Банкеръ Weekly

Симеон Василев - ръководител проекти във Фондация "Кредо Бонум", пред "БАНКЕРЪ"

Проектът за Свещарската гробница не е "вързан" с корупционна схема

На 28 септември Министерството на културата публикува в сайта си "Становище във връзка с твърдения, отнасящи се до проекта за консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари"! Целта на упражнението бе да се внесе яснота по „няколко уточнения по повод изказвания в медиите на проф. Диана Гергова“.

И понеже медиите, отворили приказка по темата, сме... една - в. „БАНКЕРЪ“, да си припомним туй онуй около казуса. Отменяйки, естествено, несъществуващата в случая 30-годишна давност! 

В началото на 2018 г. Фондация „Кредо Бонум“, с научен ръководител - проф. Диана Гергова, печели финансиране в размер на 184 000 долара. Проектът е титулован  „Консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари“. Дело е на проф. Диана Гергова, а в кандидатстваща организация е Фондация "Кредо Бонум".

Две години, след като проектът печели финансиране от Посланическия фонд на САЩ, нещата са си все същите - никакви.  С едно изключение - избухва разправия, за която никой не знае нищо, защото никой не се интересува от състоянието на т. нар. обекти в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

В дъното е спорът за експониране на уникалната археологическа находка, позната като наискос.

 

Г-н Василев, в становището на Министерството на културата, огласено по повод проблемите около проекта на "Кредо Бонум" се казва, че „намесите, свързани с демонтажа и монтажа на наискоса, бяха определени като твърде рискови, компрометиращи автентичността на оригинала и като ненужни“. Нима мнението на проф. Гергова, която е световно признат траколог, не е меродавно?

В никакъв случай не смятам едното мнение за по-меродавно от другото, но Министерството на културата е собственик на тази гробница и то взима финалните решения за състоянието й. Тоест - не фондацията решава кой е прав в тази дискусия - дали проф. Гергова, или Министерството на културата - чрез Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ). Плюсовете и минусите на проекта са обсъдени по време на двучасово заседание на този съвет, след което експертите и министъра излизат със становище, че демонтирането и отместването на наискоса е твърде рисково. В останалата си част няма пречки проектът да бъде осъществен, а ние нямаме друг избор освен да се съобразим с решението на отговорните за паметника институции.

Когато кандидатствахте за финансиране пред Посланическия фонд, имахте ли представа, че съществува вероятност проектът да бъде отхвърлен или прекроен?

Не. Доверихме се изцяло на проф. Гергова, която познава процедурите, структурите, администрацията. Истината е, че в Министерството на културата подадохме едно единствено искане за подкрепа, но не бяхме подали детайлно описание на проекта.

Защо?

Защото проф. Гергова не го беше изготвила към онзи момент. Ако трябва да съм напълно откровен, ние трябваше да подготвим проекта в пълния му обем - задание, оценка, анализ, експертни мнения и т.н. И едва след това да го представим в Министерството на културата, което да реши дали ни позволява да кандидатстваме, или пък ни забранява. В случая енергията дойде от проф. Гергова: тя отиде и им каза "Ще подпишете ли това писмо, че имаме право да кандидатстваме?" В крайна сметка става дума за писмо, а не за проект, който е трябвало да се съгласува преди кандидатстването.

Как тогава сте кандидатствали за финансиране на проект, който не съществува в пълен обем?

Кандидатстването към Американския посланически фонд за опазване на културното наследство е чрез апликационна форма, в която описваме какво ще направим и какви резултати очакваме. Това е просто формуляр, в който попълваш мотивацията за проекта. Но не е съдържанието, което отговаря на изискванията на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за подобни проекти.

Искате да кажете, че конфликтът тръгва от проф. Гергова, която е "извоювала" благословията на Министерството и ви е убедила да кандидатствате без окончателен проект?

