Банкеръ Weekly

Общество и политика

Президентите ни си вървят с държавата в джоба

Писателят сатирик Георги Гълов пред в. "БАНКЕРЪ"

Георги Гълов е майстор в писането на разкази, повести, вестникарски колонки, фейлетони, скечове, драматургия, биографии. Цар е на вицовете. Лидер е на Бирена партия в България. Избягва да говори за своите награди и специализации. Вместо това предлага на вниманието ни проект заЗакон за защита от държавата, сътворен от съпартийците му:


Чл.1. Никой не й е крив на държавата за това, че се е родил в нея.


Чл.2. Когато държавата поеме инициативата да обира поданиците си чрез пирамиди и банкови фалити, поданиците също имат право да си го връщат на държавата, като си плащат данъците - когато, колкото и както намерят за добре.


Чл.3. Ако на държавата не й харесват поданиците - да си намери нови.


Чл. 4 Ако на поданиците не им харесва държавата - това вече си е лично тяхна работа.

Г-н Гълов, твърдите, че за политическия живот у нас може да бъде подредено специално издание под надслов "Лъжливото овчарче". Кой от рейтинговите ни политици води класацията и защо?

- Рейтингите и класациите ги правят други хора, не знам какъв е редът при тях. Но ние всекидневно получаваме особеното издание на "Лъжливото овчарче". Рейтинговите хора ката ден ни обясняват колко сме глупави и наивни, как не можем да различим лошото от по-лошото. И че ако не са те - нищо няма да стане от нас. А ние продължаваме да живеем и да вървим напред, въпреки политиците ни - това е истината. Това са хора, които никога не могат да седнат на една маса, да кажат една сладка приказка, да се сдобрят или да се скарат. Те споделят принципа: Искате война - имате я, искате мир - ще преговаряме. Но не преговарят, а протакат.


Помните ли онзи рефрен "Четиредесет и пет години стигат!", който заклеймяваше комунистическата епоха? Сега ние живеем в нещо, което наричат преход, и да - 45 години стигат! Вече 25 от тях минаха... Това също е част от специалното издание на овчарчето.


Защо Бирената партия не участва в изборите за Европейския парламент? Да не би и при вас да има роене като при БСП например?

- Роене? Ние да не сме пчелен кошер! Не, твърдо не! Бирената партия е една от малкото, която нямат двойник. Мнозина са тръгвали на борба под мъдрото ръководство на партията. Но сутрин, когато човек преодолее махмурлука си, с очите си вижда, че няма смисъл от две неща - да нямаш под ръка изстудена бира и да се бориш с ръководството на партията.


Ние не се включихме в тези избори по две причини. Първо - всички партии набутаха в челните места на своите листи истински трезвеници и вегетарианци. И рекоха, че те ще ни водят към светлите европейски хоризонти. Ама ние добре знаем как подреждат масата такива партийни кадри - скарата, която предлагат, е студена, бирата е топла. Иначе персоналът е усмихнат, учи езици и нагъва кюфтета в кухнята, далече от нас. Участвали сме в избори и сме губили с достойнство, признаваме си го. За разлика от мнозина, които не признават, че печелят изборите с недостойнство. Ще участваме в изборите. Ще бъдете свидетели на това как ще се формира един могъщ европейски бирен интернационал и ние ще бъдем в първите му редове. Идва денят, в който бирената партия на България ще призове хората под своите кехлибарени знамена. Стига да намерим къде са ни знамената сега. Това е първата причина да не участваме в изборите, втората я забравих вече...


Напомнете, моля Ви, на уморения от политика и обещания българин какви са качествата на бирата като антидепресант?

- Малката бира винаги е помагала на големия човек. Няма да говоря за признатите положителни качества на пивото - признати и от медици, и от трезвеници. Но ще подчертая, че пивото винаги е помагало за доброто настроение. "Чрез светло пиво - към светло бъдеще!" - това е нашият основен лозунг. Имаме подходящ девиз и за всички протестъри - "Тъмно пиво срещу тъмно минало!", ама не ни питат. Тук искам да споделя едно наблюдение, което трезвениците заметоха под килима - когато по улиците и площадите на столицата имаше протести, ние отидохме и с очите си видяхме какво правят. Всички протестиращи кротко пиеха бира от една и съща марка! Този факт ни направи дълбоко впечатление. Но да се върнем на бирата. В страните от скандинавския свят тя е официално призната за антидепресант. От хора, които имат доста по-малко причини от нас да се депресират...


Политиците казват, че е много важно да гласуваме на 25 май, тъй като от това зависело дали Европа ще е лява или дясна. А всъщност ще има ли някаква разлика?

- Политиците ни карат да гласуваме, защото това е важно за тях! Повтарят ни го денонощно, за да ни хване главоболие и да спрем да им говорим какво е важно за нас. И какво като не гласуваме! Какво точно ще се случи? Негласуването също е позиция. Казват ни: ама като не гласуваме - после сме нямали право да критикуваме! Голям праз! Че сега като ги критикуваме денонощно, какво се случва? Битката за лявото и дясното е много, много интересна. Нашите наблюдения сочат следното:вВ политиката е трудно да бъдеш вляво. Особено когато не си вдясно.


Написахте книги за Петър Дънов, за Емил Димитров и Иван Славков. Хипотетично как всеки един от тях би оцелял в днешно време?

