Банкеръ Daily

Общество и политика

Президентът сезира КС заради противоречиви парламентарни практики

Президентът Румен Радев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредби от Конституцията, свързани със законодателния процес. Целта е да се преодолее противоречивата практика по въпроса допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане. Държавният глава упражнява конституционното си право, воден от разбирането, че е необходимо тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Основния закон, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес.

В искането президентът отбелязва, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Наред с това има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо. Наличието на различни действия, предприети в идентични случаи от едно и също Народно събрание, е категоричен аргумент, че разпоредбите, за които се иска тълкуване от КС, се прилагат по различен начин, посочва в мотивите си държавния гава.

Според президента е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота в текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях.

Един от примерите, които Румен Радев дава е, че с преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет на 19.11.2020 г., е променен Законът за потребителския кредит. Приетият Закон за ДДС е изпратен за обнародване до президента. Върху част от изпратения закон е наложено вето на 25.11.2020 г. и е върнат за ново обсъждане в Народното събрание.

В преходните и заключителните разпоредби на друг закон - Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., на 26.11.2020 г. са приети промени в същите разпоредби от Закона за потребителския кредит, изменени от преходните и заключителните разпоредби към Закона за ДДС. По този начин измененията в разпоредбите на Закона за потребителския кредит са направени преди същите промени да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“.

На 3.12.2020 г. е проведено ново обсъждане на Закона за ДДС на върнатите с вето промени, при което законът е приет повторно. По този начин Законът за потребителския кредит е изменен на 19.11.2020 г., същите промени са изменени на 26.11.2020 г., а на  3.12.2020 г. законът, с който са направени измененията от 19.11.2020 г, е повторно приет от Народното събрание.

Резултатът е, че с приетия на 26.11.2020 г. закон Народното събрание изменя разпоредби, които не са обнародвани в „Държавен вестник“. Т.е. изменя се закон, който все още няма юридическа сила и изменението не е направено в рамките на протичаща процедура според Конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във