Банкеръ Daily

Общество и политика

Претопляне на празна тенджера

Александър МАРИНОВ

 

Кампанията за парламентарните избори на 4 април вече е преполвена, но повечето анализатори и медии не подлагат на критичен преглед програмите на претендентите. Бие на очи, че най-старателно се избягват коментарите за програмата на ГЕРБ, а тя заслужава внимание по особени причини. Първо - ГЕРБ са ноторно известни с това, че вместо да се мъчат да съчиняват нова програма за поредните избори, просто преписват съчинението, с което са се явили на предходните. Второ - партията на ББ управлява вече три мандата (общо над десет години), т.е. следва да се отчете пред обществото доколко е изпълнила обещанията си. Но, както знаем, управляващите бягат от отчетността като дявол от тамян, следвайки светлия пример на вожда си, който е готов за Книгата "Гинес" с

рекорда си от една година тотално игнориране на парламента.

В „новата” си предизборна платформа, ГЕРБ остават верни на основния си управленски порок – да обещават харчене на пари, а не постигане на резултати. Ако трябва да бъдем честни, те винаги са изпълнявали ангажимента да изразходват с широка ръка публичните средства, което е обяснимо – нали чекмеджетата трябва да се пълнят отнякъде? Но, когато стане дума за това, какво обществото е получило срещу похарченото, ББ и компания изведнъж губят разликата между факти и измислици или предпочитат да се ослушват като прасе в царевичак.

Точно с този номер разсеяните гербаджии пропуснаха да отчетат изпълнението на мандатната правителствена програма 2017-2021 (за която бяха изразходвани четири годишни бюджета), както и резултатите от приключилата Национална програма за развитие „България 2020”,

струвала на българското общество "само" 100 млрд. лева.

Затова се налага да бъдат припомнени някои обещания и да бъдат съпоставени с фактите (между другото, записани от самото правителство в официални отчети до Европейската комисия).

В приетата през 2010 г. Национална програма за развитие е записано, че към края на 2020 г. България би трябвало да е „държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж”.

Дали днес живеем в такава държава, може да прецени всеки български гражданин, който няма щастието да се ползва от пълнещо се по чудо чекмедже. Ако тази генерална цел не е постигната, логично възниква въпросът – за какво бяха изхарчени стоте милиарда и кой ще носи отговорност за това? Но нека бъдем по-конкретни и проследим какво се е случило с „гарантираното от ГЕРБ” по ключови показатели на обществения живот.

Да започнем с това, което отличава „новата” програма на ГЕРБ от почти всички останали партии, а именно категоричният отказ

да се въведе необлагаем минимум на доходите.

Както е добре известно, плоският данък, особено в уникалния му български вариант (без минимално необлагаемо възнаграждение) не само натоварва непропорционално хората с по-ниски доходи, но и засилва неравенствата в обществото.

Затова съвсем логично е, че вместо обещаното в мандатната програма снижаване на неравенствата, установяваме точно обратния резултат. Неравенството в разпределението на доходите у нас е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато, откакто ГЕРБ е на власт. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите (около 20%) от домакинствата е 8.2 пъти, при средно 5.1 пъти в ЕС. Коефициентът на Джини расте и достига стойност от 40.8, спрямо 30.9 средна стойност в ЕС.

Не по-различно е положението с традиционните предизборни обещания в сферата на доходите (заплати, пенсии, целево стимулиране на определени социални и професионални групи) и други придобивки. В

три поредни предизборни платформи

ГЕРБ обещават повишаване на доходите, но се крият зад неясни средни величини. Фактите говорят за противоположни резултати: бедността продължава да нараства и в това отношение страната ни традиционно е в челото на всички европейски класации.

През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване, у нас е 32.5%. (почти 2 300 000 души), а в тежки материални лишения живее всеки пети.

По данни на Министерство на финансите, три четвърти от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата или максимум 776 лв. разполагаеми доходи от труд. Над 25% са работещите с възнаграждения до 450 лв. бруто. Относителният дял на децата, които живеят в материални и социални лишения (44.1% през 2017 г.) е почти три пъти по-висок от средния за ЕС (15.3 на сто). Ето какво се крие зад мъглявите обещания за галопиращи „средни” заплати и пенсии.

Но да преминем към декларирания в „новата” програма на ГЕРБ водещ приоритет – образованието, науката и иновациите. Тук също щедрите обещания се сблъскват с реалните резултати от трите досегашни управленски мандата. По обем на държавните разходи за образование сме предпоследни в ЕС (зад нас е Румъния). Влошава се качеството на образованието. В изследване на Световния икономически форум България е класирана на 83-то място в света (на 26-то място в ЕС) по показателя "Качество на образователната система". За последните 10 г.

страната влошава представянето си с 19 позиции.

Резултатите от изследването PISA показват, че 47% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, а 44% - с недостатъчно ниво на умения по математика. Резултатите във всички области се влошават спрямо предходното изследване през 2015 година.

България изостава значително в Индекса за иновации на ЕК, а по Глобалния индекс за иновации заемаме 23-то място сред държавите членки на ЕС. Подиндикаторите, в които страната ни се представя най-слабо са „Човешки капитал и научни изследвания“ и „Институции“. Негативно е отражението на качеството на инфраструктурата в България (24-то място в ЕС) и по-конкретно - достъп до ИКТ(информационно-комуникационни технологии), логистична дейност и качество на общата инфраструктура.

Пречка за конкурентоспособността на икономиката остава състоянието на публичните институции. В изследване на Световния икономически форум по този показател

България е поставена на 107-мо място в света

и на последно място в ЕС.

На последно място в ЕС сме и по показателите за контрол над корупцията и върховенство на правото, показател за значителна институционална неефективност. Очевидно, девизът на управляващите „Работа, работа, работа” дава ефект.

Накрая - от обещанията на ГЕРБ, че ще продължат да се „грижат” за здравеопазването, вече ни побиват тръпки, защото едва ли има по-точна илюстрация на максимата "Лошото управление убива!"

България е с най-висока смъртност в ЕС, при влошаване на показателя през последните десет години. По данни на ЕК, разходите за здравеопазване у нас възлизат на 8.2% от БВП, изоставайки значително от средните за ЕС. Преките плащания на потребителите представляват 48% от разходите за здравеопазване (в сравнение със средно 15% в евросъюза).

Ако прибавим към всичко посочено и важното обстоятелство, че тепърва ще вкусим „десерта” - уникалния български модел на управление на ковид-кризата, поднесен ни от ББ и неговата компания от джипката, изводът е ясен: трябва да изхвърлим не само съдържанието на тенджерата, но и готвача.

Facebook logo
Бъдете с нас и във