Банкеръ Daily

Общество и политика

Първо изследване на българското късометражно кино

„Не знам как ни изглежда на нас, но да се правят филми от хора с присъди, на които им забраняват да правят кино, не е никак лесно. В случая е оригинален начинът, по който Мохамад Расулоф - режисьорът на филма „Зло не съществува”, награден преди дни на 70-я световен кинофестивал в Берлин, заобикаля подобна забрана. За своя филм, който реално представлява четири истории, Расулоф кандидатства с проекти за четири късометражни сценария в различни агенции в Иран, през които трябва да мине  цензурата. Тези проекти носят авторството на неговите асистенти. Така, от една страна, се размива атаката срещу ценностите на иранската държавата – тъй като изобличаването на  системата през проблема със смъртното наказание най-ясно се разкрива при преливането на лайтмотива между отделните истории; а от друга - се създава легенда за авторството на тези филми. Това е особен начин за използване на късометражното кино.”

Този пример даде Сашо Донев от Института за изследване на изкуствата към БАН при представянето на книгата на кинокритика Петя Александрова „Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“.

„Ключовият проблем на късометражното кино, който Петя Александрова непрекъснато изтъква в книгата си, е показът му. Едва през последните 10-15 години късометражните филми имат възможност да намерят публиката си, присъствайки на различни интернет платформи. Но тази публика има потребността да ги срещне и на голям екран, за да може да обсъди онова, което й е направило впечатление” – подчерта още Донев.

Книгата бе представена вчера (4 март), в кино „Одеон“. Тя е по проект „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности” на Института за изследване на изкуствата – БАН, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. По него са предвидени общо 7 издания – пет книги и два сборника.

В изследването Александрова дава оценка на филмите, обикновено снимани от млади автори, за които експертното мнение е важно, тъй като това са им първите стъпки в професията. Освен това Александрова изяснява неясни понятия като „независимо кино”, „експериментално кино” (отбелязва, че още през 1974 г. у нас е имало експериментална студия с ръководител Захари Жандов) и посочва различните форми и институции, чрез които се финансира късометражното кино (Национален филмов център, фонд „Култура”, програма „Култура” към Столичната община, включително новите форми на набиране на средства като „краудфъндинг”), както и фестивалите, на които може да бъде видяно.

Кинокритикът Боряна Матеева открои като заслуга на книгата проучването как различните национални киношколи определят късометражното кино - в повечето случаи то е с продължителност от 1 минута до под 70 минути, а в България – до 60 минути. Освен това принос на авторката е не само, че оборва тезата, че у нас няма късометражно кино – регистрирала е, че за последните 28 години са били създадени 40 късометражни и един среднометражен филм, но и че го проследява в различните му исторически периоди. Започва от края на 60-е и 70-е години, когато българското кино започва да произвежда такъв вид филми, наречени „киноновели” с времетраене  26 минути. Обособява различни поколения на български режисьори – на изгубените, на намерените, на успелите да преминат към пълнометражното кино. В последната група Александрова слага актуалните днес режисьори Надежда Косева, Светла Цоцоркова, Камен Калев, Драго Шолев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов. А сред „намерените” – режисьорите Христо Симеонов и Павел Веснаков, чиито късометражни филми - съответно „Синът” и „Чест” - бяха показани след премиерата на книгата.

За финал Боряна Матеева подчерта, че „книгата не е безкритична. Александрова отбелязва, че днес младите режисьори не експериментират достатъчно. В момента, в който могат да го направят, те някак-си се движат към познатото. И този недостатък в нишата на късометражното кино трябва да се преодолее”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във