Банкеръ Weekly

Общество и политика

Проблемът не е в количеството, а в качеството на депутатите

S 250 b81b8e68 1a82 4ea3 aa6f 72166ceffa53

Една от идеите, заложени в нефелния проект на ГЕРБ за нова конституция, е за намаляване на броя на народните представители от 240 на 120. Така бил искал народът според премиера Бойко Борисов, който вече два месеца не смее да слезе да поговори с част от този народ под прозорците на Министерския съвет.

Всъщност, идеята не е нова. Тя периодично се дъвче още от началото на този век. И ако досега всичко е останало на ниво приказки, то е защото подобна редукция на народното представителство трябва да се направи с промяна в конституцията. Тя пък трябва да стане с квалифицирано мнозинство и консенсус. Нещо, което трудно се постига между политическите сили в което и да е обикновено Народно събрание. Впрочем и в проекта на ГЕРБ за нова конституция това е единствената точка, която изисква свикване на Велико народно събрание.

Цифрата 240 не е произволно записана в сегашния основен закон на страната. Тя е съобразена с броя на населението в началото на 90-те години на миналия век. А също и с 4-процентния праг за влизане на партиите в парламента. Така всеки един депутат представлява приблизително еднакъв брой български граждани (около 30 хиляди), а минималният брой народни избраници за създаване на парламентарна група е 10. Броят на депутатските мандати във всеки район също е съобразен с броя на населението в него.

Така най-справедливо са решили този въпрос бащите на сегашната конституция. За никого обаче не е тайна, че от времето, в което тя е била сътворена, до днес

населението на страната е намаляло чувствително,

най-вече поради емиграция (твърди се, че зад граница са между 2 и 3 млн. българи), но също и заради естествени биологични процеси и отрицателен прираст, т.е. силно намаляла раждаемост. От тази гледна точка сигурно има необходимост от намаляване на депутатите. Само че това не трябва да става механично – просто като съкратим сегашната им бройка наполовина, а с мисъл и съобразяване с обезлюдяването на някои райони и прекалената гъстота на населението в други. Така според някои експерти бройката на народните представители трябва да бъде сведена до около 160. Но не и до120.

Защитниците на идеята за намаляване на депутатите наполовина наблягат най-много на това, че

хрантутниците в парламента ще станат по-малко.

Казват, че сме бедна държава и не можем да си позволим да издържаме толкова много привилегировани хора с големи заплати, които отгоре на всичко не правят почти нищо. Или, ако правят, то е некачествено законодателство в полза на един човек или партия, и далавери с цел търговия с влияние и лично обогатяване. Това е доста опростенческо разбиране за ролята, функциите и ангажиментите на народния представител, но хваща дикиш. Потвърди го и популисткия референдум, който успя да предизвика "Шоуто на Слави". Да не забравяме обаче, че не всички предишни парламенти са били като сегашния, а и нормалните хора в страната се надяват до подобно падение повече никога да не се стига

Другият аргумент е, че когато депутатите са по-малко,

ще можем да избираме личности,

а не да хвърляме плява в Народното събрание чрез някакви партийни листи. Което звучи още по-несериозно. Ами, нали тези 120 представители пак ще ги редят партиите в кандидатските листи? Само дето списъците ще са по-къси и възможността на избирателите за преференциален вот ще стане по-ограничена. Партийните централи пак ще подредят там основно апаратчиците си и отново няма да има място за експерти.

Такъв е проблемът и с мажоритарния вот, който също е на дневен ред. Какво представлява той? Партийна листа, но с един кандидат. И какво правим, ако разбирането за "личност" на партийните ръководства и избирателите се разминават? Някои казват – парламентът ще се напълни с фолкпевци, футболисти и всякакви популисти. Съмнявам се - нали някоя партия трябва да ги предложи. По-скоро ще се напълни с

послушни пионки и изтъркани апаратчици.

И дори пренареждането на листите няма да е в състояние да коригира това. Отделен въпрос е, че май сме опорочили и тази демократична процедура с мажоритарен елемент. Ако не броим "феномена 15/15", който се получава от незнание и простотия, не малко кандидати за депутати си плащат на избиратели, за да бъдат отбелязани с преференция.

Историята с бизнесмена, търгуващ с лекарства и горива, и лидер на партия "Воля" Веселин Марешки отпреди десетина дни, когато след клетвите, че няма да подпише проектоконституцията, се отметна и същия ден правителството даде концесия върху един плаж по северното Черноморие на негово близко подставено лице, много ясно показа какво ще се случва, ако представителството на гражданите в Народното събрание е по-малко, т.е. ако депутатите бъдат намалени на 120.

„Много лесно ще могат да се купуват, продават гласовете не само за обикновено законодателство. В проекта за Конституция се предвижда много лесно, с едва ли не 90 души да се променя следващата Конституция", казва политологът Иван Начев. Според него това е

подигравка със съвременните демократични принципи.

Още с идването си на власт преди десет години ГЕРБ редуцира съставите на редица регулаторни и контролни органи, които по закон са независими, уж с идеята за икономии на народни пари. Резултатът е, че всички тези комисии и регулатори днес са силно зависими от управляващите и безпрекословно изпълняват техните нареждания. Такава ще е съдбата и на един парламент от 120 депутати. Бойко Борисов и ГЕРБ много добре знаят, че по-малко хора по-лесно се купуват или сплашват. Широкото народно представителство ги плаши.

В крайна сметка трябва да признаем, че основният проблем на нашите парламенти, след 7-то ВНС, където беше събран експертният, интелектуален и културен елит на нацията, е

не количеството на депутатите, а качеството.

Което е изключителна отговорност на партиите и партийните ръководства. Досега обаче те показаха, че не се справят с нея, заради партийни сметки, вътрешни интриги и особен вид партийна шуробаджанащина.

От зората на демокрацията във всеки следващ парламент влизаха все по-посредствени и безлични хора с ограничен интелектуален потенциал и липса на каквито и да е морални качества, елементарна почтеност и политическа култура, което снижаваше нивото и авторитета на законодателната институция. За да стигнем до невижданото падение на сегашното Народно събрание и примитивизма на излюпваните от него нормативни актове.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във