Банкеръ Weekly

Общество и политика

Рекапитулация на големите амбиции

Служебният кабинет начело с проф. Близнашки още не е сдал властта, а предвид големите трудности и неясноти около съставянето на парламентарно мнозинство и излъчването на правителство мандатът му може да се проточи. Но тъй като основното му предназначение, според българската конституция, е да подготви и проведе честни и демократични избори, оценката на свършеното и несвършеното от служебните министри е на дневен ред. Изготвянето на такава обективна и цялостна оценка е важно за натрупването на демократичен опит и за избягването на редица проблеми и пропуски в бъдеще.

Като начало нека припомним, че самото встъпване в длъжност на служебния кабинет бе белязано от


амбициозна заявка


от страна на политическия му патрон - президента Росен Плевнелиев. Той оповести, че поставя пред него “доста по-високи цели”, че “задачите на служебния кабинет не са само провеждането на изборите”, а той ще трябва “да решава и много други кризи в държавата”. Държавният глава не поясни с кои точно кризи е необходимо да се занимава и с какви инструменти разполага за тази цел, но за сметка на това лансира някои интересни идеи в тази посока - като “сериозни промени в подхода в енергетиката и в други важни сектори” и  “подготовката на необходимите реформи”.

Още тогава редица анализатори изразиха сериозни съмнения относно легитимността (която означава много повече от формалните правомощия) на такова правителство да инициира сериозни промени в политиките и структурите или да обвързва институциите и нацията с дългосрочни решения и ангажименти. Особено спорно  звучаха анонсите, че служебният кабинет ще променя подходи и ще подготвя реформи.

Както можеше да се предположи, служебното правителство не се захвана с практическото разрешаване на съществуващите кризи (КТБ, енергетика), освен че направи доста масирани кадрови промени, нито инициира реформи в точния смисъл на думата, въпреки че се опита да произведе доста документи и инициативи с реформаторски претенции (някои от тях с известно покритие). Но на този въпрос ще се спра по-нататък.

Първата по значение задача при анализа на дейността на кабинета “Близнашки” е да се изясни дали и как е изпълнил основното си конституционно задължение -


да организира честни и демократични избори


В случая трудно може да се формулира еднозначна оценка, но съдейки по многото вече известни факти за резултатите от изборите и начина на постигането им, отговорът е - по-скоро не.

Въпреки позитивната самооценка на правителството и присъдружните му форуми (като гражданския борд за свободни и прозрачни избори), и независимо от светкавичното становище на ЦИК, че изборите са отговаряли на всички стандарти, няма как да пренебрегнем доказателствата за нови, по-мащабни и по-изобретателни инструменти за акумулиране на контролиран вот. Установено бе огромно нарастване на броя на гласовете (8-10-12 пъти) за редица формации (главно, но не само ДПС), и то без никакво рационално обяснение, най-вече в ромските секции. Има всички основания да се твърди, че немалка част от недействителните бюлетини всъщност са резултат от опити за прилагане на нови начини за доказване на контролиран вот. Позитивният ефект от прилагането на преференциалното гласуване бе помрачен от редица изнесени случаи на натиск, упражнен върху кандидат-депутати да се откажат от мандата си.

С една дума, картината съвсем не бе толкова розова, както се опитват да ни я нарисуват. Въпреки декларациите и заканите правителството съвсем не бе безпощадно към това явление, а твърденията на вътрешния министър, че контролираният вот е редуциран с 30 на сто, не бяха подкрепени с никакви факти.

От друга страна, трябва да се признае, че министър Йордан Бакалов и особено неговият заместник Филип Гунев доста категорично и ясно изрекоха оценки, които отдавна са публична тайна. Например, че


политизацията в МВР


е най-големият проблем при разследването на купуването и продаването на гласове, а по-нататък бе посочена конкретната посока на тази политизация. Както обяви Гунев, “МВР беше основно в ресора на ДПС, министерството беше управлявано основно от тази партия”. Което придава притеснителна конкретика на изявлението на министър Бакалов, че ръководствата на редица районни управления не са изпълнили изрична заповед, а са останали пасивни по силата на зависимостта си от определени партии. Освен това, според министъра, ключовата роля в организирането на контролирания вот са имали действащи политици и водачи на листи, част от които членове на парламентарни комисии за контрол над МВР и специалните служби. Като се имат предвид посочените примери (най-вече от Северозападна България), а също и проведените няколко полицейски акции за пресичане на купуването на гласове в ромски махали в деня за размисъл, при които бяха уличени кандидати от листи на ДПС, адресатът на констатациите става пределно ясен.

