Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ОБЪРКАХА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ

Само руснаците могат да помогнат, в един глас твърдят генералният секретар на ООН Кофи Анан и британският премиер Тони Блеър. На фона на задаващата се нова война в Близкия изток, когато думите са изчерпани, само старите влияния могат да охладят дулата на танковете. Дни след триумфа на руския президент Владимир Путин на срещата на Групата на Осемте в Санкт-Петербург, отново всички обръщат лице към Русия. Само тя може да повлияе на Хизбула и Сирия,
за да бъде спряно кръвопролитието в Ливан
Даже бившият руски премиер Евгени Примаков, бивш външен министър, бивш шеф на руското външно разузнаване и солиден експерт в тънкостите на източната политика, не крие песимизма си. Ливан не контролира територията си, Иран вече не контролира Хизбула и единствената държава в района, която може да спре хлъзгането към продължителен конфликт, е Сирия. Тя пък зависи от руското оръжие. Иран и Русия са двете страни, които могат да упражнят реално влияние в Близкия изток. Не е ясно дали Техеран ще поиска, но Русия е готова да изпрати миротворчески контингент под егидата на ООН. В сложно завързаната картина на близкоизточния конфликт Москва най-сетне получава шанс да докаже нагледно тезата си, че единствено мандат на Съвета за сигурност на ООН е в състояние да даде гаранции за стабилност при разрешаването на кризите. Само под егидата на ООН Русия е готова да изпраща зад граница свои войници. Такъв обрат подсказва поне още два извода. Единият е, че едностранните военни операции вече не са на мода, както и използването на сила под различни други знамена. Вторият - че еднополярният свят също започва да излиза от употреба. Къде ще се разположат обаче новите полюси е въпросът, по който има много предположения, но все още няма готови отговори.
Може би британският премиер Тони Блеър изпревари и собствените си страхове, като предложи поне още пет държави да станат членки на елитния клуб Г-8. Кандидатки, според него, са Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и Мексико. Появата на нови сили със своя тежест и претенции в света не е единствената лоша новина за американската версия на световната политическа архитектура. По-неприятна е появата на радикални сили и играчи като Ал-Кайда, Хизбула, Хамас. Заедно с тях расте ролята на големите енергийни корпорации, неправителствените организации, транснационалните концерни, новите промишлени региони и на религиите.
Технологията на упражняване на властта и силата
която само допреди няколко години беше непоклатимо поставена върху политико-икономическия фундамент, днес започва да се върти в непредсказуеми посоки. Оказва се, че малка група хора може да влияе върху глобални процеси. Например малка група терористи взривява Световния търговски център в Ню Йорк, взривява жилищни сгради в Москва и взема близо хиляда заложници или пък взривява лондонското метро и разпилява зарин в токийското метро. Терористичен удар върху жизненоважни обекти в мегаполисите има ефекта на ядрена бомба. В същото време КНДР проведе изпитания на балистична ракета, която може да носи ядрен заряд. Иран се колебае дали да продължи програмата си за обогатяване на уран.
Тези, които се борят за свое място под слънцето на новия ред, имат два пътя. Първият е да използват сила и шум, за да докажат правото си. Вторият - да използват влиятелни приятели. От разпределението на полюсите в съвременния свят ще зависи кой накъде ще тръгне - кой ще бъде привлечен и кой отблъснат. Факт е, че идеята за доминирането на една сила се запъна на прага на евентуална намеса в Иран. Русия и Китай казаха не. Съюзниците на САЩ многозначително замълчаха. Тази продължителна пауза е симптом на преходната възраст, в която навлизат международните отношения. Съчетаването на оръжия за масово поразяване с международния тероризъм и държави неудачници, е часовник с опасен механизъм. Затова, докато прилагателните се поставяха от едно място, съществителните силно се промениха. Сега е ясно, че за да се построи цяло изречение в международните отношения, със сигурност не може да се мине не само без думичката Русия, но и без още куп съществителни.
Вие заболяхте от страшна болест
по-страшна от СПИН - синдрома на победителите, упрекна Михаил Горбачов силовите играчи във Вашингтон. Болестта обаче изглежда лечима на фона на новите предизвикателства. Проблемът е дали пациентът е готов сам да се лекува и коя клинична пътечка ще избере? Руският президент Владимир Путин предлага своя вариант - всички заедно, с разпределяне на ролите и правилата. Преди няколко години нещо подобно предложи и френският президент Жак Ширак. Днес вече никой не се напъва даже да говори за многополюсния свят, защото под напора на събитията той оживява в горещите точки...
