Банкеръ Daily

Заместник-министърът на културата Весела Кондакова пред "БАНКЕРЪ"

Проектното финансиране - вече с критерий „красота“

Инициативата "Нов европейски Баухаус" ще изстреля изкуствата и културата в качествено нова орбита

Весела Кондакова.


На 16 септември 2020 г. в реч за състоянието на Европейския съюз, в рамките на Стратегията за саниране, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лансира инициативата „Нов европейски Баухаус“ .

Да припомним - освен училище и школа, Баухаус е идейно течение. В Манифеста "Баухаус", лансиран през 1909 г., неговият автор - германският архитект Валтер Гропиус прокламира „повторното обединение на всички художествено творчески дисциплини – скулптура, живопис, приложни изкуства и занаяти – в едно ново архитектурно изкуство“.

Целта на Новия европейски Баухаус, обявен от Урсула фон дер Лайен, е да бъде инкубатор за иновации и творчество; да стимулира устойчивото проектиране в Европа и извън нея с изискване то да е привлекателно и достъпно за гражданите.

Новият европейски Баухаус е интердисциплинарен проект, който ще създаде пространства за експериментиране, в които чрез изкуството, културата, науката и технологиите могат да се създават, изпробват и демонстрират нови екологосъобразни и цифрови решения, спомагащи за развитието на нови водещи пазари.

Новият европейски Баухаус е замислен като инициатива „отдолу нагоре“. Той ще бъде до голяма степен съобразен с местните потребности, които следва да се проучват и удовлетворяват чрез мултидисциплинарни и съвместно проектирани подходи, съчетаващи различни гледни точки


За да се оформи концепцията на инициативата, Министерството на културата организира двудневна конференция на 15-16 юли 2021 г., озаглавена „Новият европейски Баухаус -възможностите за действия на национално ниво“. На нея участваха представители на централни и местни власти, заинтересовани страни (архитекти, художници, творци, интелектуалци, представители на научния сектор, специалисти в новите технологии, музеи, галерии, читалища; творчески сдружения и колективи; граждански организации; местни общности, фокусирани върху местни традиции и нематериално културно наследство), както и представители на европейски организации. Бяха представени различни творчески инициативи като КвАРТал (арт пространството в карето между булевардите "Мария Луиза", "Сливница", "Васил Левски" и "Дондуков") - с акцент върху приноса му за промяната на средата в София, проекта "Бузлуджа" и други. За да представим по-важните резултати от конференцията, разговаряме със заместник-министъра на културата Весела Кондакова.        

Госпожо Кондакова, с какво инициативата „Новият европейски Баухаус“ е полезна на творците?

Тя ще ни реши проблема с един много голям дефицит, който ние, работещите в сектор „Култура“, изпитваме през всичките години, откакто сме членове на Европейския съюз. Има недоразбиране какви са функциите на културния сектор. Това е причината културни организации и актьори да не са припознати като допустими кандидати по различни европейски програми за финансиране.

Бихте ли дали пример?

Смята се, че ако една културна организация има сграда, нуждаеща се от ремонт, то тя трябва да се обърне към Министерството на културата. А всъщност трябва да кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството или пред Министерството на околната среда и водите. По същия начин, ако имаме интердисциплинарен проект – и в сферата на културата, и на образованието, то той трябва да има шансове за подкрепа от страна на Министерството на образованието. А при нас сякаш има ясни граници - дотук е културната организация, а натам вече е образованието.

Културните организации цели два пълни програмни периода оставаха встрани от възможностите да получат финансиране за реализацията на идеите си. Тяхното присъствие съвсем слабо бе заложено в икономиката и в образованието и отсъстваше напълно от политиките за социалните грижи и селските райони. А инициативата „Нов европейски Баухаус“ дава шанс културата да започне да се възприема като свързващата спойка, която овластява другите политики да постигнат своите ефективни цели.

Например в квартали, които се обезлюдяват, може да се даде шанс на културните организации да ги съживят, като разгърнат дейността си около културното им наследство. Такива проекти съществуват, но досега те много трудно си намираха финансиране. Надяваме се това да стане много по-лесно с инициативата „Нов европейски Баухаус“, с която не на последно място за първи път ще се въведе критерият „красота“ при проектното финансиране.

Какво да очакваме от този критерий?

