Банкеръ Daily

Общество и политика

Правителството на Георги Димитров отказва финансова подкрепа по Плана Маршал

На днешния ден през 1947 г. правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по Плана Маршал за възстановяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.

Георги Димитров се връща в България след 22 години отсъствие на 4 ноември 1945 година, две седмици преди бойкотираните от опозицията избори за XXVI Обикновено Народно събрание, на които е кандидат, като пристигането му не е публично обявено, а е посрещнат на летището от командващия съветските окупационни войски Сергей Бирюзов. Първото му появяване пред публика е на 6 ноември в Народния театър, където произнася реч, изпълнена с нападки към опозицията и оплаквания от свободата на печата.

Първото правителство на Георги Димитров е шестдесет и пето правителство на България, назначено с Указ № 20 от 23 ноември 1946 година. Новият кабинет е напълно доминиран от комунистите. Във външната политика задачата му е да изведе България от международната изолация чрез сключване на мирен договор с държавите от антифашистката коалиция и по-нататъшно обвързване със СССР и държавите с прокомунистическа диктатура.

Планът „Маршал“ (официално Програма за европейско възстановяване) е инициатива на САЩ за подпомагане на Европа, с която американското правителство дава безвъзмездна помощ от 13 млрд. долара за възстановяване на европейската икономика след края на Втората световна война.

Планът е в действие в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.

За администрацията във Вашингтон е очевидно, че не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия, каквото представлява Стария континент. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление. Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави. Съветската дипломация се противопостая, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на тоталитарна система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.

За прилагане в действие на американското предложение, френското и британското правителство решават да се проведе международна конференция с участието на европейските държави, заинтересовани от външната финансова помощ, на която да се изработи обща програма за следвоенно възстановяване.

 

Съветският съюз е против

На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против. Четири дни след като е официално поканена - на 8 юли 1947 година, българската страна отказва да участва. От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също отказва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във