Банкеръ Daily

Първи данни от политическия сеизмограф

Прибързано е да се очакват незабавни сътресения

Александър МАРИНОВ

За да се осмисли мащабът на промените, породени от приключилия първи тур на местните избори, ще бъде необходим конкретен за всяка община, внимателен и трудоемък анализ. Също така, не бива да забравяме, че в София, където е най-важната интрига, са обработени до момента едва около половината от секционните протоколи. Но, като се опираме на наличните данни, на първи прочит можем да формулираме следните ориентировъчни изводи.

Първо, избирателната активност остава практически същата, каквато бе на местните избори преди четири години. Отчетлив нов импулс на обществена енергия не се забелязва. Това обаче не вещае спокойствие. Аналогичните дялове на избирателите, направили си труда да идат до урните, не означава, че са гласували същите хора, нито че мотивите на гласувалите са същите. Най-прекият резултат от тази на пръв поглед невидима промяна са променените съотношения на силите, индикирани преди всичко с  множеството балотажи, голяма част от които – с неясен изход.

Второ. Потвърди се – поне в известна степен преди балотажите - очакването, че и след тези избори ГЕРБ ще запази статута си на първа политическа сила. Най-голямата управляваща партия спечели „чисти“ (самостоятелни) победи в пет областни града (в още два нейните кандидати са на косъм от победа на първия тур). Предизвестени бяха успешните резултати в Бургас и Стара Загора (евентуално във Варна), до голяма степен – във Враца и Габрово, не се потвърдиха опасенията от проблеми във Велико Търново. В Кюстендил и Монтана ГЕРБ „се разтвори“ в широки местни коалиции, подкрепили дългогодишните местни управници.

Още на четири-пет места кандидатите на партията водят с голяма преднина, която трудно може да бъде стопена предвид конкретните обстоятелства. Тук изпъква неочаквано голямото предимство на Здравко Димитров пред Славчо Атанасов в Пловдив, главно заради феноменално слабото представяне на втория. До последно в града под тепетата оставаше възможността за голяма изненада – Атанасов да бъде изместен за балотажа от Дани Каназирева. В крайна сметка сензацията не се състоя.

Трето. Потвърди се предположението, че след крайно неубедителното представяне преди четири години сега БСП ще се оттласне от дъното. Позитивната тенденция обаче съвсем не е толкова ясно изразена, както се опитват да внушават бодрите изявления от „Позитано“. Ако изключим Русе, където Пенчо Милков води с 10 на сто на кандидатката на ГЕРБ, реални шансове левицата има само в Перник, Разград и Ловеч, където предстоят крайно оспорвани балотажи. Отделен е въпросът за схватката в София, на която ще обърнем специално внимание. От друга страна, вярно е, че социалистите подобряват представянето си в общинските съвети, така че и те имат с какво да се похвалят. Успешно бе почистено петното от позора на изборните провали преди четири години в София и Пловдив.

Четвърто. Също в рамките на предварителните прогнози се разполагат убедителните представяния на няколко кандидати, както подкрепени от по-малки партии (ДПС в Кърджали, ДБГ в Добрич), така и формално независими (Плевен, Ямбол, Пазарджик). Много интересна е ситуацията в Благоевград, където соченият за фаворит досегашен кмет Камбитов от ГЕРБ е изправен пред тежък балотаж с независимия Р. Томов.

Пето. Като сериозно отстъпление може да се оцени представянето на партиите от патриотичния блок. С няколко изключения те останаха извън сериозното състезание и също инкасираха чувствителна загуба на доверие, изразена в спад на подадените гласове. Вероятно става дума за определено „наказание“, наложено от избирателите както с оглед на начина на участие на Патриотите в управлението на страната, така и на безкрайните и все по-грозни скандали в техните редици.

Шесто. Няма спор, че сега всички погледи са насочени към София (след като в Пловдив интригата се отменя - стопяването на преднината от почти двадесет процента на Димитров изглежда малко вероятно). Именно резултатите от гласуването на 27-и октомври в столицата могат да илюстрират най-важната особеност на протеклите избори – силната ерозия на общественото доверие към ГЕРБ, изразено в загубата на много голям брой избиратели. Ето няколко числа, които – макар и предварителни – са достатъчно красноречиви.

Преди четири години Йорданка Фандъкова спечели още на първия тур, като за нея бяха подадени над 60 на сто от действителните бюлетини. В абсолютна стойност това означаваше 238 500 гласа. В момента картината е направо трагична за жената, управлявала 10 години столицата. При обработени 49 на сто от секционните протоколи гласувалите за Фандъкова са около 74 хиляди. Дори тези гласове да се удвоят в окончателните резултати, това означава, че почти 100 хиляди софиянци са оттеглили доверието си към нея.

Не по-добре за управляващите стоят нещата от гледна точка на гласуването за Столичния общински съвет. При същия дял обработени секционни протоколи коалицията ГЕРБ/СДС получава около 59 хиляди гласа; дори този резултат да се удвои до края на преброяването, тук загубата на доверие ще се изразява в поне 40 хиляди гласа по-малко в сравнение с изборите през 2015-а (тогава ГЕРБ получи за самостоятелната си листа около 160 хиляди гласа).

Подобен спад на електорална подкрепа управляващите регистрират в повечето големи и средни градове. Интересно е, че дори безапелационни победители като Димитър Николов в Бургас и Живко Тодоров в Стара Загора губят значителна част от подкрепата си в сравнение с 2015 г. – респективно, над 20 хиляди и 13 хиляди гласа. Почти наполовина за последните четири години е спаднала подкрепата за листите на ГЕРБ в двата града – „рекламни витрини“ на партията.

На този фон представянето на Мая Манолова в София е доста по-добро от това на проф. М. Мирчев (кандидат на БСП през 2015-а), но определено не съответства на предварителните прогнози. Причината е главно в слабата и разконцентрирана кампания и неумението да се посочат и атакуват най-уязвимите точки на управлявалите града през последните мандати. Ако не настъпи прелом в това отношение за оставащата седмица, призивите за общо настъпление срещу статуквото може и да не дадат желаните резултати.

Предстоящите след седмица балотажи придобиват особено значение не само с оглед развръзката на конкретните места, но и предвид очертаването на бъдещите партньорства в местните органи на самоуправление и в българската политика като цяло. Продължаващият спад на подкрепата за ГЕРБ подсказва, че повечето от политическите играчи ще се замислят за пренасочване на усилията към нови конфигурации, даващи по-добри шансове в ерата „след Бойко Борисов“. От друга страна, би било прибързано да се очакват незабавни сътресения, освен ако балотажите не приключат по катастрофален за управляващите начин.

Това, което предстои в непосредствена перспектива, е трудно напасване на балансите в повечето общински съвети, където фрагментацията се очертава да бъде силна и трудно поддаваща се на регулиране.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във