Банкеръ Daily

Държавният глава Румен Радев след консултативната среща в Президентството:

Рисковете от войната в Украйна не се изчерпват с военната сигурност

След проведената консултативна среща в Президенството държавният глава Румен Радев обяви, че с министрите на служебния премиер Гълъб Донев са обсъдили рисковете и заплахите за България вследствие от потенциалната опасност от ескалацията на войната в Украйна.

"Още от първите часове на войната от 24-ри февруари свиках консултативна среща с държавното ръководство и тук – в тази зала – заклеймихме руската агресия срещу Украйна като категорично недопустима. От първия ден на тази война призовавам за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. За съжаление стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир" - отбеляза президентът и продължи:

"Разумът отстъпва на оръжията. Решението на президента на Руската федерация Владимир Путин за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва ядрената карта.

Но колкото и абсурдно да звучи тази заплаха, тя не може да бъде пренебрегвана.

Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае.

Наред с ескалацията на конфликта растат и рисковете за нашия регион и за света. Въпреки че към момента няма пряка заплаха за сигурността на страната, тези рискове се оценяват и се набелязват мерки за тяхното минимизиране" - подчерта президентът.

"България работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнението на своите ангажименти в колективната система за сигурност на Алианса.

Трябва да е ясно, че рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност.

Като отговорен член на ЕС България е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на Съюза.

Но Европа е длъжна паралелно с налагането на санкции да търси активни механизми за минимизиране на риска от тези санкции, защото по този начин тя сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентоспособност.

Виждаме, че расте и политическата, и икономическата нестабилност. Цената на ескалацията отново ще се плати от гражданите, които все повече открито изразяват своето безпокойство и недоволство от непосилните цени.

България е сред най-засегнатите. Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производството на горива в България, работата на големите електроцентрали, доставките по море – а всичко това, взето заедно, знаем какво означава - следващо задълбочаване на икономическата и социалната криза.

Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи в своите времеви и нормативни рамки, които често изостават от динамиката на процесите поради липса на работещ парламент.

Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство" - подчерта държавният глава и посвети останалата част от изявлението си на това какво очаква да види от следващия кабинет. 

"Само след седмица ни предстои да проведем изключително важни избори и тук е времето да чуем партиите с амбиции да управляват как ще преодоляват политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство.

Сега е моментът за обединение – пред лицето на кризата, пред лицето на всички кризи и заплахи.

Сега е моментът партиите да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде достатъчна легитимност на следващия парламент и правителство да вземат тежки, но важни стратегически решения с дългосрочен хоризонт.

Сега е моментът партиите да изразят по-ясно своите програми и мерки за справяне с тежките кризи и повишаване на доходите, така че да надмогнат демагогията и личните нападки.

Сега е моментът да разберем как новият парламент, редовното правителство ще преведат българите през кризата, през тежката зима, особено най-уязвимите социални групи.

Сега е моментът да разберем ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и чрез продължаване на започнатите от служебното правителство открити и прозрачни търгове за доставка на тези суровини. Ще продължи ли целенасочената политика към производителите и търговци на горива за намаляване на цената. Какво ще бъде решението, когато се въведе в сила ембаргото върху нефта.

Какви ще бъдат алтернативните решения и с какви средства ще ги постигаме.

Кога и как ще се приемат най-сетне необходимите нормативни промени, които да дадат свобода и предсказуемост на българския бизнес и инвестиции.

Кога и как ще имаме най-сетне енергийна стратегия, която да даде предвидимост и солидна основа за българския бизнес.

Кога най-сетне ще имаме проектна готовност за привличане на стратегически инвеститори.

Ще продължат ли усилията на служебното правителство за възстановяване на строителството на „Хемус“, „Струма“ и другите основни пътни артерии, но при стриктно спазване на законодателството и на нормативните разпоредби в строителството.

Кога и с какви механизми образованието ще стане стратегически национален приоритет, който заедно с инвестиции в науката и иновациите да ни води към устойчив, догонващ икономически ръст, който да е гаранция за стандарт и качество на живот.

Как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература.

Как ще се борим срещу тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и обездвижването сред младите хора - проблемите, при които сме заели едни от първите места в Европа.

Как ще подходим към един от най-важните проблеми пред нашето общество – дълбоката демографска криза.

Ще подкрепи ли следващият парламент със свое решение приетата от служебното правителство програма за приоритетни проекти за модернизация на българската армия, които да водят към укрепване на нашия национален отбранителен капацитет и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците.

Ще допуснем ли България да загуби способност и национално достойнство да не може да охранява собственото си въздушно пространство в интегрираната система за правила на Алианса.

Ще продължат ли усилията и предприетите мерки за опазване на българската граница, която е външна на ЕС, и за приемането ни в Шенген.

Ще продължат ли усилията ни да минимизираме риска България да остане в периферията на Европейския съюз.

Какви ще бъдат параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, така че да се укрепи държавността, да се утвърди върховенството на правото, да се повиши отчетността и отговорността на главния прокурор, за да имаме реална борба с корупцията и престъпността.

Нека чуем ясни отговори на тези въпроси, преди гражданите да са дали своя глас и да започнат преговори и договорки за съставяне на коалиция.

Очаквам политическите партии да имат ясна позиция по тези важни въпроси, както и по други, които са съществени за бъдещето на България.

И очаквам да имат реална мотивация за работа – за сигурна, просперираща България – с модерно и европейско бъдеще" - завърши президентът изявлението си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във