Банкеръ Daily

Общество и политика

Разследването за катастрофата на АМ "Струма" е към финала си

Разследването за катастрофата на АМ "Струма" е към финалната си права и очакваме окончателните заключения на назначените експертизи - съдебно-медицинска, автотехническа, пожаротехническа и комплексна. Това може би ще стане още преди Коледа, заяви заместник главният прокурор Борислав Сарафов.

По думите му няма връзка между катастрофата на македонския автобус и пътната маркировка. 

Сарафов обясни, че автобусът буквално се е нанизал в мантинелата, която разделя пътното платно от мястото за почивка. Скоростта на рейса е била по-скоро несъобразена и по всяка вероятност е надхвърляла 90 км/ч. Това означава, че може и да е манипулирано устройството, което ограничава скоростта, потвърди той.

"Като цяло изискванията към един професионален водач на автобус са по-завишени, отколкото за всеки друг шофьор. Затова е необходимо и скоростта да е била съобразена в онзи момент, независимо от маркировката. Да, възможно е пътната маркировка да не е отговаряла и тя очевидно не отговоря на изискванията, но няма никаква причинно-следствена връзка между катастрофата и лошата маркировка. Тя предполага шофьорът да бъде по-внимателен и да шофира със съобразена скорост", заяви Сарафов пред БНТ.

Мнението на разследващите е, че най-вероятно причината за катастрофата е човешка грешка.

Борислав Сарафов е съгласен, че съдебна реформа е необходима, но не по отношение на структурата, а на устройствените правила, по които се работи. Според него това сякаш се подценява. Необходимо е осъвременяване на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, бе категоричен той.

"Те са инструментариумът, с който работим срещу престъпността. Знаете, че Наказателният кодекс е от 1968 г. - неколкократно кърпен и осъвременяван, но не може да обслужи новите обществено-политически, социални и икономически условия в страната", подчерта заместникът на Иван Гешев.

По думите му законодателят сякаш се стреми да завишава санкциите по определените видове престъпления, но не и "да се редуцира" това, по което трябва да се работи - онова, което може да мине по общия ред, и другото - по съкратената процедура.

Сарафов обясни, че и преди са прехвърчали искри между МВР и прокуратурата. Но смята, че нито обществото, нито институциите печелят от такива конфликти. 

"Аз не съм убеден, че има война между институциите, защото мисля, че всъщност по повечето казуси, по които работят и МВР, и прокуратурата, има разбирателство", каза Сарафов по повод скандала между вътрешния министър Бойко Рашков и главния прокурор Иван Гешев.

Той изрази и своята версия по делото за източване на пари покрай строежа на АМ "Хемус" - полицаите, които работят по казуса, са притиснали с доказателства обвиняемия, който от своя страна, се е почувствал уязвим и е решил да сътрудничи и да свидетелства срещу тези над него, на които се предполага, че е давал парите. В рамките на това желание за сътрудничество служителите на полицията са поканила прокурорите да удостоверят, че ще облекчат присъдата му.

"Това не е възможно. Българският закон не дава облекчение на процесуалната съдба срещу показания, с които обвиняемият уличава други съучастници. Това го има в американското законодателство и във филмите, но не и у нас. Колегите от полицията очевидно не са разбрали, че прокурорите не могат да обещаят това, което се е искало. Това е една грешка в комуникацията и едно непознаване на закона. Затова е необходима не само структурна, а и законодателна промяна. Едва с присъдата може да получи някакво облекчение за самопризнания, ако се докаже, че те са обективни", посочи Сарафов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във