Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕФЕРЕНДУМЪТ КАТО НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗВАДКА

Ако някой случайно се е запитал защо в България не е провеждан нито един национален референдум след 1989 г., отговорът е повече от прост - за да се пестят пари. Цялостно допитване до народа ще струва на данъкоплатеца 10-15 млн. лв., според изчисленията на правната комисия в Народното събрание. За да не се харчат тези средства, досега не се е налагало да пускаме бюлетина, в която вместо имената на кандидати за власт са изписани отговорите да и не. С национален референдум могат да се решават основни въпроси, които са от компетентността на парламента, а право да инициират провеждането му имат не по-малко от 60 народни представители, Министерският съвет или президентът. За изминалите демократични години обаче никой не е сметнал за нужно пряко да се допита до народа.
Сякаш за да се наваксат до известна степен пропуснатите възможности, на 17 февруари се проведоха едновременно два местни референдума. Жителите на софийското село Нови хан, община Елин Пелин се обявиха за затварянето и ликвидирането на хранилището за радиоактивни отпадъци. За съжаление опасният обект ще продължи да работи, докато не му бъде намерено ново място, обясни кметът на селото Сашка Ненова-Николчова.
Възможност да изразят позициите си за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис и разполагането на част от трасето и инсталациите на територията на общината получиха и жителите на морския ни град. Но опитът се оказа неуспешен, защото само 27.9% от избирателите пуснаха бюлетина, а чл.17, ал.2 от действащия в момента Закон за допитване до народа постановява, че референдумът е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от гласоподавателите. Всъщност дори избирателната активност да бе повече от 50%, допитването
не би постигнало нищо друго
освен да покаже какво е общественото мнение. Оказва се, че един от най-демократичните начини за вземане на решения не може да постигне у нас повече от изследванията на агенциите, проучващи общественото мнение. За сравнение, резултатите от референдумите във Франция и Холандия през 2005 г. блокираха приемането на общата европейска конституция.
Някакъв опит опит да догоним партньорите си от общността е проектозаконът за пряко участие на гражданите в управлението, който внесе в Народното събрание на 7 февруари председателят на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов. Той е подготвен от група народни представители, предимно он НДСВ и БСП, и има амбицията да направи референдумите практика и по нашите географски ширини. Една от идеите например е предложение до парламента за национален референдум да се прави от инициативен комитет на гражданите, събрал не по-малко от 150 000 подписа или от една десета от общините в страната. Ако събраните подписи са 350 000, провеждането на допитването ще е задължително. Съответно приетото по този начин решение
няма да подлежи на последващо одобрение
от Народното събрание и ще е легитимно, ако за него са гласували повече от половината от участвалите в референдума, а не от всички избиратели, както е в момента.
Ако новият законопроект бъде приет, депутатите ще дадат на работодателите си права, които сега са им отказани, но ще ограничат собствените си правомощия. На практика ще се открие реална възможност да се заобикаля волята на парламента, макар и не по-всички въпроси. Напълно изключва перспективата хората да могат да се произнасят по теми от компетенцията на Великото народно събрание, т. е. промяна на конституцията или територията на държавата, а също за държавния бюджет и размера на данъците, таксите и осигуровките. Все пак България не е Швейцария, където елементите на пряката демокрация са залегнали още през 1893-а и остават непроменени до ден днешен. Референдум от декември 1992 г. отхвърля присъединяването на Швейцария към Европейското икономическо пространство, а правителството бе принудено да замрази подадената молба за членство в ЕС. У нас обаче модата на пряката демокрация още не е дошла и засега гласът народен се чува единствено по време на избори, а и това вече не е сигурно след последния местен вот и търговията с гласове. На този етап така ни излиза и по-евтино. Община Бургас отдели 60 000 лв. от бюджета си, за да бъде чуто общественото мнение, но резултатът е никакъв. Тази сума дори не е била достатъчна да покрие местното допитване и се е наложило инициативни комитети и лидери на политически партии да събират допълнително средства. В Нови хан също бяха похарчени 10 000 лв., за да кажат хората не на съжителство в непосредствена близост с радиоактивни отпадъци. Сега остава да видим след колко месеци, а може би години, дали желанието им ще се сбъдне.
Вдъхновени от бургаския пример и общинарите в Созопол решиха да попитат гражданите: Желаете ли да бъде построен петролопроводът Бургас-Александруполис? Цялата организация ще струва 40 000 лв., които вече са заделени от общинския бюджет.
Насрочена е и дата - 6 април
а дотогава ще тече информационна кампания, тъй като сме я докарали дотам, че има нужда някой да ни обяснява собствените ни права. Каквото и да покаже допитване до народа номер 3 за тази година, тръбата с нефта, така или иначе, ще минава през територията на страната. И ако някоя община не иска да харчи напразно парите си, може да пита своите жители за нещо от местно значение. Да речем, да продава ли, да дава на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност? Така поне пише в сегашният Закон за допитване до народа. Посочените в него условия за провеждане на национален референдум са много и само волята на депутатите, които ще гласуват промяната му, ще определи дали и гражданите ще имат право да инициират допитване до самите себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във