Банкеръ Daily

Общество и политика

Президентът наложи вето върху промените, засягащи нерегламентирания пътнически превоз

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, с които са допълнени Наказателният кодекс и Законът за автомобилните превози. 

"Не оспорвам обществената опасност от нерегламентираните превози, които и понастоящем са обявени за административно нарушение. Когато обаче едно и също деяние се определя и като престъпление, и като административно нарушение, се дублират отговорности с различна тежест, без да има яснота кой ще е приложимият ред. Преследването на „сивата икономика“ трябва да става с механизмите на правовата държава - прецизни нормативни актове, приети в предвидим и открит законодателен процес", посочва Радев в мотивите за ветото.

Не са уточнени и критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване. Повод за тези въпроси стават широките дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“. „Обществен превоз“ по смисъла на Закона за автомобилните превози е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. „Превоз на пътници“ е определен като „дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага“. Независимо от повторението в тази дефиниция, стават ясни широките й предели, смята президентът.

Той уточнява, че приетите в Закона за автомобилните превози промени, които в Кодекса на търговското корабоплаване се свеждат само до добавката, че административната санкция се прилага, ако извършеното деяние не е престъпление, не дават нужните гаранции. Те не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление. Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава.
 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във