Банкеръ Daily

Общество и политика

Преди 161 г. църквата ни се отделя от Гръцката патриаршия

Иларион Макариополски

На днешния ден през 1860 г. на Великден в цариградската църква "Свети Стефан" при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. Това означава, че Българската православна църква заявява своето отделя от Гръцката патриаршия.

Всичко се случва по време на така наречената Великденска акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден. На 3 април 1860 г. е кулминационният момент в българо-гръцките отношения и в борбата за църковна независимост.

На този ден по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм "Свети Стефан" в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султан Абдул Меджид I.

По това време суверен  на българските земи е османския султан. По този начин канона формално е спазен и бългаските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861-1864 г.) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивска.

Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания. Исканията са три:


  1. изборност на архиереи от паството по епархии;

  2. архиереите да извършват богослужението на родния на паството новобългарски език;

  3. архиереите да са на фиксирана заплата, за да не могат да се облагодетелстват от служебното си положение за сметка на паството.

Още преди и по време на Кримската война  (1853-1856 г.) българите формулират искания за духовна автономност. През 40-те години на XIX век движението прераства в българо-гръцка църковна разпра, тъй като народния будител Неофит Бозвели - един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането, умира в заточение на Света гора.

Българският народ има в продължение на векове своя автокефална църква. Вселенският гръцки патриарх Самуил Ханджери е обвиняван от българските възрожденци в целенасочена ликвидация на Охридската архиепископия (през 1767 г.). Историографията е изяснила, че тази историческа теза е в голямата си част недостоверна, обаче послужва като претекст на българските възрожденци и духовни водачи да мотивират паството си срещу "Фенер", чиято политика по българския църковен въпрос е недипломатична и в крайна сметка Кирил VII Константинополски става втория вселенски патриарх след Григорий V Константинополски, който е убит на 18 април 1872 година.  След завладяването на Константинопол през 1453 г.  повечето от православните му жители се преместват във "Фенер". В 1601  година в квартала се пренася и седалището на Вселенската партиаршия, където е и до днес. В резултат на това "Фенер" често се използва в български и в други езици като кратко обозначение на патриаршията. 

Преди Коледа на предходната календарна година на акцията на Възкресението, се случват няколко други събития. На 25 октомври 1859  г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната българска църква "Свети Стефан". А на 11 ноември пък е е осветена старата възрожденска църква в Кюстендил, посветена на свети Мина.

Великденската акция се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.

Иларион Макариополски, роден като Стоян Стоянов Михайловски, е български духовник, макариополски епископ на Цариградската партиаршия и един от водачите на черковно-националната борба. Той е роден през 1812 г. в Елена. От 1844 г. ръководи, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба в Цариград. 

След Кримската война (1853-1856 г.), обнародването на Хатихумаюна донесло нови надежди на българите. По молба на българската община е ръкоположен за епископ на българската църква в Цариград. Тогава той получава титлата Макариополски. Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград, както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. 

След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. 

Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във