Банкеръ Weekly

Общество и политика

Предстои ритуално... но полезно самоубийство

Народът казва: Когато Господ реши да накаже някого, първо му взима ума. Едно от най-важните предназначения на ума, когато си във властта, е да налага самоограничения и да подсеща своя притежател, че всичко има край и че (дори у нас) за всичко рано или късно се носи отговорност, и то не само пред Бог. Осмислянето на последиците (дори в най-тесен, егоистичен смисъл), предпазливостта, чувството за мярка, граница и срам, необходимостта да обясняваш, да убеждаваш и да доказваш причините за постъпките си, да се съобразяваш с общественото мнение - това са само част от азбучните правила на средностатистическия нормален управленец, да не говорим за големите политици.


Понякога обаче съвкупната управляваща класа започва да се държи неразумно и ирационално, упорства в безумието си и наподобява


стадо китове, устремили се към гибелната плитчина

Защо? На какво се дължат тези бесове? И как трябва да реагира обществото? Тези въпроси стават все по-актуални през последните месеци у нас. Всеки ден сме свидетели на едностранни, пряко конфронтиращи обществените очаквания, неаргументирани и непрозрачни действия на властващите, които вече дори не си правят труда да дискутират публично решенията си. Видимостта е, че е взет съзнателен курс към пряк сблъсък с гражданите, воден от упованието, че властовите механизми (подкрепени със съответните финансови ресурси) са предизвестен фаворит пред волята на върховния суверен. Колкото и нелепо да е, изглежда, че българската управляваща класа е решила услужливо да предостави аргументи на тези все по-настойчиви гласове в Западна Европа, които поставят под съмнение самия фундамент и необратимостта на демократичните процеси в тази част на света през последните двадесет и няколко години.


Полудели ли са българските властници

Или просто са се самозабравили до полуда? Или катастрофално ниското интелектуално ниво, допълнено с тоталната липса на управленски и социален опит им внушава политически халюцинации? Или, както смятат твърдите песимисти - много добре са си направили сметките?


Защо компрометираният до (без)крайност Висш съдебен съвет продължава упорито да преследва личните и груповите интереси на стотина акумулирали обществено презрение играчи? И защо парламентът (най-вече, но не само мнозинството) се държи така, все едно че те избират нас, а не ние - тях, готвейки се очевидно да скалъпят същия, че и по-лош нов ВСС? На какво разчитат? На имунитети? На предизвестени и непреодолими от никаква уж върховна законност решения, взимани на маси с бели покривки? На властово безсмъртие?


Разбира се, тези въпроси са реторични. Фалшивото чувство за недосегаемост нашепва гибелни решения на повечето от хората, които днес държат кормилото на властта. Цялата човешка история показва, че такива неща, като решения от последна инстанция и властово безсмъртие, не съществуват. Който е тръгнал по този път, неизбежно се е провалял. Поради ниската си класа и сегашните властници ще се провалят много скоро и с много силен трясък. Някои може би ще успеят да опазят урожая от пребиваването си във властта, но ще живеят във вечен страх дали някой няма да им зададе някой болезнено неудобен въпрос. И ще си плащат за краткия период на властването - и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Повечето обаче няма да имат този късмет. Защото със своята наглост и самозабрава днешната българска управляваща класа извършва ритуално самоубийство. А с това прави


двойна услуга на българското общество

Първата част на услугата е, че ще ни освободят от себе си и от себеподобните си. Втората, по-важната, е причина за първата. С поведението си през последните месеци властниците мощно катализират промени в масовата психика, които вече стават видими на повърхността, т.е. на нивото на поведението. С всички резерви към изводите на повечето изследователи на общественото мнение (и с уважение към малцината, които не пожелаха да станат търговци в храма на науката), проучванията от началото на тази година дават ясни индикации за качествено нови социални чувства и нагласи. Това, че тези нови явления не се коментират или се интерпретират тенденциозно, е друг въпрос и не е особено важно. Една верига от публични събития, повечето с протестен и дори с антисистемен характер, предизвикаха нов тип реакции. Обществените симпатии все повече се концентрират около антиподи ( и то все по-автентични антиподи) на управляващата класа. Протестите на гневните млади хора на Орлов мост и след това, безпрецедентното надигане на иначе умерените и предпазливи държавни служители заради безумията на Дянковата псевдореформа, колективните изяви на млади магистрати, все по-добре координираните инициативи на граждански организации за противодействие на непрозрачни и потенциално користни действия на властниците - това е само част от създаващата се нова обществена атмосфера.


Обикновено силният аргумент в полза на твърдението, че нищо осбено още не се е случило и вероятно няма да се случи, е, че тези тенденции нямат лице в смисъл на политическа платформа и персонализирано лидерство. Дали поради заблуда или поради зла умисъл, някои анализатори дори твърдят, че поради самата си природа тези протестни тенденции никога няма да се издигнат на подобно политическо ниво, защото... ненавиждали политиката като такава. Което е невярно твърдение - протестиращите


ненавиждат тази политика и тази управляваща класа

а не политиката и държавата въобще. Нещо повече - все по-често изтъкваният мотив е, че нараства частта от българското общество, която иска да си вземе държавата обратно, за да я промени. А не както досега - за да осъществи поредното обсебване. Когато е налице такъв, все по-масово осъзнаван мотив, изграждането на политическа платформа и политическо лидерство е въпрос на време, в нашия случай - то няма да е особено продължително.


С поведението си, което определям като ритуално самоубийство, управляващата класа стимулира тези процеси и в същото време осигурява нобходимия контрапункт. Това се отнася и до редица стари и нови мераклии да яхнат за пореден път общественото недоволство. На повечето от тях не симпатизирам, но все пак бих ги предупредил да внимават, защото този кон няма да е лесен за обяздване и със сигурност ще свали от гърба си натрапника.


Изглежда е дошло времето за прилагане на драстична мярка - своеобразна


лустрация на днешната управляваща класа

(не само на политическия елит) чрез отстраняването й от властовите позиции и лостове. Първото и най-важно изискване към бъдещите кандидати за доверието на народа (не само като съвкупност от избиратели) е едно - досега да не са били замесени в изработване, налагане и пропаганда на бламирани управленски решения. Оттук нататък започват другите, наистина немаловажни изисквания - да са образовани, грамотни, уважавани и доказали се в своята област.


За да се задейства рестартирането на системата обаче, трябва да се подложат на радикално лечение и самите механизми за подбор, най-вече партиите и другите организации, които са си извоювали основна роля при подбора на елитите. Онези от партиите, които рискуват да ни предложат старите муцуни, трябва да бъдат също лустрирани - чрез електорален бойкот. Партиите, които използват последните си месеци във властта, за да се самоуреждат и клиентелистки схеми - също. Нека останат с подкрепата на клиентелата си. Отвратени срещу отвратителни - това е вододелът на следващите 12 месеца, той е неизбежен и полезен.


От тази гледна точка трагикомичното управление на ГЕРБ е труден, но неизбежен и полезен елемент в социално-политическото, гражданско учене и израстване на българското общество. Независимо от предвижданията за възход на поредната камарила от случайни хора, неслучайно попаднали във властта, не само възможен, а и все по-вероятен става друг вариант - обществото да избере за свои водачи лица измежду тези, които напоследък залагат авторитета си, благополучието и бъдещето си в името на необходимата промяна.


Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във