Банкеръ Weekly

Общество и политика

Първата година

Малко преди да се навърши първата година от президентството на Плевнелиев, стана ясно, че той е медиен любимец номер едно. Изследване на фондация Медийна демокрация го посочи като безспорния лидер в положителните публикации за 2012 година. Да му е честита журналистическата любов и й се радва! Но и да не пропусне да се поинтересува кои преди него са били там, където е той сега. И къде е мястото им понастоящем в непостоянните сърца на електората и медиите.


Ролята на държавния глава се коментира често, но това, на което не се обръща внимание, е, че да си президент на България е крайно непривична, много объркваща и понякога ужасно комична длъжност. Такава е не само за онези, които го наблюдават, коментират и критикуват, а и за самия президент. Разполагаш с цялото време на света да говориш и с много малко възможности да действаш. От правомощията ти не произтичат почти никакви следствия, от теб не зависи почти нищо и това ти се опитваш да компенсираш със свръхактивност. Съответно и държавният глава на България най-често страда от нереалистични амбиции.


В първата година това може би не е чак толкова ясно отчетливо. Доказано е обаче, че по-късно - към края на мандата - се придобива крайно невярна представа за света. И за твоята значимост в него. И тогава се тръгва я да се правят партии, я - да се превземат председателските места на старите такива.


Всеки, който си мисли, че работата е лека, трябва да знае, че въпреки хубавите воаяжи зад граница за държавна сметка веднъж станалият президент страда от професионална деформация доживот. Та могат ли да компенсират доживотните привилегии - у нас те са сравнително скромни - изкривената представа за света?


Но сякаш всичко това не е достатъчно, ами и българският държавен глава е с ясното съзнание, че никога Мерилин Монро няма да му изпълни Happy Birthday. А ако случайно някоя старлетка се осмели да го направи, жълтата преса ще преувеличи историята до абсурд, разпространявайки недоказани, злонамерени и на всичкото отгоре платени слухове.


Въпреки доброто му желание да се хареса на всички по Нова година Плевнелиев сигурно е разбрал, че това не е възможно. Изненадващо българската публика се оказа крайно претенциозна и имаше очаквания президентът едва ли не да я вдъхнови за прекрасен живот, като я грабне с новогодишната си реч. Всички се съсредоточиха върху гафа със Скалистите планини и непрофесионалния монтаж на изявата и никой не се сети да похвали Плевнелиев. А той заслужаваше, понеже направи най-доброто, на което бе способен, като ограничи присъствието си на празничния екран до малко повече от 5 минути. С това той показа, че напълно осъзнава, че новогодишната реч не може да е друга освен скучна. Поклон!


Приземяване, приземяване, приземяване, призоваваше един друг президент, макар тогава длъжността да се казваше иначе. Приземяването е необходимо на Плевнелиев - да разбере какво може, да се примири и най-накрая да видим, че се чувства добре в кожата си. Не по-малко необходимо е обаче и на електората, на когото той току му се привиди като еманципатор, току - като голям новатор. От прекалените илюзии никой няма полза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във