Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ренци оряза правата на Сената

Обезпокоителната новина, че Италия отново е в рецесия, засили натиска върху премиера Матео Ренци да побърза с реформите и провокира критиките на знакови фигури. Председателят на Европейската централна банка Марио Драги, който е бивш управител на "Банка д'Италия", декларира, че италианците трябва да винят единствено себе си за третата от 2008-а досега рецесия. И по-специално за липсата на структурни реформи на пазарите на труда в производството, в законодателството и в други области. Забележките на Драги, по-прями от допустимото, засилват контраста с държави като Испания, която предприе много по-дълбоки структурни корекции и постигнала доста по-силни икономически резултати от останалите страни членки на еврозоната. Острите нападки на Драги дори породиха съмнения, че той ще се оттегли от кормилото на ЕЦБ преди края на мандата си, който изтича през 2019-а, за да стане президент на Италия.


Лоренцо Бини-Смаги - бивш член на изпълнителния борд на ЕЦБ, също е притеснен от 0.2-процентния спад на БВП на Италия през второто тримесечие, защото това понижава стойността му под равнището от 2000 г. и превръща страната в най-слабо развиващата се икономика от създаването на Европейския паричен съюз насам. Отрицателните данни, в комбинация с изключително ниската инфлация, правят прекалено трудно обслужването на дълга и вероятно ще разтревожат финансовите пазари. Най-обезпокоителният аспект, според Бини-Смаги, е, че последните резултати доказват за пореден път колко погрешни са икономическите прогнози за италианската икономика. Италианските и международните институции предвиждаха около 0.6% растеж през 2014-а, а италианското правителство - дори 0.8 процента. Тези предвиждания бяха ревизирани през тази година до около 0.3%, а на практика може да се наложи допълнителна корекция дори до нула процента. Този прекален оптимизъм е налице не от вчера, а размерът на грешките и постоянството им предполагат, че наличните икономически модели вече не са адекватен инструмент, който да подскаже какво точно се случва в италианското стопанство. Бини-Смаги подчертава, че тези недостатъци са значителен проблем не само за професионалните анализатори, но и за политиците, които не могат да прецизират действията си.


Ренци е съгласен с Драги за реформите, но отхвърля категорично предложението му Брюксел да се намеси в държавите, които не работят достатъчно експедитивно за стимулиране на растежа. В интервю за "Файненшъл таймс" Ренци посочва, че единствено той, а не тройката кредитори или някой от нея ще реши как да станат промените. "Сам ще проведа реформите, защото Италия няма нужда друг да й обяснява как да ги направи", категоричен е премиерът.


Ренци вече направи първата стъпка към дългоочакваните промени. На 8 август сенаторите одобриха на първо четене проекта за реформа на конституцията. Тя ограничава правомощията на Сената и го трансформира от Камара, съставена от 315 избрани законодатели, в орган от 100 представители на местната власт, имащи право да гласуват единствено конституционни въпроси. Това е огромна промяна на съществуващата двукамерна система, която изисква внесените закони да бъдат одобрени от депутатите и от двете камари, за да влязат в сила. Именно това лежи в основата на всички досегашни политически кризи на Ботуша, защото нито една управляваща партия не успява да спечели мнозинство и на двете места. В знак на протест срещу промените трите опозиционни партии в парламента напуснаха заседанието, а двама сенатори от Демократическата партия на Ренци гласуваха "против". Оттук нататък предстои дълга процедура по одобрение на реформата от Долната камара, след което ще има втори кръг гласуване в двете камари и провеждането на референдум, ако парламентът не е одобрил промяната с мнозинство от две трети.


Ренци твърди, че е предпочел да избърза с политическите промени, преди да се заеме с икономическите, за да могат те да вървят по-гладко. Според критиците му обаче истинската причина е липсата на пари за гласувания на 7 август пакет от мерки в подкрепа на бизнеса, включително и намаление на енергийните разходи и премахване на данъците върху инвестициите. Икономическите реформи са проблемни заради спада на БВП, който може да доведе до ръст на тазгодишния бюджетен дефицит над 3% в нарушение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Освен ако Рим не намали разходите с 1.2 до 3.2 млрд. евро.


По оценка на икономисти предложеният пакет от мерки, които трябва да се осъществят в рамките на 1000 дни, не предполага достатъчно решителност и бързина. Но Ренци обаче е оптимист, че ще успее да удържи дефицита под 3% от БВП и се надява на по-резултатно второ полугодие. Той обещава да работи по-добре и по-упорито, "за да промени посоката, а не Вселената през следващите три месеца" и да направи "революционни неща" в името на "голямото бъдеще на Италия".

Facebook logo
Бъдете с нас и във