Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪЗЕЛЪТ С РАТИФИКАЦИЯТА ЩЕ СЕ НАРЕЖДА ДЪЛГО

Ратифицирането на международни договори обикновено е рутинна парламентарна дейност и рядко предизвиква особен интерес сред публиката. Не така стоят обаче нещата в Евросъюза, когато става въпрос за одобряване на промени в основополагащите договори или споразумения за приемане на нови държави в общността. В момента България и Румъния търпят последиците на тази закономерност. Двете балкански държави, които на 25 април тази година подписаха общ договор за присъединяването си към ЕС, на практика са заложници на волята на парламентаристите от 25-те страни членки. Достатъчно е да се спомене, че влизането в сила на споразумението от Люксембург може да бъде отложено с една година, стига само една от държавите в ЕС да не го ратифицира до края на 2006-а. А периодът, в който това трябва да стане, не изглежда оптимистичен за София и Букурещ. Все по-очевидна е умората в старите страни членки от започналото през 2004 г. разширяване на Изток. В същото време общността се раздира от вътрешни противоречия около провала на новата евроконституция, от липсата на съгласие около единния бюджет и казуса със започналите преговори с Турция.
На фона на всичко това темпото, с което върви ратифицирането на договора ни с ЕС, би могло да се определи като умерено. Поредната (седма) ратификация дойде във вторник (6 декември), когато Чехия, след гласуване в двете камари на парламента, окончателно одобри споразумението с България и Румъния. Преди нея същото сториха още шест от членките - Словакия, която първа ратифицира договора от Люксембург (на 21 юни), Словения (на 29 септември), Унгария (на 29 септември), Кипър (на 27 октомври), Гърция (на 27 октомври) и Естония (на 16 ноември). Очаква се до края на 2005 г. те да бъдат последвани от Великобритания, Испания и Литва. Изключително важно е договорът да бъде ратифициран от Обединеното кралство, чиято позиция е един от важните фактори в процеса на разширяването. Надеждите това да се случи се подхранват от безпроблемния начин, по който преминаха обсъжданията в Камарата на общините в Лондон. Британският посланик у нас Джеръми Хил неотдавна също заяви, че не очаква особени възражения и в Камарата на лордовете при гласуването за българската кандидатура.
Според външния министър Ивайло Калфин програмата максимум е до края на годината броят на ратификациите да достигне дванадесет, т. е. около половината от държавите членки на ЕС. От кабинета на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че процедурата по ратификация в Германия ще започне през януари 2006-а. Окончателното одобряване на договора от Бундестага и Бундесрата обаче ще трае минимум половин година. Това означава, че крайното гласуване ще се проведе след оповестяването на финалния мониторингов доклад на Еврокомисията на 17 май следващата година. През седмицата министър Кунева заяви на публична лекция пред Атлантическия клуб, че е получила уверението на германското правителство, че то няма никакви възражения срещу присъединяването на България. Както е известно, Австрия пък поема председателството на ЕС от Нова година и се очаква един от приоритетите й да бъде именно ускорената ратификация на договора с България и Румъния. Гласуването в шведския парламент е насрочено за юни следващата година. Франция все още не е решила кога ще разгледа въпроса. Най-вероятно Париж ще изчака заключенията на Еврокомисията от май 2006-а. Подобна тактика са избрали Италия, Люксембург, Малта, Португалия и Ирландия.
Неприятности за нас могат да възникнат от страна на Холандия и Белгия. Обсъждането в двукамарния холандски парламент вече започна. По време на дебата в т.нар. Втора камара обаче представители на управляващата християндемократическа партия се обявиха за отлагане на гласуването за по-късен етап. В крайна сметка холандските парламентаристи решиха да отправят общо 77 запитвания за готовността на страната ни за членство, на които българското правителство трябва да отговори. Едва след това Втората камара ще реши дали да продължи с гласуването.
Проблемите в Белгия са свързани най-вече със сложната процедура. Заради федералното устройство на кралството присъединителният ни договор подлежи на одобрение от цели седем събрания (в това число и федерални, регионални и общностни). Освен това по клаузите на споразумението ще се произнесе и Върховният административен съд на Белгия.
Ако всичко върви по план, в ранната пролет на следващата година трябва да се поздравим с ратификацията в Полша, Финландия и Латвия.
Разбира се, всички усилия могат да отидат на вятъра при евентуален негативен анализ на Европейската комисия, който би задействал прословутата отлагателна клауза. Затова наред с лобирането сред страните членки управляващите у нас ще направят по-добре да наблегнат на изпълнението на поетите ангажименти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във