Банкеръ Weekly

Общество и политика

Пропадане без край

Не се вайкайте , хора, ами се дръжте здраво! Че у нас е по-опасно да се качиш в асансьор, отколкото да скочиш с парашут. А асансьори - бол. И дето се казва: всички висим на косъм.


Така ще е, докато някой може да кяри от тая работа. Ами да, нека си го кажем направо - подемните кабинки формално падат заради некачествената поддръжка и липсата на контрол. Но реално контрол няма заради корупцията и тлъстите рушвети. Ето за какво иде реч: Безопасността на асансьорите по закон е поверена на лицензираните от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" фирми. Такива има над 2000 и в тях на работа се водят между 8000 и 10 хил. техници. Те би трябвало да са предостатъчно за обслужването на всичките 100 хил. съоръжения у нас, но очевидно не е така. Обяснението, драги мои, ще ви изправи косите - един и същ персонал се ползва от пет, шест, дори 10 фирми. Затова и проверките се правят само на хартия. Което обяснява защо не виждате асансьорните техници на всеки 10 дни в блока, както изисква законът. Ако все пак се случи да се отиде на място, пък документът за изправност се издава веднага, без да се използва каквато и да е специализирана апаратура за инспекция.


По обясними причини не помага и смяната на обслужващата фирма.


В Държавната агенция по метрология и технически надзор добре знаят това, но нищо не могат да направят. Дори и да отнемат разрешителното на някое дружество, на другия ден то се пререгистрира и продължава да работи. Такива са ни правилата. Депутатска му работа.


Защо обаче е тоя зор с многото фирми и малкото работници? Пак за пари, естествено... Ако не знаете, в таксата за входа, дето я плащате всеки месец, е включен и абонаментът за поддръжка на асансьора. Но тъй като една компания с шестима служители няма как да поеме обслужването на голям брой кабинки, предприемчивият й собственик регистрира още пет дружества. Така приходите значително набъбват, разходите си остават същите, а качеството на услугите си е ваш проблем.


Само не си мислете, че държавните чиновници, дето трябва да следят тия фирми, са извън играта. Вярвате или не, в уникалната ни държава е решено предприятията, които произвеждат и монтират асансьори, да нямат право да извършват сервиз на въпросните устройства. Тази безкрайно отговорна дейност е запазена само за лица със специална степенна квалификация. Но тя не се дава от някой техникум или университет, а от Държавната агенция по метрология и технически надзор. Има и друго - квалификацията може да се получи от всеки, независимо какво образование има, стига да си плати съответната такса. Преди време тя беше 600 лева. Сега може и да е повече. А за да не секнат сладките приходи, процедурата се повтаря на всеки две години. Така де, придобитата по този труден начин степен, просто няма как да важи по-дълго.


Тук ще си позволя да цитирам един от големите производители на асансьори у нас: "Всичко е направено да се взимат пари, а не да се осигурят качествени техници за поддръжка, защото получаването на свидетелството не е свързано с каквото и да е обучение или изискване за образователна степен".


И ако мислите, че сте защитени от тая ужасия , щом ползвате само нови асансьори в модерните си кооперации, моловете, офисите или хотелите на морето, значи още не сте разбрали в каква държава живеем. Противно на европейската практика новите сгради у нас трябва да имат работещ асансьор, за да получат разрешение за ползване - Акт 16. Но съоръжението не може да се пусне току така - нужна е благословията на държавните инспектори. А те винаги намират повод да откажат, дори да не са отишли на място и да са открили някакъв проблем. Какво прави тогава инвеститорът? Ами плаща под масата - 200 лв., 350 лв, или дори 2000 евро, ако бърза да продава или експлоатира обекта. След това проверката може да премине само с подпис и печат в нечий офис. Така че е добре да имаме едно наум, като влизаме в лъскавите огледални кабинки.


Накрая ще ви кажа и какво ще произлезе от разпоредената извънредна проверка на всички съоръжения след инцидента от седмицата - абсолютно нищо . Да беше за първи път, та да се хванем. Но след трагедиите в Майчин дом през 2010-а и в бургаската болница преди два месеца подобна загриженост изглежда по-скоро обидна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във