- Всеки от тези споменати българи е оцелял, и то в доста по-чумави времена. Всеки от тях има своите постижения и върхове, но и големи провали - тук, у нас. Петър Дънов е преживял две войни, въдворяван и гонен е от различни български правителства, забраняван е, неговите последователи са арестувани и изселвани. Днес Дънов е единственият българин, когото ясно разпознават на всички континенти по света. Емил Димитров е ярка звезда, покорил сърцата на милиони, написал е десетки и е изпял хиляди песни. Бил е член на Съюза на френските композитори, но не и на българските. Иван Славков е преобразил националната телевизия, олимпийското движение, създал е извън партията и комсомола клубовете на Младата художествено-творческа интелигенция. Това днес звучи тромаво, но в онези години е място за изява на журналисти, писатели, музиканти, художници, архитекти. А ние сега седим на пейката в парка, люпим семки и му броим чашите с уиски на Батето. Казано още по-сериозно - гласът на такива личности винаги ще се чува, колкото и да сме глухи за това.


Когато идват пари от Европа, но отиват в приятелски фирми, когато водещи политици са клиенти на прокуратурата, когато едната от двете съуправляващи партии извива ръцете на другата...

- Тогава наистина човек се събужда всеки ден с трудно лечим махмурлук! Страшна е мисълта, че въпреки целия зор нищо не се е променило! Иначе у нас, който работи честно, той не яде. Трудно е да се научиш да бъдеш беден, когато си бил богат, но още по-трудно е да се научиш да бъдеш богат, когато си бил беден.


Прочетох виц, съчинен от вас, в който се разказва следното: попитали радио Ереван вярно ли е, че българският президент Георги Първанов е предложен за Нобелова награда? - Вярно е - отговорили от радиото. А на въпроса в коя област, те казали: в Пернишка. Толкова ли са дребни наистина родните политици и страстите им?

- Спомням си една притча: Един човек трябвало да говори пред множество хора. Преди да застане пред тях, той рекъл на приятеля си: Дай ми хиляда долара за малко!


Приятелят бръкнал в джоба си, отброил банкнотите и му ги дал. Онзи излязъл пред публиката, дръпнал великолепно слово, а после се върнал при приятеля си и му казал: Благодаря ти много, ето ти хилядата долара. Чак тогава приятелят му рекъл: Защо взе парите за толкова кратко, за какво ти трябваха? Ораторът му отговорил: Другояче говори човек, когато има пари в джоба си!


Нашето президентство слага за малко държавата в джоба си, застава пред хората и пред света и захваща да говори, да говори, да говори. Ама после забравя да я върне. И все си върви напред с това самочувствие - че държавата му е в джоба.


Как бихте определил поведението на сегашния българския президент Росен Плевнелиев?

- Едни говорят, за да скрият какво мислят, а други - за да скрият, че не мислят нищо. Президентът прави двете неща едновременно и му се получава.


А кое е общото и кое е различното между смъртните врагове на политическия тепих Бойко Борисов и Николай Бареков?

- Ако погледнем през изпотеното от студ стъкло на пълната ни халба, ще видим, че това са два еднакви образа. Излъскани, добре пакетирани в целофан. Всеки си има добре съчинена легенда за своето историческо развитие, която - с леки модификации - ни я пробутват под път и над път. Ако телевизията не ги показва по хиляда пъти на ден - никога няма да чуете за техните героични пози. Спасението от тях се нарича с простата дума "копче" - копчето на дистанционното. Но вроденият ни мазохизъм не ни позволява често да натискаме това копче, седим втренчени в тях и се питаме: кой, какво и как? А отговорът, според мен, е прост - никой, нищо и ей така напук! Играта им тече въпреки нас, въпреки физическите закони на природата, но от това и двамата ще излязат честити и богати, а ние като зрители


ще трябва да се наредим на опашката за още едно пакетче пуканки, които със страст зобаме от години. Иначе, казано сериозно, общото между тях е Борисов, а различното - Бареков.


А между Сергей Станишев и Първанов?

- Много библейски сюжет - Каин и Авел, живели като братя, особено Каин!


Носите името на Св. Георги Победоносец. Коя е вашата молитва пред него?

- Молитвата е кратка: Искам да съм такъв, какъвто бях някога, когато исках да съм такъв, какъвто съм сега...Ама нещо не се получава много!


Плаши ли се българинът от думата "глобализация" и защо?

- Българинът се плаши от три неща - да не настине, да не се мине и да не се съберат границите на кръвното му налягане. Иначе бирата е единственото доказателство за съществуването на глобализацията. Милиони хора в момента отпиват от бирата там, където се намират. Това е хубаво, положително. В един стек има 24 бири и денонощието има 24 часа. Няма случайни неща! Ние трябва да пазим Земята, защото това е единственото място във Вселената, където се сервира бира.


Какво означава комфорт - от една страна, за т. нар. елит, от друга, за народа?

- У нас никой не говори за комфорт. Говори се за демокрация, за максимална демокрация. По нашите земи максималната демокрация е просто нещо: човек може да прави грешки в неограничени количества. А това вече си е комфорт и за едните, и за другите. Българинът живее зле, но оцелява по-добре. Предричат ни края, а ние все още не сме стигнали до средата.


Какво пише в последните редове, сътворени от вас?

- У нас нищо не се променя. Тук всичко е истина, но е вярно. И обратното - всичко е вярно, но не е истина. И цялата енергия е насочена към нещо крайно обидно и омерзително - нищо, ама нищичко да не се променя. Да, опияняваме се, когато повикаме срещу властта или ни дават по телевизора, че дефилираме под носа на държавата. А после? Прибираме се леко уморени и доста смахнати у дома, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във