Банкеръ Daily

Общество и политика

Резерватът "Сребърна" пази редки или застрашени видове животни и растения

Територията на България е богата на много природни, исторически и архитектурни забележителности, които са ценни не само за нас, но и за всички хора по света. Общо девет материални обекта у нас са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, в т.ч. са седем културни и два природни обекта.  Нематериалните обекти в страната са хорът на Бистришките баби, ритуалът „нестинарство“, традицията на производство на „Чипровските килими“ и ритуалът "Сурова/Сурва".

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например, гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Оорганизацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

В Списъка на ЮНЕСКО са - Боянската църква “Свети Свети Никола и Пантелеймон”, “Мадарският конник”, Тракийската гробница” в Казанлък, “Ивановските скални манастири”, “Старият Несебър”, “Рилският манастир”, Тракийската гробница при Свещари (област Разград), “Национален парк Пирин”  и резерватът “Сребърна”. 

На 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от Дунав се намира биосферния резерват „Сребърна“. Местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 ha, както и буферна зона от около 540 ha.

Разположен е край село Сребърна и обхваща слаководното езеро Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка - Виа Понтика. 

Има няколко легенди за произхода на името

Едната е за кан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най-правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато Луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е

Алекси Петров,

който е посетил резервата през 1911 година. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. 

В миналото местността е посещавана от австроунгарския пътешествинк Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец - Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“. 

Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. 

Друг изследовател, посетил Сребърна, е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.

В езерото и около него има

тръстика и други водолюбиви растения.

Тръстиката заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур, следван от широколистния папур. Сивата и червената върба също са широко разпространени.

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби - видра, европейска дива котка, щука, червеноперка, езерен рак и други.

Резерватът е известен най-вече с птиците,

които могат да се наблюдават на неговата територия - общо 221 вида гнездят в резерват Сребърна: розов пеликан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед и други. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голямата бяла чапла.

През 1948 г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. А от 1975 г. е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.

 

Природо-научният музей при биосферен резерват „Сребърна“ 

притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.

Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във