Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФОРМА ДНЕС ОЗНАЧАВА РЕЗУЛТАТИ СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Г-н Червеняков, втората парламентарна сесия на 40-ото НС ще премине под знака на предстоящата трета поправка на конституцията. Ще се стигне ли до такова реформиране на съдебната система, което да благоприятства отдавна отлаганата битка с политическата корупция в държавата?
- Аз не бих свързвал толкова пряко проблема на съдебната реформа с противодействието на корупцията в страната. Тя има много по-сериозни и по-дълбоки цели. Практически съдебната система вместо да съдейства на развитието на пазарната икономика у нас, се превърна в бариера пред нея. Кой чуждестранен инвеститор ще дойде, след като знае, че при сключването на сделка и даването да кажем на 10 млн., може да загуби не по-малко от седем-осем, а понякога и десет години, за да може да осъди длъжника и да си получи средствата, които е дал. Съдебната реформа трябва да съдейства за развитието на страната като демократична, социална и правова държава, да защитава ефективно гражданите от посегателства срещу техни основни икономически, социални, биологични права и да подпомогне противодействието на организираната престъпност и корупцията, които в последните доклади на Европейската комисия се сочат като основни проблеми в България.
Що се отнася до конкретните промени в конституцията и тяхното влияние върху съдебната реформа, аз мисля, че ние безвъзвратно загубихме много ценно време. Още през 1995-1996 г., в качеството си на министър на правосъдието, предложих една цялостна програма за реформа на съдебната власт, в която като че ли повечето общоприети днес идеи бяха категорично отхвърлени, и то главно от дясната опозиция. Между другото трябва да кажа, че в тези години на преход се оформиха два подхода - този бе деструктивният, който бе изцяло повлиян от десницата и целеше смяната на хората в съдебната система, а другият преследваше създаването на такава съдебна система, която да функционира независимо от това кой стои начело. Да се създадат ясни правила, ясни механизми за нейното функциониране. Всички тези лансирани още тогава идеи - за излизане на прокуратурата от съдебната система, за прехвърляне на предварителното производство върху органите на полицията, за създаването на специализирани съдилища, за изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността - бяха за дълго забравени.
Спомням си, че през 1996 г. в Народното събрание предупредих депутатите, че ако започнем веднага съдебна реформа, реалните резултати може да се очакват едва през 2005-2010 година. Днес, за съжаление, лагът на промените е изтеглен още по-далеч във времето. Дори и да започнем незабавно необходимите промени в съдебната система, реални резултати бихме имали някъде към 2020 година.
Сега предложените промени в Конституцията на България, които са седем на брой, са по-скоро наложени под външен натиск. Бих попитал каква е ефективността от първите промени в конституцията, касаещи несменяемостта, мандатността и имунитета на магистратите. Смея да твърдя, че не е голяма. Не очаквам висока ефективност от сега предложените промени.
И за да прехвърлим разговора в чисто политическата сфера, да ви попитам коя е причината за сериозния пробив на популизма и национализма у нас?
- Преди всичко това се дължи на кризата в политическата система. Всички политически сили имат сериозни вътрешни проблеми - не успяват да формулират дневния ред на обществото, нито пък да генерират такава политика, която да завладее съзнанието на избирателите. Ето защо се отвори доста широко пространство, което беше заето от националистични, популистични, патриотични и други формирования. Ако не се направят верните изводи от появата на тези нови феномени в българската политика, според мен може да се отворят още пространства за пробив и на други организации с подобни тежнения. Все още нямаме типична евроскептична партия, от рода на тези, каквито има в повечето европейски страни. Но не е изключено да се стигне и до създаването на такава в скоро време. Особено след като стои толкова остро въпросът за цената на нашето присъединяване. Аз смятам, че членството в Евросъюза не трябва да бъде разглеждано като цел, а като средство. Защото целта на всяка политика трябва да бъде подобряване на благосъстоянието на гражданите, а едно от средствата е именно членството във формирования като Европейския съюз. Но ако сме водили така преговорите, че сме поели ангажименти, изпълнението на които няма да доведе до повишаване на благосъстоянието на българските граждани, е напълно ясно, че почвата за възникването на силен евроскептицизъм вече е налице.
Кризата в политическата система породи и криза на доверието в нея. Не настъпва ли с края на дългия преходен преход и моментът за смяна на политическия елит?
- Напротив, аз смятам, че политическият елит в последните години пое по една стабилна, но за съжаление недостатъчно правилна насока. Всичките партии са изградени на елитарен принцип. Решенията все повече се вземат от малък кръг хора, които ги налагат на своите структури. Загуби се демократизмът, загуби се участието на по-широки среди от избиратели, от партийни активисти, от личности, които по един или друг начин са свързани с политиката. На практика в политическия живот най-важните въпроси се решават от все по-малко хора.
Това не потвърждава ли моята теза, че е необходима смяна на сегашния политически елит, който фактически е узурпирал процеса на вземане на решения в държавата?
- Аз не виждам вариант или начини да се смени. Смятам, че трябва да се изгражда категорията на професионалните политици. При нас скоковете в индивидуалното развитие на участниците в политиката са толкова кардинални, та водят до мисълта, че едва ли не всеки може да се занимава с тази работа. Затова може би и хората са недоволни от качеството на политическия продукт.
Как може да бъдат заменени елитите - чрез избори или чрез серия от съдебни дела срещу корумпираните политици по примера на Италия?
