Банкеръ Weekly

Общество и политика

РАЗШИРЯВАНЕТО - АНАЛИЗ В УСЛОВИЯТА НА САМОАНАЛИЗА

През 2006 г. европейската политика ще трябва да се подложи на самоанализа, и то така, както никога досега не го е правила. Отново има някаква ирония на политическата история в безкрайните й съвпадения на дати и годишнини. Самоанализата на европейската политика трябва да се случи точно в годината на Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, комуто ще се честват 150 години от рождението. Още повече реализъм в иронията има и във факта, че на европейското кормило е Австрия, родината на виенския лекар, който със своето Тълкуване на сънищата (1900 г.) събуди и политическите сетива за безсъзнателното и ранното детство. Между впрочем паузата за размисъл, която европейските лидери си отпуснаха, изтича точно през май. В този месец е роден самият Фройд.
Самоанализата на европейската политика трябва да се случи поне поради четири важни причини, сред които извън класацията е усещането за криза, която съпътстваше цялата 2005-а, и необходимостта от възвръщането на доверието. Някога Зигмунд Фройд е пуснал в оборот убийствената фраза за нарцисизма на дребните различия. И тя изглежда особено подходяща за описание на това, което се случи през миналата година и което трябва да бъде преодоляно през настоящата.
Първо, времето за размисъл, което си даде европейският политически елит след френското и холандското отхвърляне на Европейската конституция, ще изтече в средата на годината. След това много - ако не всичко - ще зависи от това дали европейските лидери ще успеят да преодолеят дребните си различия, да направят сериозно предложение на гражданите и дали те в крайна сметка ще го приемат. Този процес се наблюдава от заместник-председателката на Европейската комисия Маргот Валстрьом, според която всеки проект, засягащ бъдещето на Европа, трябва да почива на ясно схващане за нуждите и очакванията на гражданите. Ако прочетем новогодишните изявления на европейските лидери, няма как да не забележим, че те са точно в този смисъл. През тези дни в традиционното си приветствие към журналистите френският президент Жак Ширак призова французите да вярват в себе си и да не се самобичуват след изминалата година, която увеличи песимизма и подхрани мнението им, че Франция е в упадък. Нека сложим край на този недостатък да виждаме само негативното, да прекарваме времето си в самобичуване и да се делим, каза Ширак и сигурно е имал достатъчно основание за това. Подобно съдържание имаха и политическите послания на германския канцлер Ангела Меркел. Тя призовава своите сънародници да си възвърнат доверието и да участват в постигането на целта Германия да застане отново начело на Европа до десет години. Германия е страна на идеите, но ние можем да живеем с идеите си само ако ги осъществяваме. Нека започнем това от утре, призовава първата жена канцлер в историята на Германия. Меркел признава, че германците са уморени от недостижими цели и празни обещания.
Второ, въпросът за парите в бюджетната рамка за 2007-2013 г. все още не е решен и ще предизвиква нервни тикове, докато не се изчистят и последните подробности. Икономическият портфейл на Европейския съюз винаги е създавал огромно психологическо напрежение за политиката просто защото от бюджета зависи почти всичко в сложната игра на съчетаване на националните интереси на страните членки и събирането им в общ европейски интерес. И тук е добре да се припомни хладнокръвният европеец Жан Моне, чиято представа за политическо решение предвижда едно просто нещо - да вкара различните национални интереси в черната кутия на европейската интеграция и на изхода да възникне общият европейски интерес. Трето, новата-стара тема институционална реформа ще продължава да виси във въздуха, защото е като пряка рефлексия на дилемите за разпределението на властта и парите в един разширен съюз.
И четвърто, разширяването отново ще е актуално и в тази актуалност няма как да отсъстват подозренията и констатациите, че то ще зависи от първите три причини. Това обаче естествено няма да е новина. Новото най-вероятно ще е в реалното очакване, че този път разширяването към България и Румъния, освен всички други политически и икономически мотиви, ще има преди всичко психологически черти. София и Букурещ, които с огромно напрежение ще чакат доклада на Европейската комисия и решението на Европейския съюз, със сигурност нямат нужда от психоанализа, защото те си я правят в продължение на шестнадесет години, докато съвсем се убедят в смисъла на европейското си бъдеще. Те някак са минали през ада на собственото си тълкуване на сънищата още от рухването на Берлинската стена, докато се измъкнат от съня и стигнат в реалността на мечтата за Европейския съюз. Тази мечта между впрочем не е нищо друго освен търсенето на политическа реабилитация, която да промени техния статус на държави парии.
От самоанализа обаче нужда ще имат преди всичко самите страни членки и тя ще бъде (без да спекулираме с Фройд) своеобразното политическо преодоляване на Аза. Според един коментар на в. Монд двайсет и петте държави се надяват, че тази самоанализа ще даде нов тласък на Европа след периода на колебания вследствие на отрицателния вот по конституцията във Франция и Холандия, полемиката за началото на преговори с Турция и преодоляното в последния момент замразяване на дискусиите по финансовите перспективи за 2007-2013 година. Британският Гардиън отива по-далеч със следния коментар: Умората от разширяването отразява едно по-масово вглеждане в себе си и една несигурност. Непознаването на Европейския съюз е огромен проблем, но планетата Брюксел - нямаща никакъв досег с европейската реалност - е само част от него. Националните правителства трябва да поработят здраво, за да разяснят на хората ползата от членството в Европейския съюз.
Този коментар със сигурност е правилен, доколкото отчита необходимостта националните правителства да разяснят ползата от членство. В една част обаче възпроизвежда един опасен стереотип. Въпросът естествено е дали умората от разширяването е основната причина за несигурността и масовото вглеждане в себе си. Това е едно налагано схващане, което си струва да бъде анализирано. В крайна сметка французите и холандците засега гласуваха отрицателно за проекта за Европейска конституция, а не за разширяването. Затова е много съмнително и несъвсем коректно да се твърди, че умората е резултат на разширяването или само на разширяването. Получава се нещо като извод, според който само разширяването е основният повод например германците да са уморени от недостижими цели, както каза германският канцлер Меркел, или французите да се самобичуват и делят, както констатира френският президент Ширак. И този извод няма как да е верен, защото доверието или недоверието засягат европейските политики като цяло. Като се започне от заетостта и се премине през сигурността, защитата на околната среда и социалните модели и чак тогава се стигне до възможностите на Съюза да приобщава нови страни членки.
Следователно става дума за необходимост от едно по-добро и по-коректно политическо обяснение, което ще е от особена важност за психологията на общественото мнение. Прави чест на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер, който го каза много открито в едно интервю. Склонихме разширяването от един момент нататък да бъде представено като валяк, който ще смаже и съсипе охолството ни, ще разстрои привичния за всеки начин на живот.
В психограмата на разширяването, един от най-великите проекти на Европейския съюз, този път ще трябва да се калкулира настроението на европейските граждани и това е видно още от май миналата година, когато французите гилотинираха Европейската конституция. Получава се така, че европейската политика ще прави анализ за разширяването в условия на самоанализа. Това само по себе си е уникално състояние, което е едно голямо предизвикателство. В крайна сметка европейското разширяване не е към близката чужбина, а се състои в приобщаването на страни, които няма как да отложат нито европейската си история, нито европейското си бъдеще.
Ако френският президент Ширак каза на французите на Нова година да вярват в себе си, как от това произлиза твърдението, че те са уморени от евроразширяването?

Facebook logo
Бъдете с нас и във