Банкеръ Daily

Общество и политика

Река Искър е най-дългата изцяло българска река

Искърското дефиле в природен парк „Врачански Балкан”.

Реките са привличали хората за заселване отдавна - като място за по-лесна защита от нападения, за риболов, за търговия и връзка с други градове и държави. Реките са причината за издигането и богатството на много градове. Реките са образували и причудливи природни образования, край тях са изграждани манастири. Поречието на реките е удобно място за построяване на пътища и жп линии. 

Пътешествието покрай реките може да се чудесен начин за почивка, риболов и прекарване на почивните дни. 

Река Искър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е отличен избор за това. След като пресича област София, и областите Софийска, Враца, Ловеч и Плевен тя се влива като десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда второ място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км, което я прави най-дългата изцяло българска река.

Пътуването по течението й е едно огромно удоволствие и преживяване за всеки, който търси нови открития. 

Река Искър извира от Рила и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Извор, на 1047 м н.в. После тя навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир "Искър" (най-големият по обем и втори по площ язовир у нас) между планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, реката оформя дълбокия и живописен

Панчаревски пролом, 

наричан още Урвички пролом и Урвичко дефиле

Той обхваща поречието на река Искър от стената на язовир "Искър" в северния край на Самоковската котловина, където надморската височина е около 786 м и завършва западно от село Герман в южния край на Софийската котловина на около 587 м н.в. Проломът има дължина около 22 километра. В началото и в края на пролома в долинни разширения на реката са разположени селата Долни Пасарел, Кокаляне и Панчарево. В най-тясната част на пролома реката прави красив меандър, обявен за природна забележителност. На десния ѝ бряг е разположена средновековната крепост Урвич, служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите османски войски, а на левия бряг е разположен Кокалянският манастир. В пролома се намират Панчаревското езеро и язовир "Пасарел", които са част от второто ниво на каскада "Искър". Районът предлага чудесни условия за рекреация и развитие на алтернативен туризъм: балнеоложки, екологичен, културно-познавателен, спортен и развлекателен.

По-голямата част от Панчареския пролом (участък от поречието на р. Искър с дължина 19 км) попада в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и е включена в Защитена зона "Плана" по директива за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. По цялото протежение на пролома от юг на север преминава участък от 23.2 км от второкласния Републикански път II-82 Костенец-Самоков-София.

След напускането на язовир "Панчарево" река Искър навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения

Искърски пролом.

Той свързва Софийската котловина на юг с Дунавската равнина на север. Искърският пролом е най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 км и средна надморска височина от 362 метра. В Искърския пролом има интересни места за туризъм - множество различни скални образувания, карстови форми и други. 

До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава почти 80-километров участък от жп линията София-Мездра, като пътуването през него е истинска атракция и наслада заради редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте изградени тунела.

След село Лютиброд река Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток - река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2.3 км североизточно от село Байкал (да, точно така се нарича) се влива като десен приток в река Дунав (на 637-я км), на 25 м н.в.

Село Байкал се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Разположено е на брега на река Дунав и си има пристанище. Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц от 1870-1874 г. като Besli. През 1853 г. в Байкал отваря врати килийно училище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във