Не бих нарекъл ситуацията по този начин. Но и не бих се съгласил с тезата, че има корупционни схеми и натиск проф. Гергова да бъде изхвърлена, след осигуряване на финансирането. Това, което се случва в момента е, че преработеният проект - дори без демонтажа и преместването на наискоса - ще постигне целта си и ще превърне Свещарската гробница в атрактивна туристическа дестинация. Разбира се, в някаква степен има накърнено его, има и институционална обида. Но е факт, че и експертният съвет, и Министерството на културата смятат за рисково отлепянето и преместването на наискоса, което беше в основата на нейния проект.

Има ли вероятност да върнете парите, предвидени за дейностите по наискоса? След като те, по думите на проф. Гергова, са около 80% от стойността на целия проект?

Не. Имаме вече одобрението на Вашингтон за преработване на проекта и включване на допълнителни дейности, защото процедурата за връщане на пари към държавния бюджет на САЩ е изключително трудна. И защото всички искаме да свършим нещо полезно за този паметник на културата от световно значение. От връщането на парите не би спечелил никой, а имиджът на страната ни би само пострадал.

Нещо полезно? Нима състоянието му е толкова плачевно?

Музейната експозиция, например, не е променяна от 2004 г., когато е започната и е оставена недовършена. Състоянието й е много лошо, осветлението също е остаряло. Туристите виждат счупени в ъглите стъкла, празни витрини, избелели пана... Лично на мен това ми прави много по-силно впечатление, отколкото залепеният на стената наискос. Разбира се, говоря от гледна точка на турист, а не на учен, на специалист. Това е ситуацията, за жалост. Ние поканихме проф. Гергова да продължи с нас работата по новия проект , тъй като тя е тази, която го е спечелила на първо място и тя е двигателят да стигнем дотук и въобще да говорим за това.. Тя обаче не се съгласи, защото той се различава от първоначалното предложение и изключва наискоса.

Доколкото е известно, проектът на проф. Гергова, включващ демонтажа на наискоса и възстановяването в оригиналния му вид, е получило редица положителни становища. И като технология, и като оценка на въздействие. Защо, според Вас, тези положителни оценки са пренебрегнати?

Да, има такива положителни рецензии, за които проф. Гергова твърди, че не са били разгледани. Но аз мисля, че в Националния институт за недвижимо културно наследство са ги чели, защото те бяха предоставени като документация. Това не е битка на становища, а решение на експерти и институции, отговарящи за паметника и подписали се с аргументи и имената си.

Откъде тогава се взе това близо двугодишно забавяне? Не можеше ли тези проблеми да бъдат решени в по-кратки срокове, след като става въпрос за паметник на културата от световно значение?

Наистина изпълнението на проекта беше забавено. Всички допълнителни изисквания - оценка на въздействие, която се изпраща към ЮНЕСКО, мониторингов доклад от НИНКН и т. н. - отнеха време, но резултатът е положителен. Бе съставен много подробен "паспорт" на гробницата - нещо, което не беше правено отдавна. Открит бе и теч в защитната сграда на гробницата, на който трябва да се обърне внимание. И още - най-после започна много важен разговор: Свещарската гробница е част от Историко-архитектурния резерват "Сборяново", в който са включени над 140 археологически и културни паметници. Някои от тях са в окаяно състояние и е нужно да се осигурят средства за тяхното достойно експониране.

А с музея в Исперих, чието ръководство години наред е било категорично, че Свещарската гробница няма нужда от никакви ремонти и промени, ще работите ли?

Не съм чувал никъде публично изразена такава категоричност и това звучи твърде недостоверно. Ние подписахме договор за сътрудничество с тях. Те също искат да видят гробницата в „нова светлина”. В един момент ще направим отчета си публичен, защото бюджетът се управлява от нас, а не от Министерството на културата, нито от Музея в Исперих, нито от НИНКН. Нашата единствена цел е да направим нещо положително за гробницата в Свещари и за нейната социализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във