И ако смелостта на ръководителите на МВР да назоват с истинските имена деянията и извършителите заслужават поздравления, то учудваща е крайно
плахата практическа реакция

Освен че са изпратени благодарствени писма на тези директори на дирекции, които са били “активни”, ръководството на МВР отново прави анализ на резултатите с цел да се види къде не е свършена добре работата (като че ли не е напълно ясно), но прави уговорката, че “по отношение на това, какво може да се предприеме по съответния ред, не е задължително уволнението на директор да е единствената мярка”. На всичко отгоре министърът изрази съжаление, че разследването спрямо някои кандидат-депутати е било възпрепятствано от имунитета им. След като обаче предизборната кампания е приключила, имунитетът също е отпаднал и нищо не пречи разследването да продължи. Трудно може да си представим по-ясно самопризнание за безпомощността на правителството от следната фраза на Йордан Бакалов: “Няма да коментирам имена, но така или иначе уродливото от тази цялата работа е, че те си поръчват, купуват си всичко останало, стават народни представители, а МВР трябва да ги преследва. Нали се сещате как става?”

Друга проява на (поне словесна) държавническа доблест бе публикуваният тези дни проект за актуализирана


стратегия за съдебна реформа


Документът, който бе представен от вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов, макар и с изричната уговорка, че няма да бъде разгледан и одобрен от правителството, прави редица силно критични и самокритични констатации и предлага доста радикални стъпки като независима чуждестранна проверка на факторите за “политическо, йерархично и друго неправомерно влияние” в прокуратурата, както и за цялостно демократизиране на управлението на съдебната система, ограничаващо властта на Висшия съдебен съвет. Радикалните предложения включват още въвеждане на механизми за търсене на дисциплинарна отговорност от главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които в момента са на практика недосегаеми. Документът обръща голямо внимание на нуждата от намаляването на политическата квота в съвета, която много често доминира над професионалната квота. Анализът, придружаващ стратегията, обаче показва, че шансовете за приемането й са малки: част от магистратите са заинтересовани от запазване на статуквото, липсва политическа воля за провеждането на истинска реформа, в съдебната система има корупция, икономически и политически натиск, както и семейни обвързаности.

За разлика от тези полезни начинания, или поне намерения за начинания, няма как да не направят впечатление експедитивността и решителността, с които служебното правителство реализира някои стъпки, пряко свързани с личния и колективен имидж на неговите членове и на президента. Като пример може да бъде посочено светкавичното разработване и приемане на Визията за България в НАТО 2020. Тази хиперактивност поражда редица съмнения за конфликт на интереси, особено като се има предвид рядко срещаната в нормални държави практика служители на чуждестранни междудържавни и квазинеправителствени организации да заемат ключови политически постове и да извършват действия в очевиден интерес на трети страни.

При оценката на служебното правителство е особено важно да се подчертае


ролята и отговорността на президента


за последиците от неговата дейност. Независимо от уверенията, че ще взема решенията си от позициите на ясни и добре дефинирани принципи, държавният глава направи доста изявления и стъпки, които очевидно поощряваха действия на служебния кабинет със съмнителна аргументираност и неясни последици за страната. Това най-ясно пролича в сферата на външната политика и сигурността, но и по редица конкретни въпроси от вътрешен характер. Лошо впечатление направи припряността, с която правителството (на фона на вайкането за големия недостиг на пари) отпусна допълнителни средства на държавния глава, и то при очевидната заинтересованост на редица от министрите, които скоро ще се върнат на работа в президентската администрация. Ни в клин, ни в ръкав дойде и една от последните инициативи на кабинета да пише проект за нов изборен кодекс. Което, независимо от аргументите по същество, изисква друго ниво на политическа легитимност.

Засега никой не се сеща да постави на президента Плевнелиев тези въпроси, но това не премахва усещането, че той за пореден път се постара да извади кестените от огъня с чужди ръце.

Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във