Банкеръ Weekly

Общество и политика

Приключват пазарлъците за евроначалници

Европейските лидери трябва да гласуват на 30 август кой ще ръководи външната политика на Европейския съюз и кой ще председателства Европейския съвет през следващите пет години. Новият шеф на бъдещата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер предупредил, че не е възможно да определи състава й , преди да има решение кой ще седне в креслата на Катрин Аштън и на Херман Ван Ромпой. Ако на срещата на върха държавните глави се разберат за двете длъжности, Юнкер щял да бъде готов със списъка от еврокомисари и областите, за които ще отговарят, през първата или втората седмица на септември.


Проблемите произтичат главно от нежеланието на някои страни членки, основно от Източна Европа, да подкрепят италианския външен министър Федерика Могерини за наследник на лейди Аштън. Брожения има и срещу стратегията на Юнкер да разпредели длъжностите в новата Еврокомисия след избирането на шефовете на Европейския съвет и на човека за външната политика. Бившите социалистически държави смятат, че решение за двете най-високи позиции в ЕС може да бъде взето едва след като те разберат за кои сфери ще отговарят "националните" им комисари. Именно тази опозиция провали срещата на върха на 16 и 17 юли, на която трябваше да се определят назначенията.


В публичното пространство усилено се спряга името на номинирания от България еврокомисар Кристалина Георгиева за наследник на Аштън. Което не е невъзможно, но е твърде трудноосъществимо . Германският канцлер Ангела Меркел каза още на юлската среща на върха, че новият шеф на външната политика ще е от средите на социалистите и демократите. А френският й колега Франсоа Оланд потвърди, че той ще е социалист. Варшава пък иска мястото за своя външен министър Радослав Шикорски.


Никак не стоят ясно и нещата с наследника на Ван Ромпой, от когото се иска "да е личност, способна да постига консенсус".


Основните критики срещу италианската кандидатура на Могерини е, че няма достатъчно дипломатически опит и изпитва симпатии към Кремъл, което е в противоречие на твърдата линия на Европейския съюз срещу Москва заради Украйна и особено след свалянето на самолета на малайзийската авиокомпания. Висши европейски дипломати обаче посочват, че от юли насам Рим е работил усилено за подобряване на имиджа на Могерини и е ограничил критиките си срещу политиката на по-твърдите санкции на ЕС срещу Русия. Освен това Меркел била склонна да подкрепи италианката въпреки съпротивата на Полша, за да избегне битката с италианския премиер Матео Ренци и с Оланд, които стоят твърдо зад Могерини. Всъщност Берлин е много по-разтревожен от опитите на Ренци да смекчи твърдите бюджетни правила на общността и, според дипломатите, госпожа Меркел пазела силите си за този фронт. Запознати с пазарлъците твърдят, че съдбата на Могерини ще зависи от това доколко остра ще е реакцията срещу кандидатурата на "желязната лейди" на Литва - президента Далиа Грибаускайте.


Евентуалният избор на Могерини за представител по външната политика ще увеличи вероятността представител от Централна и Източна Европа да наследи Ван Ромпой. Меркел настоява това да е полският премиер Доналд Туск, който обаче отхвърли подобна опция през юли. Което увеличава шансовете на бившия премиер на Латвия - Валдис Домбровскис, фигурирал и сред кандидатите да оглави Еврокомисията. Английският премиер Дейвид Камерън също е привърженик на Туск, особено ако полякът е склонен да подкрепи британските приоритети за реформи на ЕС, включително и за свободно движение на работната сила.


Междувременно северните европейски държави не са се отказали от своите фаворити за шеф на Европейския съвет: датския премиер Хеле Торнинг-Шмит, бившия финландски министър-председател Юрки Катайнен и премиера на Ирландия Енда Кени. В тази връзка френският "Еко" посочва, че евентуалният избор на Кристалина Георгиева за шеф на външната политика със сигурност ще даде предимство на кандидатурата на Торнинг-Шмид за приемник на Ван Ромпой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във