирамида оградата е единична, а къде е двойна. Той посочи, че ще иска да бъде проверено откъде Елена Йончева има достъп до доклада на инспектората на Министерския съвет, който цитира, и кой й го е дал. Накрая Симеонов обвини говорителя на БСП, че с изявленията си "извършва престъпления спрямо националните интереси, насочвайки бежанския поток през конкретни точки и райони".

Йончева отговори, че докладът, който цитира, е публичен и е достъпен на сайта на парламента, а изнесената от нея информация вече е била оповестена от служебния вътрешен министър в отговор на неин въпрос на 3 май по време на парламентарен контрол. В цялата тази бъркотия също така прави впечатление, че разгневеният Симеонов дава на прокуратурата Елена Йончева, но дума не обелва за обвиненията на своя бивш съпартиец Димитър Байрактаров, от които всъщност тръгна целият скандал.

Размяната на силни думи и словесни изхвърляния между българските политици отдавна е престанало да ни впечатлява. Но поредната сага около "Великата българска стена" вади отново на дневен ред редица много по-важни въпроси.

Първо. Как се обосновават и отчитат пред обществото

управленски решения с висока обществена значимост

и включващи съществени разходи на публични средства, срещу които не е ясно каква публична стойност се получава? "Най-стабилната ограда в целия ЕС" вече струва над милион на линеен километър, което според експерти е по-скъпо от цената, платена за оградата на границата на Израел с Египет в Синайската пустиня – и то двуредова бетонна стена с прилежащ сервизен път. При това има редица солидни доказателства за такива недостатъци в изпълнението на съоръжението, оборудването и поддръжката му, които съществено намаляват ефективността му.

От началото на великия градеж до момента нито едно правителство не си е направило труда да обоснове бързо растящия размер на разходите и да представи доказателства за тяхната ефективност и ефикасност. Твърденията, че (уж) спадналият приток на нелегални мигранти се дължи на граничното съоръжение, са голословни, а и периодичните инциденти с такива групи в страната показват, че официалната версия е доста уязвима.

Второ. Как компетентните органи осъществяват

контрола на изпълнението на взетите решения

и най-вече - инспекторатите в изпълнителната власт, независимите контролни органи, прокуратурата. Според изнесените данни от доклада на Главния инспекторат към Министерския съвет има решение на МС от 14.01.2015 г., според което съоръжението трябва да бъде двуредово, а само в порядък на изключение се допуска едноредова ограда в труднодостъпните райони и по поречието на реките. Въпреки това през ноември същата година Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР нарежда на областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас да преминат към строителството на едноредова ограда. Освен това е установено, че фирмите, които изпълняват строителството, сами променят проекта, вкл. на нарушаващата решението на МС едноредова ограда, която е приета от Министерството на вътрешните работи. В резултат на тези самоволни (може би) действия едва една трета от съоръжението е двуредово, а останалите две трети - едноредово. Логично възниква въпросът: защо всички известни контролни и правоохранителни органи не са предприели нищо досега, а се размърдаха едва след последните сигнали от страна на бивши и действащи депутати?

Не е бил упражнен и контрол във връзка с осигуряването на гаранционно обслужване на камерите и системите за наблюдение, което е изтекло в края на 2014-а и оттогава не е сключен нов договор за обслужване. Междувременно са правени шест опита за промяна на спецификацията на поръчката.  

Трето. Начинът, по който се обезпечава политическа подкрепа за правителството в парламента. В този случай очевидно наблюдаваме познати хватки от предишните два недовършени мандата на Бойко Борисов. Явните и скрити коалиционни партньори се "мотивират" чрез възможности за

участие в различни изгодни схеми

разбира се, под закрилата на държавата и обезпечавани с публични средства. Проблемът става още по-сериозен, като се отчита явното нежелание на новия кабинет да вземе отношение към доклада на Главния инспекторат на МС. По закон това звено е подчинено пряко на министър-председателя, чието право (и отговорност) е да предприеме мерки на основата на констатирани нарушения. Борисов обаче засега се стреми да омаловажи нередностите, вкл. и с абсурдни сравнения с Берлинската стена.

В допълнение, редица данни сочат, че важна роля в очертаващата се схема играят областните управители, които са получили необяснимо широки пълномощия да сключват договори, докато правителството (което отпуска средствата) явно не проявява желание да ги контролира.

И отново се натъкваме на болезнено познат сюжет - правителството назначава областните управители и им дава задачите, но не носи никаква отговорност за техните действия. Освен може би политическа отговорност, но това в България означава пълна безотговорност.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във