Банкеръ Daily

Общество и политика

Президентът наложи вето върху създаването на разследващ прокурор

Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше приет от Народното събрание на 29.01.2021г. Държавният глава връща закона в неговата цялост за ново обсъждане от депутатите. С въпросните промени ГЕРБ създаде фигурата на специален прокурор, който да разследва главния.

Приетият в края на януари закон не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник. С въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона, изтъква Радев.

В своите мотиви президентът посочва, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник, както и изобщо срещу лица на висши държавни длъжности, представлява основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас. За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема. Люшкането между различни институционални варианти явно показва, че проблемът е сложен, концепцията за решението му все още не е избистрена и дебатите трябва да продължат в експертен кръг.

Независимостта на разследването не е самоцел. Според понятието на Европейския съд по правата на човека то трябва да бъде ефективно или според еквивалентния израз в Наказателно-процесуалния кодекс – обективно, всестранно и пълно, т.е. трябва да може да доведе до установяване и наказване на извършителя на престъплението. Независимостта на органа, провеждащ разследването, е само един от критериите, които осигуряват неговата ефективност.

Европейският съд по правата на човека е установил липсата на ефективно разследване по редица дела срещу България. Комитетът на министрите на Съвета на Европа упражнява засилено наблюдение над България заради неизпълнението на решенията по делата от групата „С. З. / Колеви срещу България“. По тези дела е установен системен проблем с ефективността на разследванията на престъпления, свързани с насилие, извършени както от частноправни субекти, така и от служители на държавни органи. Липсата на достатъчно гаранции за независимо наказателно разследване срещу главния прокурор е само една от тези хипотези. Предлаганите законодателни промени се опитват да решат само един от проблемите, повдигнати в решенията на Европейския съд по правата на човека от цитираната група дела срещу България, и не се основават върху цялостен експертен анализ на причините, които са довели до осъждането в тези случаи, казва още държавният глава.

Освен това, приетите промени подкопават вече установени в действащото българско законодателство гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването. Според НПК подсъдността (родовата, както и местната) се определя със закон. Според чл. 36 от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, и досъдебното производство се извършва в този район (чл. 195, ал. 1 от НПК). При определени предпоставки досъдебното производство може да се проведе и в района, където е разкрито престъплението или където живее извършителят Решението в тази връзка се взема от прокурора при компетентния съд (чл. 195, ал. 3 от НПК). В противоречие с този принцип § 2 от ЗД на НПК постановява разследването за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, да се води от един единствен прокурор без оглед на вида на престъплението (т.е. без зачитане на родовата подсъдност), както и без зачитане на мястото на извършването му (т.е. без зачитане на местната подсъдност). Това законодателно решение вместо да подпомогне, ще попречи на ефективността на разследването. От една страна, то ще доведе до спорове за компетентност, тъй като най-често в първоначалните моменти на разследването не е известно кой е извършителят на престъплението и при разпределяне на производството ще бъдат следвани общите правила за определяне на компетентността. Освен това, не е възможно един прокурор да проведе обективно, всестранно и пълно разследване за престъпления, извършени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за разследване на всички престъпления, подчертава Радев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във