Банкеръ Weekly

Общество и политика

Предчувствие за успех

Александър Маринов

 

В навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС и особено след тържественото му откриване у нас се засилиха твърденията, че то е обречено да бъде успешно. Оптимизмът е хубаво нещо, но възниква един въпрос, който бодро настроените коментатори са склонни да подминават:

Как ще установим, че е успешно?

Едно успокояваща и при това вярна констатация е, че досега не е известно председателство, което официално да е било обявено за неуспешно (от европейските институции, от страната домакин или от други страни членки). Друг е въпросът какви оценки са били давани в съпътстващи и последващи анализи и коментари. Има няколко случая, когато дадено председателство е било помрачено от вътрешни или международни скандали (Малта).

Задачата да се прецени дали нашето председателство е (било) успешно наистина е сложна. Успехът е доста разтегливо и субективно понятие, още повече в такава област като международната политика. Едно е сигурно - в основата на всяка преценка за успех или неуспех стои следването на аксиоматичната логическа верига: първо, формулиране на ясни цели и очаквани резултати; второ, дефиниране на адекватни критерии и измерители на резултатите; трето, измерване на реално постигнатото. Ако

 

липсва ясно определение за целите

 

и очакваните резултати, всяка дейност може да бъде оценена било като успешна, било като неуспешна. Въпрос на интерпретация - в нашия случай изцяло политически мотивирана.

При българското председателство, а и въобще в публичното ни управление ясните цели и критерии за постигането им са по-скоро изключение, а не правило. Затова можем да направим само един преглед на някои неофициални гледни точки какво би означавало успех на това начинание.

Първото определение за наш успех следва принципа на Кубертен

 

"Важно е да участваш, не да победиш"

 

Изтъква се, че европредседателството е безценна възможност за натрупване на преки впечатления и опит от реалното функциониране на европейската политико-бюрократична машина. С други думи, нещо като студентска практика. В някаква степен това наистина е полезно (особено за част от администрацията), но да се обявява за успех е прекалено, дори по българските стандарти, затова няма да го коментираме.

Втората гледна точка за оценяване на българското председателство като успешно стъпва върху основното формално съдържание на процеса

 

"затварянето" на т. нар. европейски досиета

 

дългосрочни политики на ЕС, които се предават от председателство на председателство и в определен момент се финализират с приемането на съответните нормативни актове. България наследи от Естония около 120 такива досиета, включително и в рамките на основния естонски приоритет - цифровия пазар, който не бе затворен въпреки съществения напредък. Очаква се при българското председателство да бъдат отворени още около 20 досиета.

При все че подобен критерий изглежда обективен, той трудно може да се изведе като водещ по простата причина, че затварянето на досиетата не зависи от председателстващата страна, а от редица други фактори - сложност на проблемите, противоречия между страни и лобита в ЕС, позиция на най-влиятелните фактори, международни събития и кризи, и т.н. Има тежки теми - като миграция, енергетика, икономика и др., включващи голям брой отворени досиета, за които е невъзможно да се прецени дали ще бъдат закрити през следващите шест месеца. Допълнителни проблеми създава приближаващият край на мандата на евроинституциите. Дори да се реализира оптимистичната прогноза на Лиляна Павлова, че поне 30-40 досиета ще бъдат затворени по време на българското председателство, това няма как да бъде оценено като български успех, тъй като няма да е постигнато предимно с наши усилия.

На трето място, основателна тежест като критерий за успех е степента на придвижване по посока на обявените

 

приоритети на председателстващата страна

 

Това е, така да се каже, "волната програма", реализирана в малкото незаето от европейските досиета пространство. В действителност нито една страна няма пълна свобода на избор на приоритети не само защото те трябва да са важни за целия ЕС, но и защото се съгласуват допълнително в "тройката".

Независимо че българските приоритети са четири, като водещ бе припознат "Европейска перспектива за Западните Балкани" - тема, не само много сложна и противоречива, но и отдавна избутана в периферията на реалната политика на Европейския съюз. Дори най-скромните намерения (като възраждането на Солунския дневен ред за Югоизточна Европа от 2003 г.) изглеждат трудно осъществими поради променената ситуация. А амбиции да се представят и защитят някакви български проекти и политики (включително и Европейска пътна карта за региона) - при положение че досега не са подготвени и обсъдени - е направо несериозно. Като неуспех може да бъде определено повдигането на темата без реален напредък, за съжаление един твърде възможен вариант.

Накрая, четвъртият подход обвързва оценката за успех на председателството ни с постигането на други национални цели, като приемането в Шенген и в "чакалнята" на еврозоната. Подобен критерий е доста произволен, тъй като посочените резултати нямат връзка с председателството и очевидно се разчита на някакъв специален репутационен ефект през следващите шест месеца. Това по-скоро прилича на игра "ва банк", макар и с различни намерения с предимно вътрешнополитически характер.

Какъвто и критерий (или съчетание от критерии) да се приложи, е несериозно да се обявява за успешно председателството още отсега. Да се надяваме, че поне след края му ще видим достатъчно задълбочен анализ на силните и слабите му страни.      

Facebook logo
Бъдете с нас и във