- Това са два различни подхода. Очевидно е, че чрез избори се стига до затвърждаване на политическата класа или политическата система такава, каквато вече е установена. Трудно може да се предположи, че по този път би могло да се стигне до някаква кардинална промяна на политическата система. А второто, според мен е задача на всяка политическа система, не само на съществуващата в момента - и тя е да се пребори с корумпираните личности, участващи в политиката единствено за извличане на изгода. Дали това трябва да стане по примера на Италия, дали по някакъв друг начин, не знам, но е очевидно, че до този момент ние нямаме осъдени корумпирани политици. Главният прокурор Никола Филчев каза, че в периода 1997-2001 г. са приватизирани държавни активи за около 20-30 млрд., но реално постъпилите пари са 1 милиард и 56 милиона лева. На никого не е потърсена отговорност за това безразборно разграбване. Ясно е, че даже и това, което става в сегашния парламент - например отказът на комисията Софиянски да свали неговия имунитет при внесен в съда обвинителен акт - показва, че много трудно може да се стигне до осъждане на корумпирани политици. Но мисля, че процесите, които предстоят в страната - изборът на нов главен прокурор, реформите в съдебната система - трябва да имат за основна цел именно това - борбата с организираната престъпност и с корупцията.
Сегашното правителство започна доста шумно борбата с престъпността, но като че ли още след първия гаф - заради действията си на ръба на закона, ентусиазмът му се стопи. Приключи ли операцията Респект?
- Операция с такова наименование нямаше. Предприети бяха мерки още в края на август за по-ефективно противодействие на престъпноста, засилени след убийството на Емил Кюлев. Касае се за цялостна дейност въз основа на стратегия, приета от МВР и от Дирекция на националната служба Полиция за по-близко присъствие на органите на реда до гражданите. Надявам се това да не е поредната кампанийна акция.
При обсъждането на Закона за МВР в парламента не са били приети вашите предложения...
- Всъщност моята идея беше да се създаде специална дирекция за вътрешен контрол. За мен това е звеното, което би трябвало да се занимава със защита на системата на МВР от престъпления, извършвани от самите негови служители. Тази идея не беше възприета, а се прие предложението за прехвърляне на част от тези функции в Инспектората на МВР. Аз лично смятам, че той трудно би могъл да изпълнява функциите на вътрешен контрол.
За съжаление, не се възприе и предложението ми да има структура на генералната дирекция Полиция. Защото не е възможно един устройствен закон, особено за Министерството на вътрешните работи, да не предвижда структура. Така се дава възможност този пропуск да се поправи чрез подзаконов нормативен акт. Допуска се всеки нов министър на вътрешните работи да си утвърждава чрез подзаконов акт каквато структура намери за добре. Не по този начин може да се изгради стабилност в системата.
Очакванията на Еврокомисията са да има осъдени от високите етажи на властта за корупция. Реално ли е това да се случи в оставащите месеци до мониторинговия доклад?
- Познавайки бързината на действие на съдебната система, категорично мога да дам отрицателен отговор. Даже и да има внесен обвинителен акт, едва ли може да се стигне до осъдителна присъда в този период от време. Но ние трябва да разберем едно просто нещо. Не правим каквото и да било, за да се харесаме на европейските комисари или на чиновниците в ЕС, а защото имаме реални проблеми вътре в страната и трябва да ги решаваме. Не правим съдебна реформа заради Европа, а за да може съдебната ни система да защитава ефективно интереса на българските граждани, на българската държава, на стопанските субекти у нас.
Когато ви попитаха дали сте обиден, че не сте попаднали в правителството на тристранната коалиция, отговорихте: Не. Мисля, че търсеният баланс е намерен. Продължавате ли да сте уверен в това и дали има нещо, което би могло да наруши този баланс през тази изключително важна година за България?
- Според мен балансът действително е намерен. Няма място за персонални обиди. Важно е това управление да бъде работещо, да генерира политика, която да бъде полезна за страната. Разбира се, всеки може да има бележки към едно или друго решение. И аз бих задал редица въпроси, касаещи решаването на определени проблеми, в това число в рамките на бюджета на държавата. За мене няма достатъчно убедителни аргументи защо не затворихме безмитните бензиностанции, за да осигурим съответните приходи, а прибегнахме към по-лесното решение за рязко вдигане на акцизите на твърдия алкохол и на цигарите.
Как бихте оценили седем годишния мандат на Никола Филчев? Кой бе най-големият недостатък в неговата работа?
- Според мен най-големият недостатък е, че той не осъществи онзи прелом в дейността на прокуратурата, за който всички мечтаехме през тези 15 години. Тя не се превърна в действаща система за спазване на законността и блюстител на публичните интереси, което се очаква от нея. Това ще бъде голямото предизвикателство пред новия главен прокурор.
Изборът на нов главен прокурор фактически беше политически предопределен - управляващите се спазариха зад гърба на упълномощения конституционен орган - Висшия съдебен съвет. И какво излезе?
- То няма друг начин, освен да е политически обоснован. Друг е въпросът, че ВСС е органът, който формално взема решението. Всеки един избор досега малко или много е бил обусловен от определени политически интереси. Важното е да се намери подходяща фигура и аз мисля, че Борис Велчев е изключително подходяща кандидатура.
Прокуратурата винаги е била една точка, върху която политическите сили са упражнявали натиск, за да я използват като инструмент за разправа с опонентите си, заяви веднъж Никола Филчев. Какво мислите по въпроса?
- Имало е такива опити. Да си спомним Дело №1, Дело №2, Дело №3 в първите години на прехода и за някои от последните процеси. Голямата задача на прокуратурата е да покаже, че стои на позициите на закона и не прави разлика между политически цветове.
Този път трябва да се подходи по-различно и консенсусът трябва да е по-широк, заявихте вие по повод прокурорските кандидатури. Спазен ли беше този принцип за Борис Велчев?
- Според мен до голяма степен да. Лично аз много се надявам, че той е необходимият за страната главен прокурор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във