Банкеръ Weekly

Общество и политика

Проветривият пост на парламентарния председател

S 250 4a881700 26ed 4a61 80b9 b6f297a5ffe2
S 250 e2069160 1bf3 470a a747 c561773b053a
S 250 cefe48a6 7a9e 4e4c 8b01 b7a281fa9a7a
S 250 16b8c996 7463 47b9 b545 a2b5e4c69f18

Председателят на парламента Цвета Караянчева се задържа на поста си само заради инатливото поведение на ГЕРБ през последните месеци. Уплашени да не загубят властта преждевременно и решени на всяка цена да избутат до края на мандата, депутатите от управляващата партия и техните коалиционни партньори внимават да не допуснат и най-малката пробойна. След като бяха пожертвани няколко министри, нямаше как сега да бъде отстранен и председателят на Народното събрание, дори някои нейни партийни началници и колеги да не одобряват поведението и приказките й. Просто не могат да си го позволят. А че Караянчева профанизира високия пост, който по случайност заема, се вижда и с просто око.

Ако ръководителката от Кърджали беше свалена преждевременно от шефското място в парламента, нямаше да е единствената през последните 30 години с такава съдба. В началото на демократичните процеси у нас лидерът на Демократическата партия Стефан Савов беше принуден да подаде оставка заради конфронтацията между кабинета на Филип Димитров с президента Жельо Желев и коалиционния партньор ДПС. Проф. Огнян Герджиков пък стана жертва на намеренията на правителството „Сакскобургготски” за приватизация на „Булгартабак”, а Димитър Главчев „пострада” заради неадекватното си поведение към лявата опозиция и предстоящото българско председателство на Съвета на Европа. Двамата предшественици на Главчев „паднаха в боя” в името на по-нататъшното управление на партиите си. При Главчев случаят не беше такъв, защото управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти" не беше застрашено от нищо.

Председателят на 36-ото Народно събрание

Стефан Савов

изкара на поста по-малко от година. Той бе избран през октомври 1991 г., след като СДС спечели парламентарните избори „с малко, но завинаги” и подаде оставка на 24 септември 1992-ра. Преди това обаче се развиха много драматични събития. Премиерът Филип Димитров и СДС влязоха в конфликт с подкрепящата ги партия на Ахмед Доган – тогава СДС имаше 110 депутати, а ДПС - 24. Разривът беше заради водената от кабинета политика и смени на министри, без да са съгласувани с ДПС. Това доведе до тежка правителствена криза. Опозиционната БСП се възползва от ситуацията и внесе вот на недоверие. Той не мина, но лидерът на ДПС показва „червен картон” на министър-председателя Филип Димитров. Единствен той гласува срещу правителството, а цялата парламентарна група на движението го подкрепи.

Точно преди лятната ваканция на депутатите социалистите поискаха вот на недоверие на председателя на парламента Стефан Савов. Искането им беше подкрепено и от ДПС. При гласуването Савов оцеля само с един глас повече – неговия собствен.

Междувременно в края на август президентът Желю Желев свика прословутата пресконференция в двора на резиденцията в Бояна, останала в аналите като "Боянски ливади", на която остро разкритикува поведението и политиката на правителството на Филип Димитров. Гръмнаха и скандали с оръжейни сделки, в които бяха замесени съветници на министър-председателя. Започна да се заражда недоволство и сред парламентарната група на СДС, плъзнаха и т. нар. сини мравки...

При така развилата се ситуация старият демократ Савов разбира, че настроенията се променят, мнозинството е разклатено и през септември

сам подаде оставка,

мотивирайки се, че този един глас, с който е оцелял, е неговият и моралът не му позволява да остане на поста.

След Савов си отиде и правителството на Филип Димитров, който в тази усложнена обстановка съвсем неуместно реши да иска вот на доверие и не го получи.

На власт дойде кабинетът на проф. Любен Беров, а председател на парламента стана Александър Йорданов, прочул се с думите: "Днес е един добър ден за българската демокрация". Впрочем и Йорданов не успя да довърши мандата си, защото след няколко неуспешни вотове на недоверие Беров хвърли в края на 1994-та оставка.

Проф. Огнян Герджиков

застана начело на 39-то Народно събрание на 5 юли 2001 г. след победата на НДСВ на парламентарните избори. Малко не достига на движението на Симеон Сакскобургготски да има абсолютно мнозинство и да състави самостоятелно правителство, така че и то бе принудено да прибегне до „услугите” на ДПС. Нещата вървяха добре до момента, в който вицепремиерът и икономически министър Лидия Шулева не реши, че структуроопределящото предприятие „Булгартабак” трябва да се приватизира. Намерен беше и стратегически купувач, но партията на Ахмед Доган категорично се противопостави. Нещо повече, Доган многозначително предупреди, че „Булгартабак” сваля правителства.

Междувременно в парламентарната група на НДСВ вече бяха започнали процесите на „люспене”. Няколко депутати, начело с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отцепиха и създадоха „Новото време”, което взе да се заиграва с ДПС.

