Банкеръ Weekly

Общество и политика

Президент експерт? Такова животно няма!

С регистрирането на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ отпаднаха последните неясноти относно характера на предстоящата изборна надпревара (разбира се, с изключение на изхода от нея, който още повече се обърква). Макар и по различни причини, основните играчи заложиха на фигури с по-скоро технократично, а не политическо излъчване.


Умишлено или не, създава се впечатление, че състезанието ще бъде на терена на експертната компетентност, а не на политическия професионализъм. А тези две неща, независимо от необходимостта от тяхното взаимно допълване, са две съвършено различни неща.


На пръв поглед този стремеж е логичен, ако се разбира като желание за дистанциране от негативния образ на партийните централи и сковаващата рамка на партийните интереси. Особено когато става дума за избор на президент и програмата, и кампанията на кандидатите би трябвало да бъдат насочени към изграждане на мостове, а не на разделителни стени. Но дори и на това първо ниво доброто желание за кооперативност не може да замени изцяло собствените принципи на кандидатите, които неизбежно в една или друга степен са продиктувани от политическите идеи и социалните интереси, които представляват. Основните кандидати основателно говорят например за пренебрегваната досега роля на българския държавен глава за формулирането на национална визия и стратегия за реализиране на националните интереси. Но в същото време подхранват илюзията, че към този храм води един-единствен път. Изработването на такава концепция изисква диалог и баланс на различните интереси в българското общество, но това може да стане по различен начин, респективно да завърши с различен резултат в зависимост от изходните принципи и възприетите ограничителни условия.


И тук идва вторият, по-дълбок и много по-сложен пласт на подмяната на политическото с експертното начало. Независимо дали искрено вярват в това, или просто реализират предизборна ПР-стратегия, и Плевнелиев, и Калфин, и Кунева ни убеждават, че гаранцията за добър президент е в безупречната експертна и мениджърска биография на кандидатите. Това е принципно погрешна посока - първо, защото тези качества съвсем не са толкова важни за дадения пост, и второ, защото извеждането им на преден план принизява ключовата роля на други качества и способности, за които трябва да се запитаме доказани ли са в досегашната реална дейност на претендентите.


Разбира се, много важно е бъдещият български президент да е високообразован, културен, с широк интелектуален хоризонт човек. В нашата епоха това неизбежно означава придобити и реализирани на практика професионални знания и умения в дадена област. В този смисъл минималното изискване не подлежи на коментар - българският президент трябва да бъде достатъчно добър професионалист и в този смисъл да притежава експертен потенциал в дадена област. Някои смятат, че това трябва да бъде правото, икономиката или социалните науки, но защо не и изкуството или литературата (достатъчно е да припомним Хавел). Но това е само прагово условие, важното започва, а не свършва тук.


Основната задача на президента не е да изработва юридически, икономически, външнополитически и други препоръки, а да взима решения (в рамките на своите правомощия) на базата на становища, изработени от други. Това е особено валидно с оглед ролята на президента при организирането и провеждането на диалога на интереси, необходим за формулиране на националните интереси.


Както е известно, може би най-голямата слабост на почти всички български партии и политици е нежеланието им да взимат решения и по-точно - бягството от отговорност за взетите решения Всички искат меда, но не и жилото на мисията на управление на държавата. Напливът за лесни (на пръв поглед) и популярни решения е голям, когато трябва да се правят трудни, неясни, рисковани, нехаресвани от обществото стъпки, теренът опустява.


А именно в това е същността на професията на политика, или на професионализма в политиката, казано по друг начин. Именно затова мнозина българи казват, че нямаме политически елит - защото политиците често се измъкват от отговорността за управлението или се стремят да я прехвърлят на някой друг - външните сили (Москва, Вашингтон, Брюксел), чиновниците или дори на самия народ.


Една възможна, но напълно илюзорна схема за измъкване от това неудобство е представянето на управлението на държавата като съвкупност от технологични процедури, осъществявани по препоръките на експертите. Експертите казват какво трябва да се направи, политиците го реализират с легитимните си правомощия. Това обаче означава, че политическата класа е излишна като такава, или че наистина всяка готвачка може да управлява стига да спазва добросъвестно съветите на експертите.


