Банкеръ Daily

Общество и политика

Радев за Скрипал: Ще предприемем стъпки само при безспорни доказателства

България е председател на Съвета на ЕС и като такъв трябва да провежда политика на диалога и на баланса, такава позиция споделя и Австрия, която е следващия председател на Съвета. България е лоялен член на съюзите, в които членува – ЕС и НАТО, и основен техен принцип е прозрачността. За да предприемем следващи стъпки, ние трябва наистина да получим ясни и безспорни доказателства. Това каза президентът Румен Радев по време на съвместната пресконференция с колегата си от Хърватия Колинда Грабар-Китарович относно бъдещите отношения на ЕС с Русия след случая "Скрипал" и изгонването на руски дипломати от редица европейски държави, предаде БГНЕС.

Колинда Грабар-Китарович подкрепи казаното от Радев и посочи, че единственият източник на политика е диалогът. Хърватия ще продължи да спазва всички апостолати на Мюнхенското споразумение, но за да се решат каквито и да е противоречия и въпроси, за тях трябва да се разговаря.

"Виждам Русия като световна сила и държава, с която освен за взаимните спорове, трябва да се разговаря и по много други въпроси като международната сигурност, борбата с тероризма, радикализма и останалите заплахи, с които се сблъскваме", каза Китарович.

"Време е ЕС и Русия да се върнат към политиката на диалога и към нормализиране на отношенията", призова хърватският президент. 

България успя да върне фокуса на ЕС върху Западните Балкани, коментира още президентът Румен Радев.

Той посочи, че много пъти е отбелязвал пред европейските лидери, че ако ние не предоставим европейска перспектива на Западните Балкани, рано или късно те ще предоставят балканска перспектива на Европа и допълни, че срещаме пълно разбиране.

Колинда Грабар-Китарович заяви, че Хърватия подкрепя членството на всички съседни държави в ЕС и НАТО, въз основа на изпълнение на всички критерии.

"Малко съм обезкуражена от събитията през последните няколко години, процесът се забави, стигна се, от една страна, до умора от разширяването, и, от друга, до умора от реформите", посочи тя. Според нея процесите на реформа трябва да получат нов стимул.

"С последните послания на лидери от ЕС сме получили положителни знаци по отношение на перспективата на държавите от Западните Балкани. Важно е да се поддържа темпото в този процес, пропусне ли се подходящия момент, се изгубва енергията за реформи", смята тя.

На срещата двамата държавни глави са обсъдили мерки за по-активно търговско-икономическо партньорство между България и Хърватия, провеждане на бизнес форум, ролята на транспортната свързаност, която ще допринесе за по-голям икономически и туристически обмен и създаване на редовна въздушна линия между Загреб и София.

Радев отбеляза, че традиционно добрите ни отношения с Хърватия се основават не само на ефективното ни партньорство в ЕС и НАТО, и на географската ни близост, но и на дълбоките исторически и културни връзки между народите ни.

"Нивото на търговския обмен от 100 милиона евро годишно е нелошо постижение, но далеч не съответства на потенциала на двете динамично развиващи се икономики", отбеляза българският президент.

"Много важно е сътрудничеството, което развиват България и Хърватия в нашия регион, защото ние сме от двата края на един наистина крехък регион - Западни Балкани", коментира Радев и допълни, че примерът, който даваме е много важен. "Това, което прави България като председател на Съвета на ЕС, с приоритетите си, които върнаха фокуса на ЕС върху нашия регион, ние напълно споделяме и с амбициите на Хърватия и нейните приоритети, когато тя ще поеме председателството през 2020 г.", отбеляза той. "Работим заедно за повишаване на диалога, за по-голямата свързаност - транспортна, енергийна, дигитална, за по голямата свързаност на младите хора в нашия регион", посочи Румен Радев. "Стоим заедно зад инициативата за изграждането на Югоизточния институт за устойчиви технологии", допълни той.

Българският президент отбеляза и важността на сътрудничеството по линия на НАТО и посочи, че следим с интерес процесите на модернизация в Хърватия.

"България остава активен участник в инициативата "Три морета", много важна за транспортната, енергийна, дигитална свързаност", подчерта още той.

Колинда Грабар-Китанович отбеляза, че Хърватия се подготвя за своето председателство в началото на 2020 г. и иска да научи какъв е българският опит.

"Всяко председателство трябва да се съсредоточава върху въпроси, съществени за всички нас - бъдещето на европейския проект, жизнения стандарт, преди всичко на младите хора, сигурността на ЕС, кохезията и свързаността", посочи тя." Икономическото развитие и заетостта ще бъдат сред приоритетите на хърватското председателство. На дневен ред ще бъдат изключително важни теми като многогодишната финансова рамка, Brexit, общото състояние на ЕС, състоянието на ценностите, солидарността, която трябва да проявяваме", отбеляза хърватският президент.

"България и Хърватия имат съгласие по много въпроси, подкрепяме се взаимно", коментира тя. 

За икономическите отношения хърватският президент посочи, че могат да бъдат много по-добри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във