Банкеръ Weekly

Общество и политика

Разследването на главния прокурор - в очакване на "смелчагата" ?!

Пише ли се задкулисно кризисен сценарий с бутафорно разследване на главния прокурор Иван Гешев? Въпросът е актуален както заради исканата му в протестите оставка наравно с тази на премиера Бойко Борисов, така и с оглед очакваното решение на Конституционния съд (КС) по конституционно дело № 15/2019 година. Макар и да изглежда парадоксално, едно дело срещу взетия на мушката на общественото недоволство шеф на държавното обвинение може да съдейства за спасяване на главата му. А оттам - оцеляването на Борисов и кабинета му.  

 

След много шум за нищо, въпросното конституционно дело не съдържа интрига и отговорът на поставения в него въпрос изглежда предрешен.

В края на миналата година, Министерският съвет

внесе в КС искане за тълкуване на основния закон

по въпроса "В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип "Никой не може да съди себе си" като елемент на правовата държава?"

Преди да сезира КС, кабинетът одобри проект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, с които

да отиграе упреците за недосегаемост на главния прокурор,

въпреки че по-рано се отказа от друг свой законопроект в същата насока. Става дума за неуспешния опит проблемът да бъде разводнен чрез въвеждане на единен режим за разследване на тримата големи в съдебната власт, към които принадлежат и председателите на двете върховни съдилища. Така се стигна до възприемане на идеята за независимия прокурор, който може да разследва Главния, както предлагаше и Венецианската комисия.

Общото между двата проекта е категоричния отказ за възприемане на т. нар. румънски модел, при който разследването на корупцията е

поверено на реално независими една от друга структури.

Оправданието беше, че предложението може да мине и без конституционни промени. Именно тук е и тоталното разминаване на прилаганите от управляващите гимнастики с реалните европейски препоръки, според които без кардинални промени няма как да бъде създадена фигура, ефективно разследваща главния прокурор. Така че в "конституционното" питане на Министерския съвет, най-важни се оказаха именно...

аргументите срещу румънския антикорупционен модел. 

"Отчитайки възприетия от Конституцията принцип на разделение на властите и в съответствие с разбирането за прокуратурата като част от независимата съдебна  власт,  това нейно правомощие не може да се изземва или ограничава от други органи, включително от органите на съдебната власт. На това основание се поддържа, че независимостта на прокуратурата не може да бъде засягана чрез провеждане на разследването от органи извън структурата на прокуратурата", пишат вносителите. И уточняват, че заради принципа "Никой не може да бъде съдия по неговия случай", монополът на ръководеното от главния прокурор държавно обвинение... не е абсолютен. Тоест - били "допустими изключения от него с цел предотвратяване на конфликт на интереси".  

В заключение, в питането си до Конституционния съд, Министерският съвет задава и отговора, който трябва да получи: "В случаите, когато  са налице основанията за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, той не може да осъществява методическо ръководство и надзор за законност по тези преписки и дела!"

Меко казано, всички поканени от КС да дадат писмени становища по казуса,

вкупом се съгласяват с предложения им изход от ситуацията.

Като се започне от професионалните сдружения в съдебната система, мине се през "ресорните" НПО и преподавателите в юридическите факултети, та се стигне до Висшия съдебен съвет, двете върховни съдилища и... самия главен прокурор!

Всички те са съгласни, че Обвинител № 1 не може да е началник на онзи свой подчинен, който е дръзнал да го разследва. Но... само за конкретното производство, инак си му остава началник на общи основания. 

Затова внимание заслужават не еднотипните становищата в подкрепа на търсения и предизвестен отговор, а

категоричните резерви по въпроса,

формулирани в становището на Върховния касационен съд (ВКС).

Напомняйки, че вече е имал възможност да изрази позицията си относно предпоставките, които правят главния прокурор практически недосегаем, ВКС подчертава че те ще останат валидни и след произнасянето на КС по искането на кабинета.

Според ВКС, предпоставките за недосегаемост на главния прокурор са следните:

1. Изключителната компетентност на прокуратурата да внася обвинителен акт в съда и липсата на съдебен контрол спрямо прокурорските постановления за отказ за образуване на досъдебно производство, както и на тези за отказ да бъде повдигнато обвинение;

2. Правомощието на заместниците на главния прокурор, на които той може да възлага правомощия да отменят или изменят всеки акт на друг прокурор, който не е бил предмет на съдебен контрол. Това води до основателни съмнения за липса на обективност и безпристрастност в решенията на заместниците, поради пряката им подчиненост на главния прокурор в останалата им дейност, а по отношение на членовете на Прокурорската колегия във ВСС - поради възможността да се върнат в прокуратурата след края на мандата;

3. Влиянието на главния прокурор върху членовете на ВСС от Прокурорската колегия (без значение от коя квота са - магистратската или парламентарната), които единствени имат право да решават кариерното развитие на всеки един обвинител. Факт, който предопределя пасивността им, ако трябва да проверяват и разследват своя едноличен върховен ръководител.      

В крайна сметка, става ясно едно: идеята за питането на КС по темата цели избягване на конституционни промени, които

да "вкарат" главния прокурор в регулация,

различна от регулацията на Господ (по Иван Татарчев) и на Задкулисието (по принцип).

Въпросът е какво ще отговори Конституционния съд. Дали онова, което правителството на Бойко Борисов и задкулисните му ментори се надяват да чуят? Или другото, което никой от протестиращите не вярва, че може да доживее: някой да образува досъдебно производство срещу главния прокурор и да остане на работа, поне докато го приключи с внасяне на обвинителен акт в съда!
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във