Банкеръ Daily

Агенция АФИС

Пролетта може да постави началото на траен зимен сън

Мерките за ограничаване на заразата от коронавирус радикално променят живота у нас.

Квотно телефонно изследване на агенция АФИС сред 1000 пълнолетни, осъществено между 29 и 31 март 2020 г. показва, че сега само 19% от пълнолетните, или един на всеки петима, прекарват извън дома си над 8 часа. Т.е. само толкова поддържат онзи бюджет на времето, който е характерен за човек, зает на редовен трудов договор. А само 20 дни по-рано, преди извънредното положение, това число е било близо три пъти по-голямо – 53%. Други 25%, или една четвърт, по-рано са прекарвали извън дома между 2 и 8 часа. А с ограничителните мерки техният дял вече спада до 16%, или с една трета.

Съответно, преди епидемията само 19% са прекарвали извън дома до 2 часа, а едва 5% почти не са излизали навън. Сега тези числа са направили огромен скок – съответно на 32% и на 34%.

Един очевиден аспект на режима на „социално дистанциране“ е, че България се обездвижва и ако това продължи дълго, ще подейства дори на физическото самочувствие и здраве, наред с психическото напрежение. Последното остава без отдушник и застрашава с психози, нарастващи страхове и агресивни изблици.

Прави впечатление, че степента на самоограничаване по селата като цяло е също така силна, както в по-урбанизирана среда, където всъщност заразите се разпространяват по-бързо и са по-опасни. Вероятно за това е допринесла вестта за първите починали от коронавируса, които бяха селски жители, завърнали се от чужбина.

Какви последици могат да се очакват по отношение на икономическата цена на принудителното бездействие, може да се види от предвижданите промени в личните доходи.

Едва 32% от българите са на мнение, че кризата няма да промени съществено техните доходи. Под 1% са тези, които се надяват в сегашния период да заработят повече от обичайното поради по-голямото натоварване в техния сектор или специалността им. (пример са куриерите, медиците, служителите в социалните услуги). А основната маса хора очаква обедняване: от частично („донякъде“ – 37%), до катастрофично („наполовина и повече“ – 31%).

При това опасенията са най-големи сред хората, които и преди кризата са живели по-зле от останалите. Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече. Обратно, измежду хората, които живеят по-добре от мнозинството, доста повече от средното – 47%, очакват да запазят сегашния си стандарт, а 40% – той да падне само „донякъде“.

Бедствените ситуации обикновено предизвикват обществото да опъне защитна мрежа под най-застрашените.

Засега се наблюдава не особено позитивно усещане за самоускорение на неравенството – че ще се вземе от нямащите, за да се даде на имащите. Не са намерени и недостатъчно се търсят форми на доброволческа взаимопомощ, които могат да предотвратят задълбочаване на социалната изолация.

Чисто икономическият ефект от „общодържавната карантина“ все още може да се окаже незначителен. След бързо възстановяване на нормалния ритъм изгубеното може да бъде наваксано, но при забавен или спрял метаболизъм стопанският организъм има свойството да се разпада. Към 16-17-ия ден от извънредното положение, когато е правено нашето проучване, хоризонтът на неговия финал вече не е 13 април, а се отдалечава.

Само 11% се надяват екстрените мерки да приключат в рамките на месец (т.е. към края на април). А какъв точно е обратният, най-скептичен полюс? Това са 15%, които очакват тя да продължи година и повече. Златната среда между оптимистичната и песимистичната крайност е избрана от 52% и тя гласи: „До няколко месеца“. Друга една четвърт са умерено скептични – „до края на годината“.

В резюме, типичното ни очакване тези дни (към края на март) е за 3-4 месеца специален режим със силни ограничения. Което само по себе си не е особено радостен развой, ако се сбъдне.

Тук е мястото да се отбележи, че малцина правят изводи (и едва ли са длъжни) за дълбоките последици от очертаващата се пауза в живота на страната. Ако в продължение на една четвърт от годината няма да се произвеждат около две трети от стоките и услугите, автоматизмите на свободната пазарна икономика ще определят като излишен голям дял от хората – от порядъка на 15-20%.

Това са критични стойности. За сравнение – безработицата достигна подобни размери в края на 90-те, когато приватизираните предприятия масово затваряха портали и съкращаваха хора. И това е само първичният ефект, защото хората без доходи свеждат потреблението си до минимум, което на нов ред прави излишни производителите на всевъзможни продукти, които съкратените по-рано са ползвали. Т.е. некрозата на стопанския организъм може да се разпростре и да добави към едно чисто биологическо бедствие още по-голямо икономическо.

Пролетта на 2020 г. може да постави началото на един траен зимен сън, сравним с Великата депресия от 1930-те години. Този развой, за щастие, не е извън волята на самото общество и неговият организиращ център – държавата. От нея зависи, да балансира с разумни стимули стихийните, хаотични, често недалновидни самоограничения на частните икономически субекти – капитали, работници, потребители, в периода на възстановяване на нормалните стопански връзки и заетостта.

Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 28-29 март 2020 г. Интервюирани по телефона са 1000 пълнолетни български граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във