Банкеръ Daily

Общество и политика

Предизборният ковид-популизъм не гарантира успех

S 250 e5fd28fd 11e4 4ef4 85df da88f7f80d51
S 250 7bf75651 f9f3 44c7 976d ed4008a9933b
S 250 5a831dd1 b734 4458 9af0 4dc16d16e324

Александър МАРИНОВ

 

Крайният предизборен популизъм е запазена марка на българските партии. Независимо от горчивите уроци те продължават да смятат, че ако засипват с бомбастични обещания и цветисти хули опонентите, ще получат по-голяма порция народна любов. Наистина част от избирателите се хващат на въдицата, но после настъпва поредният срив на доверие. Резултатът е налице - в началото на настоящата година одобрението към системните партии достигна исторически минимум. За съжаление, някои от новите формации се поведоха по същия акъл и бързо настигнаха по орезиляване “каките” си.

 

Политическата теория (извлечена от практиката) наистина твърди, че година преди изборите е добре избирателите да не се дразнят с непопулярни мерки. Има обаче и изключения. Една от успешните здравни реформи в Словакия, например, започна малко преди изборите през 2003 година. Повечето анализатори вещаеха тежко изборно наказание за инициаторите й, защото предлагаха няколко спорни решения. Резултатът обаче бе противоположен - мерките бързо дадоха положителни резултати, а избирателите подкрепиха реформаторите. Политиците, разчитащи на страха от промените, загубиха.

Популистките изцепки също не са препоръчителни, тъй като ефективността им (дори в краткосрочен план) е съмнителна. Това правило се потвърждава с особена категоричност от началото на ковид-пандемията и предизвиканите от нея тежки ограничителни мерки. От март 2020 г. досега са проведени различни видове избори в повече от 50 страни по света и никъде политическите представители на популистката съпротива срещу строгата държавна намеса

не спечелиха съществени електорални дивиденти.

Тъкмо обратното - в редица страни непопулярните (с оглед на конвенционалните навици и удобства) управленски решения бяха възнаградени с уважение и благодарност. Типичен пример е бившият премиер на Италия Джузепе Конте, който бе определен от сънародниците си за най-добрия министър-председател на страната от началото на века.

В същото време, обществата разпознаха и наказаха сурово опитите да се спекулира с пандемията и да се извличат политически и изборни предимства от заиграването с кризата. Най-ярко самоубийствените последици от този вид популизъм проличаха в Израел: опитите на бившия премиер Нетаняху да лавира между конюнктурни прекомерни ограничения и бързи разхлабвания разпалиха остра политическа криза, а тя доведе до свалянето му от власт.

Управлението на Борисов и ГЕРБ също плати висока цена за налудните салтоморталета между

бруталното нагнетяване на страх и безотговорното премахване

на почти всички ограничения, както се случи в пика на третата вълна през декември миналата година.

Най-лошото в България бе, че поради редица местни особености порочното популистко управление на кризата в условия на съсипано здравеопазване и трайно влошен обществен здравен статус доведе до бързо формиране на висока, ирационална резистентност срещу наличните способи за ограничаване на пандемията. Именно всекидневните спекулации и неуредици в първите месеци след появата на ваксините създадоха здравата основа на антиваксърските тенденции у нас. В допълнение, силно отражение имаха хроничните болести на българската политика - двуличието и демагогията.

Въпреки наличието на аналогични явления на други места по света, политическият ковид-популизъм у нас в известен смисъл е уникален по две причини. Първо, защото не е известна друга страна, в която само през втората година от началото на пандемията избирателите да са ходили (поне) четири пъти до урните за общонационални избори. Второ, поради неуморните до лудост усилия да се употребява темата за извличане на всякакви, дори най-съмнителни електорални дивиденти. Лъжите и усукванията на Борисов и здравния му министър през пролетта на тази година бяха впечатляващи, но особено крайни и опасни за обществото мащаби това явление придоби през последните седмици.

Както не бе трудно да се предвиди, лавровият венец на първенството по популистки лъжи и обвинения отново принадлежи на Борисов и свитата му. Но този път бившият премиер прекали и навлезе в мътните води на криминалните деяния. Преди година българската прокуратура възбуди наказателно преследване срещу председателя на Съюза на фармацевтите проф. Сербезова заради публично обявени достоверни факти. Сега остава да видим каква ще бъде реакцията на държавното обвинение срещу съзнателните лъжи на Борисов относно употребата на ваксини с изтекъл срок на годност, очевидно имащи за цел да подкопаят резкия напредък във ваксинационния процес след въвеждането от служебното правителство на изискването за “зелен сертификат”. Независимо от вероятната (лесно обяснима) пасивност на прокуратурата, това поведение на бившия премиер няма да остане без последици както в национален, така и особено в международен план.

За съжаление ковид-популизма на Борисов и ГЕРБ не остана глас в пустиня. Към него се присъединиха и други партии. Тук вниманието привлякоха не обичайните политически маргинали, които виждат в днешния пореден пик на кризата златна възможност да издрапат до парламента. Любопитно е поведението на политици с опит, като част от ръководствата на БСП и “Изправи се, България”, които побързаха да се включат в истеричната реакция срещу мерките на правителството. За разлика от останалите партии на промяната, които бяха по-предпазливи, посочените формации очевидно усещат опасността от неблагоприятни изборни резултати и отчаяно се хващат за всяка сламка, за да се спасят. Интригата е: ще мине ли номерът?

Отговорът (засега) изглежда е: по-скоро не. Помпаната от свързани политически, икономически и съсловни интереси и зависимости атака срещу мерките на служебното правителство има една съществена слабост - никой от критиците не предлага алтернативни решения. Всички те един през друг крещят “не това и не сега”, но не казват какво и кога да се направи, а само какво да се отмени. Не е изключен известен негативен политически ефект, но той ще се изрази главно в евентуален спад на изборната активност (без да подценяваме последиците от него). Нищо съществено към своята подкрепа нашенските ковид-популисти няма да прибавят, просто защото отдавна са достигнали своя таван на обществено доверие и оттук нататък могат само да губят.

Друг е въпросът, че тези напъни могат да повишат и без това високата цена, която обществото плаща за недъзите на българката политика. Всъщност, това е същността на популизма - в края на краищата цената плащат хората, в чиито интереси популистите се кълнат.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във