Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА СРЕЩУ УМОРАТА

Популярно стана да се говори, че Европейският съюз бил уморен от разширяването. През тези дни не можем да се оплачем от липса на коментари за умората, които нежно крият неудобството да се опише необходимостта от почивка. Анализите в стил Европейският съюз изглежда уморен да се разширява, а България и Румъния - да се уморяват да се доказват, че са способни на разширяване, могат да влязат със самочувствие в учебниците по психология. Всъщност по-точно е да се каже, че могат да попаднат в наръчниците по политическа практика, в които се обяснява как умората може да стане политическа терапия за излизане от психологически кризи.
Като наблюдаваме как умората като ново свойство на политиката разюздано дефилира по европейската политическа сцена, няма как да не видим и да си затворим политическите и журналистическите сетива за една голяма опасност. В наръчниците тя може да допише и една друга глава - за това как същата тази умора може да се превърне от мнимо лекарство за излизане от кризи в политическа отрова за предизвикване на кризи.
Очевидно е, че двата основни европейски процеса на разширяване и задълбочаване се превърнаха в нещо като разширяване и задълбочаване на умората. При това точно две години след най-голямото разширяване с десет страни, когато еуфорията стигна своя пик. И само седмици преди решението за приемането на България и Румъния, когато положителната емоция изглежда замръзнала.
Твърде тъжен европейски факт е, че в момента става дума за преиграване с еуфорията на умората, която налегна анализатори и европейски политици само за една година, след като София и Букурещ подписаха договора за присъединяване. Впрочем някак не е много ясно защо тези уморителни анализи сякаш забравят, че Европейският съюз има договор за присъединяването на България и Румъния. Между другото, този своеобразен предбрачен договор до този момент е ратифициран от парламентите на 15 страни членки. Тези дни първо парламентът на Белгия, а сетне и парламентът на Австрия, която в момента председателства Европейския съюз, без колебание ратифицираха договора.
Австрийският вестник Залцбургер нахрихтен направи един много сполучлив коментар по темата и го снабди със следното заглавие: По-добре вътре, отколкото вън. Този коментар си заслужава да се отбележи най-малкото защото отбелязва две важни неща. Първо, България и Румъния са европейски страни, които показват отлично икономическо развитие и са от голямо значение за европейската сигурност. Второ, едно евентуално забавяне с една година не означава отлагане завинаги.
Много по-точното и коректното обстоятелствено пояснение за време на европейската умора е фактът, че тя завладя настроенията в Европейския съюз само за една година, след като французите и холандците гилотинираха проекта за Европейска конституция. Твърде ненужно е отново да се обясняват причините за решението на французите и холандците. Ала очевидно трябва да се повтаря, че това легитимно тяхно решение не може и не трябва да е мотив срещу разширяването, а напротив - трябва да се превърне в мотив за реформи и доверие не само в европейските институции, но и в самите кандидати. Просто няма как включването в Европейския съюз на европейски страни да е причина за нарушеното доверие на европейските граждани в институциите, нито пък неговото спиране или отлагане може да стане причина обществото изведнъж да изпадне в социална хармония с институциите .
Тези дни един авторитетен институт за изследване на сигурността, какъвто е този в Париж, даже предложи в един доклад Европейският съюз да започне да мисли извън парадигмата на разширяването. Причината, според финансирания от самият Европейски съюз институт, е сегашният климат в Европа. Академичното предложение на този институт със сигурност трябва да се приеме сериозно - най-малкото поради това, че твърде лекомислено може да разсипе и най-здравия европейски разум. Не е много удобно да се припомня, че парадигмата на разширяването в крайна сметка е парадигмата на един от основните и стратегически европейски проекти. Също така не е удобно да се прави простият извод, че ако европейската политика се откаже от парадигмата на разширяването, би следвало да се вкара в капана на парадигмата на изолацията. Най-добрият пример за институти по сигурността като този в Париж би следвало да е НАТО. Не затова, че София например тези дни стана успешен домакин на НАТО и място за трансатлантическа вечеря, а затова, че разширяването на Пакта съвсем не го докара до криза.
Вярно е, че България има много да наваксва в постигането на европейския стандарт. И в това със сигурност най-непредубедени и открити към собствените си проблеми са българите. Нищо против открояването на проблемите по многобройните конференции и европейски форуми - така се прави политиката и за вътрешносъюзните европейски нужди, а и за ленивите политически и административни фактори в България. Но истината е, че ролята на сто партньорски проверки и последващи конференции с лекота ще изиграе едно обикновено експресно допитване до обикновения български гражданин, който със сигурност има най-голям интерес да се измъкне от блатото на прехода и капаните на корупцията и престъпността. А може и сам да предложи предпазна клауза...
Всъщност предпазните клаузи не са най-драматичното нещо на света - нито за кандидатите, нито за страните членки. Със сигурност реалното членство е най-предпазната мярка за постигане на критерии, защото то ще промени статуквото и недъзите на прехода - а те не се изчерпват само с корупцията и престъпността. В крайна сметка, когато излитаме със самолета, ни препоръчват да сме с предпазния колан не само по време на излитането, но и докато със сигурност разберем, че сме кацнали.
Затова е крайно време - и то точно преди решението на държавните и правителствените шефове на Европейския съюз през юни - да се сложи една друга, много по-важна предпазна клауза. Тази срещу умората на Европа да бъде Европа. В този смисъл им говорете, г-н Рен - и в докладите до политическите елити, и в разговорите с обикновените граждани. При това не е нужно да се доказва, че веднъж въвлечени в европейската сфера на влияние, страните се променят завинаги. Особено ако са съвсем на място в географските и културните граници на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във