Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ровичкане с пръсти в осигурителната почва

Ивайло Калфин търси консенсус за пенсионната реформа, но недоволни винаги ще има.

Плавно покачване на възрастта за пенсиониране и доста по-рязък скок на осигурителните вноски. Това са идеите за пенсионна реформа, които министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин се опита да вмени на работодатели, синдикати и политически партии. Социалното ведомство цели да увеличи приходите и да оптимизира разходите в системата. Но засега визията му за това е фрагментарна и недоработена. Така нареченият "проект за пенсионна реформа" се побира на три странички, публикувани за обществено обсъждане незнайно защо в социалната мрежа "Туитър". От него разбираме, че между 2016 и 2027-а вноските за фондовете "Пенсия" и "Безработица" следва да скачат през година съответно с 0.5 и 0.2 процентни пункта. Като теглим чертата, накрая ще даваме 21.3% вместо сегашните 17.8% от доходите си за пенсия и ще подпомагаме безработицата с двойно повече пари. По думите на Калфин тази схема ще гарантира натрупване на допълнителни над 1 млрд. лв. в НОИ. Другата идея е максималният осигурителен доход да се приравни на 8-10 минимални заплати, която според сегашните параметри (360 лв. минимум доход) значи горен праг между 2880 и 3600 лева.

Калфин предлага постепенно покачване на възрастта за пенсиониране и в трите категории труд. В най-масовата трета категория жени и мъже ще се пенсионират на 65 години през 2037-а. След това ще се включи автоматичен механизъм за изчисление в зависимост от средната продължителност на живота. Логичният въпрос е защо се налага да чакаме още 22 години, за да използваме този механизъм. Логичният отговор е, че ако това стане сега, възрастта за пенсия трябва да падне, вместо да се покачва. Пенсионирането в първа и втора категория следва да порасне съответно до 57 и 62 години. Стажът за трета категория почти незабележимо е придвижен от 35 до 37 години за жените и от 38 до 40 години за мъжете. В пакета е записано, че предсрочното пенсиониране минава с 0.4% по-ниска пенсия за всеки липсващ месец.

Бизнесът, естествено, не прие сериозно този "проект". Конфедерацията на работодателите и индустриалците отхвърли повишаването на осигурителните вноски. Три четвърти от фирмите, членуващи в КРИБ, смятат, че е необходимо първо държавата да започне коректно да плаща за социалното и здравното осигуряване на ученици, студенти, военнослужещи, държавни служители и други, а после да увеличава техните налози. Бизнесът съветва да се започне със събирането на осигурителните вноски в "сивия сектор" и от работодателите, които частично укриват пари. Половината фирми са категорични, че ще освободят служители, ако бъдат вдигнати вноските и съответно разходите им за труд. Всички са единодушни, че работниците им не биха искали да плащат повече на осигурителната система.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев посочи, че в пенсионната система живеят три мита, които трябва да бъдат развенчани. Първият е, че на всяка цена, включително и със замразяване на всичко и изпепеляване на икономиката, се налага да се балансира бюджетът на НОИ.  Неговото мнение е, че "по-скоро е необходимо да се балансира консолидираният бюджет на държавата". Работодателите не разбират защо пенсиите не се плащат и от данъци, какъвто пример има в други държави.

Вторият мит за Велев е, че осигуровките са ниски. "Данък "труд", както го наричаме, е най-високият у нас. И без това пазарът на труда е в стагнация и не е това начинът той да бъде раздвижен", добавя експертът. А третият мит е, че от намаляването на осигуровките в миналото не е имало никаква полза и 20 млрд. лв. са загубени. Според Велев сметките са точно обратните. В резултат от намаляването на осигуровките се е увеличила три пъти средната работна заплата, повишила се е заетостта и са събрани много повече приходи в хазната. По думите му проблемът с пенсионната система е, че 1.7 млн. работещи в частния сектор плащат пенсиите на 2 млн. пенсионери, както и заплатите на половин милион държавни чиновници.

От своя страна КНСБ изненадващо подкрепи идеята на Калфин пенсионните отчисления да скачат с по половин процент. Президентът на синдиката Пламен Димитров смята, че ще има баланс в системата, ако вноските се увеличат общо със 7 процентни пункта. "Толкова е дупката. Оттук-нататък трябва да се види какви мерки могат да бъдат взети и колко могат да понесат икономиката и работещите", отбеляза Димитров.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във