Банкеръ Daily

Президентът Румен Радев:

Призванието на всички родолюбци - България да е държава на духа

Утвърждаването на България като държава на духа е призванието на всички родолюбци и просветители, които осъзнават своята отговорност към Отечеството, света и бъдните поколения.

Това обяви президентът Румен Радев по време на традиционния прием по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. След двегодишно прекъсване държавният глава и съпругата му бяха отново домакини на събитието по случай празника.

Приемът бе даден в Националния исторически музей и събра представители на академичната и научната общност, ръководители на образователни институции, учители, културни дейци, общественици, хора на изкуството, представители на държавни институции. Той бе открит с Националния химн на Република България и известния като химн на българската просвета „Върви, народе възродени“, в изпълнение на Детския хор на Българското национално радио.

В словото си президентът обърна внимание:

"Едва ли има друг празник, който да сплотява цял един народ около светлината на просвещението. Буквите, езикът, културата са нашият общ дом и са вградени здраво в темелите на българската държавност и идентичност.

Делото на Светите братя Кирил и Методий отрежда на страната ни  благородната мисия да бъде държава на духа. Наш дълг е тази историческа за България мисия да се утвърждава и днес“.

Държавният глава посочи, че в йерархията на културата е важно благородството на духа, а не богатството или властта. Затова, по думите на президента, е радващо, че съвременните български будители са заедно на празника. След това той специално ги посочи:

„Нашите учени, които градят бъдещето ни със своите открития, представителите на читалищното, библиотечното и музейното дело, които съхраняват нашите достижения, за да ги дарят на бъдните поколения“.

Той открои и българските творци, хората на изкуството и перото, които поддържат съвестта ни жива, вдъхват ни самочувствие, сплотяват ни около националните ни идеали и разнасят славата на Родината из света. В словото си президентът отчете и значимия принос на българските учители, от които започва пътя към знанието, на духовниците, които ни подкрепят с вяра и упование в мигове на изпитание и на българското офицерство, носител на достойнството на нацията.

„Благодаря на всички вас, които съхранявате една вековна култура“, обърна се държавният глава към присъстващите и ги поздрави, че със слово и дело градят бъдещето на България и задълбочават отношенията на страната ни в Европа и по целия свят.

На приема бе и вицепрезидентът Илияна Йотова, която по-рано през деня чества 24 май с представители на българското национално малцинство в Босилеград.

"Мечовете от желязо записват дати в историята, духовният меч на словото пише вечност", заяви Илияна Йотова по случай празника, по време на срещата си с ученици и преподаватели в гимназията в Босилеград. Тя подари на директора на гимназията Владимир Григоров златна плочка с изписани кирилските букви, както и ученически помагала и учебници на български език и припомни:

„Българите по-рано от всички славянски народи са започнали да четат на своя език. Това е записано за славянските първоучители Кирил и Методий в „История славянобългарска“ на Паисий. Тази година 2022-ра е паметна – отбелязваме 260 години от „История славянобългарска“ и 300 години от рождението на хилендарския монах. В българските земи се родиха свещените букви, на които днес пишат над 300 млн. души, от България се разпространиха книжнина и култура към останалия славянски свят. С първите кирилски букви, които се научаваме да пишем, ние ставаме братя и сестри, част от една духовна общност“, подчерта Йотова.

Тя благодари на учителите за всеотдайната им дейност. „Вие не само преподавате знания, вие създавате хора, всявате светлина в душите на нашите деца“, посочи вицепрезидентът.

Илияна Йотова се включи и в традиционното честване на 24 май в село Извор пред историческия храм „Св. Троица“ и килийното училище. В него, през далечната 1833 г., са положени основите на образованието в Босилеградско, оттук започва възраждането на Краището. В тържеството участваха ученици от 55 Средно училище „Петко Каравелов“ в София, Вокална формация „Български гласове“ с диригент Йосиф Герджиков и актрисата Василка Сугарева.

По-рано на среща в Културно-информационния център „Босилеград“ представители на българското национално малцинство поставиха пред вицепрезидента свои проблеми, за чието решаване се надяват на българската държава. Йотова се ангажира те да бъдат поставени пред съответните институции.

„Българското национално малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия. Това е първата стъпка, втората е пълноценната реализация на правата на нашите сънародници. Диалогът е единственият път за изчистване на нерешените въпроси, за да вървим напред двата народа и двете държави“, посочи вицепрезидентът. Тя увери нашите сънародници, че българската държава стои зад техните интереси.

В края на посещението си Илияна Йотова се поклони пред паметника на Васил Левски в Босилеград.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във