Когато все още бе жив Съветският съюз, за американският президент Роналд Рейгън той бе империята на злото, Вашингтон измисли доктрината за предната отбрана. САЩ инвестираха в ядреното разоръжаване на своя най-голям враг. Никой даже не предполагаше, че борбата за ядрено надмощие ще доведе до крах такъв гигант като СССР. Следващата американска инвестиция бе в руската политика. Лансираха се и получаваха подкрепа удобните фигури в руския политически живот, които искаха Русия да се интегрира в западната политика и икономика, в западната ценностна система. Добрият чичко Примаков, когото президентът Борис Елцин почти изнуди да стане външен министър, пръв каза: няма защо да тичаме да се интегрираме насам-натам. Ние сме прекалено големи, за да се интегрираме където и да било. Сега вече и САЩ, и Европа признават, че Русия е прекалено голяма, за да влиза където и да било. Сама, със или без съюзници, тя ще е нарастващ фактор в световната политика и икономика. Не само заради оръжията си, но и заради ресурсите, географския и човешкия си потенциал. Тя няма да влиза нито в НАТО, нито в ЕС, защото няма какво да прави там. Това са реалностите. Всичко останало са предположения в стила какво би станало, ако.... Ами ако няма ако, запита Путин. Русия се превръща в неудобният гост, който не може да не бъде поканен, въпреки че не навсякъде е желан. Добър или лош, но той сам извоюва мястото, което сега заема.
Пред Вашингтон обаче възниква проблемът: След Путин накъде?
Кой път ще поеме Русия
която все още изпитва проблеми с обноските, но вече има пари и самочувствие. През 2008-а трябва да си тръгнат и Путин, и Буш. За Путин е сигурно, защото конституцията не му позволява трети президентски мандат, а той едва ли ще се реши да преправи основния закон. Добрите лични отношения между двамата лидери не пречат на съветниците им да си прехвърлят през Океана обидни намеци и реплики. Вашингтон не вярва в демократичната убеденост и перспектива на Русия, а Москва не вярва в добронамереността и добропорядъчността на САЩ. След прекъснатата вълна от цветни революции в задния двор на Русия - републиките от ОНД, прегръдките между Путин и американските емисари изглеждат повече формални. Вече и двете страни не се бавят, когато трябва да разкрият чувствата си. Русия през последните години не е така зависима от благоволението на САЩ и не изпитва предишния възторг от американската демокрация. Преправянето на интересите и чувствата, макар и бавно, но променя траекторията на отношенията между двете големи сили в световната политика. И Вашингтон отново се връща към доктрината за предната отбрана. САЩ засилиха финансирането на опозиционните настроения в Русия и близките й страни от ОНД. В същото време силно се влошиха отношенията на Москва с традиционни съюзници, като например Грузия, Молдова, Украйна.
Путин отвръща на ударите не по християнски
Вместо да подложи великодушно буза, както досега, той показва зъби и мускули. Газпром раздаде на всички съседи новите цени на нефта и природния газ. На молдовските и грузинските вина би спрян пътят към Русия. Руските войници се изтеглят от Грузия. Путин прие доста строг закон за неправителствените организации в страната. Но в Санкт Петербург преди срещите в рамките на Г-8 Джордж Буш се срещна с опонентите на Путин от обединението Другата Русия. Стана известно, че Националният демократически институт на бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт ще консултира в бъдеще бившия премиер и лидер на Народно-демократичния съюз Михаил Касянов. На срещата с Буш той подсили страховете на Вашингтон, като заяви,че чрез фалшифициране на бъдещите избори властта се готви към формално утвърждаване на приемника на Путин. Веднага след летните отпуски опозицията се заканва да подеме борбата срещу сегашния режим. При сегашния рейтинг на руския президент началото ще е повече от трудно. Не е ясно и какво ще предпочете Западът - партньорство с Путин или игра с опитомената опозиция? Няма да е изненада, ако бъдат използвани и двата вектора, след като настъплението срещу Путин завърши с репликата му по адрес на американския вицепрезидент Дик Чейни: той е лош стрелец и със забележката към поучителното изказване на Буш в Санкт Петербург: Ние не искаме такава демокрация като в Ирак. Руският президент е опасен събеседник и би бил не по-малко опасен враг. Може би сега добрите лични отношения Буш-Путин са най-добрата предна отбрана. И за Москва, и за Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във