Иначе казано, експертният подход е алтернатива на омразната партийна партизанщина. Партийните политици се водят от тесните интереси на централите и върхушките, експертните или надпартийни политици управляват на базата на необоримото научно знание. Това имат предвид и споменатите, и други политически фигури, когато ни внушават своята еманципираност от политическите си вождове. Вярно е, че всеки добросъвестен политик, който се чувства отговорен пред избралите го граждани и общности, трябва да е в състояние да казва Не на партийните си началници и колеги, ако това, което те искат, е във вреда на обществото или е продиктувано от частни, егоистични интереси. Но тези случаи съвсем не са толкова многобройни, колкото понякога се внушава. Много по-често, поне в нормалните държави, партиите предлагат различни, понякога взаимноизключващи се решения на социалните проблеми просто защото изразяват различни, масово представени в обществото позиции. Всяка партия, лява или дясна, социалистическа или либерална, има своите експерти, които предлагат решенията, възможни в рамките на дадения ценностен и идеен периметър. Това са различни решения най-вече защото предполагат различна цена и различно разпределение на тази цена сред членовете на обществото. С изключение на единични въпроси, в управлението на държавата не съществуват еднозначни решения. Има множество варианти за решение, а една част от тях практически е подкрепена от аргументи със сходна стойност. Дотук свършва ролята на експертите, т.е. ролята на специализираното (или както често се нарича, техническото) знание. Експертизата е очертала кръга на възможните, допустими при заложените ограничения решения. Невъзможните или неприемливи варианти са ясно посочени и изключени. Но някой трябва да направи избор между оставащите на масата допустими решения и този някой са именно политиците. Няма особено значение дали това са политици с традиционна партийна кариера, или пришълци от друга област, най-често различни граждански структури. Приел ли си веднъж поста на политика, претенцията за експертност вече е неприемлива, защото се е променила мисията - задачата ти е не да предлагаш възможни решения, а да избираш между възможните решения и да носиш отговорност за това.


Носенето на политическа отговорност е сърцевината на професионализма в политиката Истинските професионални политици се определят не от продължителността на кариерата (престоя в парламента, броя на кметските мандати и т.н.), нито от обстоятелството, че изкарват прехраната си само от политическа дейност. Успешният професионалист политик е този, който е доказал, че е в състояние да взима решения и да носи отговорност за тях, вкл. и навреме да признава неправилните решения и да минимизира последиците от тях.


Тук следва да се отбележи съществената разлика между отговорността на политика и тази на експерта. Наистина има случаи на драстична некомпетентност при експертите, ангажирани в държавното управление, както и на експертни препоръки, продиктувани от користни интереси. Но тези отклонения подлежат на контрол в допустими рамки поради самата система за подбора, оценяването и развитието на тази категория участници в управлението. Именно затова в развитите държави деполитизираният, основан на компетентността характер на администрацията се защитава като основна ценност на демократичната система. Слабата, некомпетентна, неспособна да предложи добри решения администрация се дължи преди всичко на прегрешенията на политиците, на партизанската намеса, на протекционизма и фаворизирането на лична основа.


Много често обаче препоръката на експерта може да се окаже неправилна и той да не носи вина за това. Причината е очевидна - знанието, с което разполага системата на управлението и отделните експерти в него, е ограничено и вероятностно. Нито един професионалист, дори най-реномираният, не разполага с гарантирано правилни отговори на сложните и преплетени проблеми, които трябва да решава държавното управление. Грешките тук са неизбежни, но рискът подлежи на оценка и контрол. При политиците е налице друг тип отговорност.


Разбира се, никой не очаква от тях да бъдат непогрешими, още повече че природата на взиманите от тях решения е по-различна - освен експертните препоръки те трябва да отчитат и социалните реалности - нагласите, интересите, съотношението на силите в обществото. Висшата ценност в експертното знание е (приближението до) истината, а в политиката - ефективността, способността да постигаш целите в рамките на дадените ресурси и, разбира се, възприетия ценностен избор.


При политиците особено значение има причината за допусканите грешки. Не е все едно дали си взел неправилно, с негативни последици за обществото решение поради липса на достатъчно добри варианти, прибързаност, самонадеяност или корист. Освен това политиците донякъде приличат на сапьорите - по правило всяка голяма (с особено тежки за обществото последици) грешка е последна (за политическата кариера).


Повечето грешки на експертите често са обясними и извиними, докато при политиците е обратно. Именно затова политиката изхабява бързо, през последното десетилетие безмилостно бързо. Дори в най-добре управляваните държави вече рядко можем да се натъкнем на премиер с два последователни мандата. Поради тези аргументи идеята, че може да има неполитически президент е безсмислена и дори вредна, защото най-вероятно ще означава опит да се прикрият с (псевдо) експертни аргументи някакви решения с прикрита политическа ориентация, респективно стоящите зад тях интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във