Банкеръ Daily

Общество и политика

Ритнитопковците в политиката и футбола

Задкулисието управлява както вътрешнополитическия ни живот, така и футбола. Шефът на БФС Боби Михайлов обядва с президента на ФИФА Сеп Блатер и сядат заедно да гледат как синчето Ники Михайлов пази вратата ни, без да е играл в официален мач от месеци. Очевидно синът беше принуден да напусне сапунката с участието на баджанака си Валери Божинов и общите им жени, за да навлече фланелката на титуляр, тъй като трябва да се продаде някъде.

Ситуацията във футбола е същата като в политиката. Избираме от сакатите онези, които са по-здрави, и хоп - в националния отбор. Ако не е така, как да се обясним например присъствието на терена по време на мача с норвежците на защитника Апостол Попов, който се оказа, че току-що е излекувал контузия и през това време е забравил за какво му служат краката.
Като добавим към тези и някой си Георги Илиев, който рита топка някъде в китайската пустиня, и тъй като е на 33 години, е пред пенсия, сметката сочи, че в българския отбор всъщност са играли седем души.

То и тяхното ако беше игра, здраве му кажи. Добре че БНТ за пореден път ни пусна убийствено тъпите коментари на Ивайло Ангелов, та да имаме с какво да се забавляваме. Коментарите му приличаха на радио-театър ала Орсън Уелс. Слушах го и си представях, че на зеления килим са се появили някакви, които са нещо средно между клетниците на Юго и зомбита от първия български екшън-зомби филм "Код: червено".

Чувам например коментаторът да казва, че някой си наш играч вкарал в действие и десния си крак. И мигом си представих че до този момент той е подскачал на един крак по тревата, носейки другия под мишница, и когато е видял зор, се е подпрял на него, за да не падне.

Това не пречеше на същия коментатор да продължава да твърди, че треньорът на тима винаги е бил със самочувствието на победител и въпреки загубата отборът ни все още има шансове. Сигурно е така. Но треньорът Любо Пенев трябва да закове футболиста на "Фулъм" Николай Бодуров пред чуждата врата, иначе шансовете ни ще са винаги 50 на 50 тъй като той продължава да се щура между нашата и противниковата... 

Очевидно е че каквато е политиката, такъв е и футболът. Не може да бъде другояче.

Прословутото американско лято на българския футбол се случи по време на управлението на ДПС с кабинета "Любен Беров". А тогава обръчите от фирми все още не се бяха появили. Макар че имаше признаци на съмнение - неслучайно транспортния министър и вицепремиер Нейчо Неев възкликна: "Ега ти държавата, щом и аз съм вицепремиер!" И в такава политическа реалност българските футболисти взеха бронзови медали...

Не трябва да очакваме никакво чудо с нашия отбор. Няма да се случи такова и в обществено-политическия живот. Кани се да ни управлява политик, също със самочувствието на победител, който ръководеше държавата между тенис-геймовете, мачовете на "Бистришките тигри" и картите с котараците. И зад него засега се е намърдало ДПС, което го подкрепя безусловно, защото го е страх да не изтърве обръчите, дето ги върти от години.

Поради тези причини политиката и футболът се превърнаха в царство на ритнитопковци. И тъй като топката никога не попада в краката на хората, единственото, което им остава, е да люпят семки и да псуват пред телевизора. След всеки избор и всеки мач.

Facebook logo
Бъдете с нас и във