Атаката срещу Герджиков беше подета именно от ДПС, подкрепено от „Новото време“ и синята опозиция. Оставката му бе поискана заради "системно неспазване на правилата за работа на Народното събрание и неизпълнение на задълженията в рамките на неговата компетентност". Само че реално Герджиков се раздели с шефския пост, защото предложи за орден „Стара планина“ "възродителя" и главен прокурор по времето на комунизма проф. Васил Мръчков.

На 4 февруари 2005 г. със 119 депутатски гласа „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ Огнян Герджиков

бе отстранен предсрочно

като председател на Народното събрани. Гилотинирането му дойде в резултат на вътрешно "предателство" на двама НДСВ - депутати (Теодора Литрова и Николай Чуканов - Движение за национално възраждане „Оборище“ ) и слаба партийна дисциплина, оставила извън залата няколко други при гласуването. В сблъсъка на партийни и корпоративни интереси срещу Герджиков се обърнаха и депутатите отцепници от НДСВ, създали “Новото време”. Техните гласове помогнаха на БСП, СДС, ОДС и “Народен съюз” да го свалят.

Въпросното заседание беше окачествено като скандално, тъй като освен продължителните дебати се искаха почивки, прилагаха се процедурни хватки, дори поименно се преброяваше кворума, за да се протака във времето колкото е възможно по-дълго. Твърди се, че това се е правело, за да могат да кацнат на летището няколкото отсъстващи от НДСВ. Стигна се дори до отстраняването на водещата заседанието Камелия Касабова. На дебатите по отстраняването на Герджиков присъстваха целият Министерски съвет, начело с премиера Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов.

Така юристът, известен с остроумните си реплики, цветист език и високо ниво на компетентност, напусна председателското място със сълзи в очите, но и с достойнство. “Не съм безгрешен, но няма от какво да се срамувам. Съвестта ми е чиста”, бяха последните му думи от трибуната. Той бе изпратен с бурни аплодисменти от цялата зала и с уважението на колегите си, които сякаш се почувстваха виновни за този цирк. Голямата битка на проф. Герджиков по време на управлението на НДСВ бе борбата с гласуването с чужди карти – битка, която по собствените му думи той загуби.

За да се спаси управлението, си отиде първо Герджиков, после Лидия Шулева и земеделският министър Мехмед Дикме. Председател на парламента в оставащите няколко месеца до края на мандата на НДСВ и ДПС стана Борислав Великов.

Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев

се задържа точно 212 дни на председателското място в 44-ото Народно събрание - от 19 април до 17 ноември 2017 година. Той седна в стола на Цецка Цачева, след като на последните парламентарни избори тя не успя да стане народен представител.

Начинът, по който беше „уволнен” Димитър Главчев, е красноречиво доказателство колко много е олекнал постът на председател на Народното събрание през последните 10 години. За краткото време, през което ръководеше парламента, на Главчев два пъти му беше искана оставката. Първия път оцеля с 4 гласа, но на втория не можа. Отиде си „доброволно”, подканен енергично от лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов в името на това пленарната зала да не бъде полупразна по време на речта на шефа на Европарламента Антонио Таяни. А тя щеше да е рехава, защото БСП се закани да не влиза в нея, докато Главчев не си подаде оставката. Причината за реакцията на социалистите бе, че два дни по-рано той спря микрофона и изгони от заседанието лидера на опозиционната БСП Корнелия Нинова заради обида към премиера. Отстранен беше и депутатът Антон Кутев. Опозицията напусна Сградата на съединението, заявявайки, че ще се върне след оставка на Главчев и внасяйки 88 подписа с такова искане.

Заявлението беше прочетено в пленарната зала от Цвета Караянчева, след като рано същата сутрин премиерът Бойко Борисов изненадващо пристигна в Народното събрание и взе участие в Председателския съвет. „Моето мнение е, че въпреки провокациите председателят на парламента не трябваше да си изпуска нервите”, отбеляза той.

По-късно Главчев обясни, че

за решението му не е имало никакъв натиск

от Борисов. По думите му неговото оттегляне било морален акт и по този начин искал да се възстанови нормалната парламентарна обстановка в залата и да не се хвърля сянка върху предстоящото председателство.

"С това смятам, че ние от ГЕРБ демонстрираме различен, двоен аршин може да го наречете вие. Когато има някакъв проблем, ние веднага реагираме, за разлика от други. Още веднъж казвам, че няма да обяснявам какво съм направил, тъй като мисля, че съм постъпил абсолютно в рамките на правилника за организацията дейността на Народното събрание“, допълни той.

„Винаги съм твърдял, че държавата ни е по-важна от всичко и стабилността в нея“, каза пък премиерът в парламентарните кулоари преди гласуването на самата оставка.

За разлика от Савов и Герджиков, Главчев нямаше собствена политическа или експертна тежест, нито пък името му беше залог за оцеляване на правителството. Той бе отстрелян като новобранец, изгоря като поредния "бушон" на Бойко Борисов. Отиде си бързо, тихо и кротко, защото му бе наредено. Така е в държавите, управлявани от авторитарен лидер, който казва какво да се случва не само в изпълнителната, но и в законодателната власт. И никак не е чудно, че днес Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг. Институция, която все по-заслужено се оглавява от такава фигура като Цвета Караянчева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във