Банкеръ Daily

Общество и политика

Проф. Пламен Киров: Всички, които имаха свръхочаквания към решението на КС, останаха недоволни

„Всички, които имаха свръх очаквания към това решение, останаха недоволни. Конституционния съд показа, че президентът не е недосегаем, той носи отговорност. Конституционните съдии се произнасят с единодушие“. Това каза пред БНР бившият конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров, преподавател в катедра „Конституционни правни науки“ в СУ „Климент Охридски“. По думите му е интересно да се четат мотивите на Съда.

Действащ президент и вицепрезидент могат да бъдат разследвани, но не може да им бъдат повдигани обвинения. Това следва от решението на Конституционния съд, който беше сезиран от главния прокурор с искане да тълкува текста от Конституцията, свързан с имунитета на държавния глава. Конституционният съд е дал еднозначни и единодушни отговори на всички въпроси.

Без да блокира прокуратурата, КС казва, че разследване може да има, но без задържане, подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба.

„Няма пречка да се извършват всички действия по разследването, „стига те да не представляват по естеството си насочване на обвинение - изрично или мълчаливо, към президента или вицепрезидента, чрез действия, които пряко засягат техните лични права и свободи“, е становището на магистратите.

„Единствените недосегаеми хора си остават народните представители, които не носят наказателна отговорност по Конституция за изразените от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание“, посочи проф. Киров. Той допълни, че президентът не отговаря за своите действия при изпълнение на своите конституционни функции, с изключения на действия, окачествени като държавна измяна или нарушение на Конституцията.

„КС внася едно важно уточнение в понятието „държавна измяна“. Държавна измяна са всички престъпни деяния, които влизат в съставите на глава Първа на особената част в НК – престъпленията срещу републиката“, поясни бившият конституционен съдия.

Делото в Конституционния съд за тълкуване на основния закон беше образувано в началото на годината, а Иван Гешев мотивира искането си с неясноти в Конституцията по отношение на имунитета на президента и вицепрезидента.

Конкретно разследване се оказа в основата на интереса на главния прокурор към възможността държавният глава да бъде разследван или проверяван. То е свързано с ръководителя на ВВС генерал Цанко Стойков, по отношение на когото по искане на спецпрокуратурата преди време са били прилагани СРС.

На един от разговорите, разпространен от държавното обвинение - с изрично отбелязване, се чува вероятно гласът на Румен Радев, става дума за проверката на Антикорупционната комисия във връзка с назначаването през 2014 година на Десислава Радева за пиар на военновъздушните ни сили.

Въпросите, на които Иван Гешев поиска отговор от конституционните съдии:

- Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в  Конституцията, с престъплението „измяна“ в Глава първа „Престъпления против Републиката“ на НК?

- Каква е разликата между конституционните понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основание за търсене на отговорност на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?

- Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ от Конституцията включват ли и извършване на престъпления, извън тези срещу републиката в Наказателния кодекс?

- Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“ ограничава ли се само до действия с процесуален характер, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента, и означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, ако се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента“?

Facebook logo
Бъдете с нас и във