Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА

Специално за вестник БАНКЕРЪ:
Маргот Валстрьом, еврокомисар по институционалните връзки и комуникационната стратегия и заместник-председател на Европейската комисия и бивш комисар по околната среда и Мери Робинсън, член на Мадридския клуб и бивш президент на Ирландия
Разполагаме с приблизително 2850 дни, или 97 месеца, за да спасим планетата. Толкова време остава до момента, в който според климатолозите, предричащи апокалипсис, изменението на климата ще стане необратимо. Момент, след който ще е малко вероятно да се задържим под прага на покачване на температурите от 2C.
На 6 ноември в Брюксел се проведе една по-необичайна среща по въпросите на изменението на климата. С какво е по-различна тя от други подобни? За начало участниците в нея констатираха, че има и друг часовник, който трябва да бъде следен, освен този на стената в службата. Вместо да отброява часовете до настъпването на апокалипсиса, той ни сочи, че всичко, което ще правим оттук нататък, е важно.
Изменението на климата е една история за отчаяние и надежда. То може буквално да ни убие или да спаси живота ни. Изменението на климата ще ни подложи на изпитание, ще ни изправи пред заплаха и ще ни накара да се променим. А промяната и неизвестното плашат. Но това не трябва да е така. Напротив, ние вярваме, че имаме основания да бъдем оптимисти, дори големи оптимисти. Защото ние всъщност разполагаме със знанието, с инструментите, с технологията и икономическите предпоставки, за да смекчим неблагоприятното изменение на климата и да гарантираме климатична справедливост! И точно на това е посветена срещата, на която бяхме домакини тези дни - да потвърдим, че промяната е възможна.
Протоколът от Киото изтича през 2012 г. и през 2009 г. в Копенхаген световната общност трябва да вземе решение за ново споразумение. Затова конференцията и инициативата, която председателстваме, са наречени Пътят към Копенхаген. Дебатите започнаха през ноември миналата година в Бали на ниво ООН, а тази година преговарящите ще се срещнат в Познан, Полша (от 1 до 10 декември). Ние се ангажирахме с тази уникална инициатива, защото вярваме, че политиците не могат сами да се справят с изменението на климата. Ежедневният избор, който правим ние, хората по света, и откритите искания, които отправяме към бизнеса или политиците, определят нивата на температурите. Ние всички ще бъдем засегнати, затова трябва да имаме право да изразяваме тревогите, нуждите и очакванията си. Тази дискусия не трябва да бъде запазена територия за отбрана група политици, бизнесмени и експерти. Нуждаем се от демократични дебати върху изменението на климата и нашето бъдеще. Това е и целта на Пътя към Копенхаген - да бъде предоставена трибуна на възможно най-много хора, бизнес сдружения и групи на гражданското общество при преговорите за споразумение след изтичането на срока на действие на Протокола от Киото.
Пътят към Копенхаген е съвместна инициатива на Мадридския клуб, Globe Europe и Resect Table. Тя събира на едно място хора от различни социални групи, които вярват, че промяната и устойчивият свят са възможни. Инициативата е организирана в ИНТЕРНЕТ, интерактивна е и е отворена за всеки, който иска да се включи и да дискутира директно с политици, НПО и новаторски представители на бизнеса.
На срещата на 6 ноември беше обсъден дневният ред на предстоящата в Познан конференция на ООН по въпросите на климата. Бяха обсъдени дългосрочните цели, както и напредъкът по отношение на приспособяването и технологиите. Единият от семинарите беше специално фокусиран върху човешките права, равенството между половете и климатичната справедливост - аспект, който често е пренебрегван при текущите дебати в рамките на ООН. Акцентът в тези дебати обикновено пада върху технологичния и икономическия контекст на изменението на климата и по-малко върху човешкия и социалния аспект. Този аспект ще бъде важен принос за официалното съобщение, което ще изготвим и ще предадем директно на преговарящите от ООН в Познан.
Защо смятаме, че човешкият аспект е толкова важен? През 1820 г. Обединеното кралство беше най-богатата страна в света. Средният доход на глава от населението беше три пъти по-голям от този в най-бедният регион - Африка на юг от пустинята Сахара. Днес най-богатата страна в света са Съединените щати. Доходът на глава от населението тук надвишава приблизително двадесет пъти този в най-бедния регион, който все още е в Африка, на юг от пустинята Сахара. По-голямата част от очакваното нарастване на световното население с 2.6 млрд. до 2050 г. ще стане в най-бедните региони в света. В тях няма конвергентен икономически растеж, най-нестабилни са в политическо отношение и ще бъдат най-сериозно засегнати и от изменението на климата.
Джефри Сакс говори за парадокса на обединената глобална икономика и разделеното глобално общество, където капанът на бедността сам се затяга, вместо да се освобождава. Това е обезпокоителна тенденция, създаваща празнина в устойчивостта, с която трябва да се справим. Уангари Маатхаи, носителка на Нобелова награда за мир, го обяснява съвсем просто: Не може да има устойчиво развитие без справедливо развитие; а не може да има справедливо развитие без равенство между половете. Ясно е, че няма да успеем да смекчим изменението на климата, без да се справим с бедността и да гарантираме климатична справедливост.
В крайна сметка, за постигането на стабилност и нисковъглеродна икономика няма да са достатъчни само технологични нововъведения, но ще са необходими и широкомащабни социални и политически промени. Нека не забравяме, че технологиите сами по себе си не могат да ликвидират бедността, да осигурят зачитането на човешките права, да спрат изменението на климата и да изградят устойчиво общество. Но хората могат. Ето за това е предназначена инициативата Пътят към Копенхаген, такава трябва да бъде и целта на споразумението от Копенхаген - климатична справедливост за всички народи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във