Личното ми очакване е да заживеем в нов тип архитектура, защото трябва да си признаем, че средата в България ни дължи много. Тя не е много артистична и казвам това, без да обвинявам никого. Надявам се, че с „Новия европейски Баухаус“ тя ще се подобри и то сериозно. В крайна сметка трябва да се включат малко повече урбанисти и архитекти, които работят добре. На конференцията бяха представени вече съществуващи проекти, от които се видя, че има такива архитекти и те вече подобряват средата. Ние се стремим към един нов тип архитектура, която осигурява достъп до образование, култура, дигитална свързаност и всичко това, пазейки екологичното равновесие, с особен акцент при използването на културното наследство.

Казвате, че вече има такива проекти. А в момента има ли програма, по която те да могат да получат финансиране?

Има такива възможности по изследователската програма „Хоризонт Европа“, която предлага много широка палитра за експерименти в частта й, свързана с науката и другите сектори.

А в бъдеще къде ще могат да кандидатстват?

Вероятно в Национален фонд "Култура" ще има такава програма, при която ще се оценяват усилията, насочени към подобряване на средата, към работа с общността. Целта ще е подобряване качеството на живот, а не толкова конкретни артистични действия.

По време на двудневната конференция бяха представени различни проекти - един от тях бе на Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово. Какво бихме могли да научим от него, ако сме малка организация и имаме очаквания да получим финансиране по инициативата "Нов европейски Баухаус"?

Община Габрово, съвместно с Музея, се опитват да възстановят една стара сграда, която да превърнат в динамичен център за образование и експеримент, посветен на творческия тандем Жан Клод и Кристо. Габрово е много напред спрямо останалите общини в начина на осмисляне на наследството и неговата употреба и именно в това този проект е добър пример. В същото време не знам доколко той е съобразен с изискванията за постигане на "сграда с почти нулева енергия", нещо на което евродепутатът Искра Михайлова, присъстваща на конференцията, обърна специално внимание. Това е нещо, за което трябва да започнем да мислим ежедневно, защото иначе няма как да постигнем целта - "сгради с почти нулева енергия", а трябва да влезем в крак с времето.

Министерството на културата също трябва да извърви сериозен път и да обмисли как да постигне тази цел. Факт е, че в нашия ресор почти не се строят нови сгради, но и при ремонтите, и реставрациите, извършвани с одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство, трябва да се има предвид да не се оставя карбонов отпечатък и сградата да е с нулев енергиен баланс.

Кога можем да очакваме, че Национален фонд "Култура" ще започне да финансира подобни проекти?

В момента сме в период на подготовка на бюджета за следващата година и ние в наследство на следващия кабинет можем да оставим заявка - програмен документ, какъвто ни препоръчаха от Сдружение на общините. Тя ще е за създаване на Национална програма за изпълнение на Новия европейски Баухаус, който да бъде остойностен. Имаме договореност с Министерството на образованието и науката, очакваме, че и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството също ще се присъединят към нас и така трите министерства, в партньорство със Сдружението на общините, ще разпишем Националната програма за Новия европейски Баухаус. Идеите, които са залегнали в него, са много близки до тези, заложени в интегрираните планове за развитие на общините, по които те напоследък работят.

И след като тази Национална програма бъде разписана, тогава ли малките творчески организации ще могат да кандидатстват по нея?

Да. Надяваме се, че с тази програма те по-лесно ще си намират финансиране. Малките организации се държат по-стратегически, отколкото ние – Министерството на културата, като властова институция. Причината е, че ние имаме годишен бюджет и работим в неговите рамки. А трябва да мислим най-малко за десет години напред. А големите цели трябва да се поставят за по 30 години напред. Проблемът е, че при липсваща стратегия за културата един от основните въпроси е какво държавата цели чрез културните политики. Тя ги финансира, но какво цели? Какво постига с тях? Дали ще ползва културата като социален инструмент за обезлюдяващите градове или като образователен инструмент сред младите хора, или като някаква подкрепа за по-възрастните? Какво иска държавата от културата, която толкова щедро финансира.

Веднага ще се намерят стотици хиляди гласове, които ще ви опровергаят.

Пари за култура има, независимо какви са коментарите. Въпросът е как се управляват и къде искаме да стигнем с тази култура.

Говорите за стратегическо мислене. Горе-долу за какъв период от време даден проект ще получава финансиране по "Новия европейски Баухаус"?

Крайно време е да започнем да разсъждаваме в тригодишни рамки. Досега финансистите винаги казваха, че имаме проблем заради Валутния борд и не можем да предоставяме финансиране за повече от една година. Надявам се да се намери изход от тази ситуация. Не е сериозно да се търси устойчивост от нов тип, а да даваме финансиране само за няколко месеца. Стратегическото мислене много ни липсва, но се надявам с "Новия европейски Баухаус" да започнем да мислим в 3-годишни, 5-годишни и 10-годишни граници.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във