Банкеръ Weekly

Общество и политика

Правителство на малцинството? Най-устойчивото!

Любопитно ще е да се види колко депутати от левицата и ДПС ще се „разболеят” в деня на вота.

Веселин Марешки и депутатите му се правят на опозиция, но винаги са с управляващите.
S 250 a1ea005b 807f 421e b04f 7b91ec66aac4

БСП внесе вот на недоверие на правителството заради несправяне с политиката в областта на екологията и в частност за допускане на водната криза в Перник, влизането в страната на всевъзможен боклук и мръсния въздух. Това е четвъртия вот на недоверие, като предишните три бяха неуспешни, тоест не минаха. А не минаха, защото кабинетът на Бойко Борисов разполагаше със солидна парламентарна подкрепа. ГЕРБ прилагаха изпитаната си тактика на мълчание, колкото и важна за обществото да беше темата, като здравеопазването например. Оставяха опозицията да изчерпи времето си за говорене до минута и накрая ставаше бившият председател на парламентарната им група Цветан Цветанов и „разгромяваше” опонентите. Те нямаше как да му отговорят.

 

Една година преди края на мандата третото правителство на Бойко Борисов е с доста разклатено положение в парламента. При все това то няма да падне и този път, но не заради доброто си управление и солидна подкрепа сред депутатите, а защото голяма част от тях си правят тънки сметки - искат да се насладят на привилегиите си цял мандат, знаейки, че следващ може и да няма.

С други думи, ако през първия си мандат Борисов управлява с правителство на малцинството, то през втория и третия, въпреки че започваше с коалиция, накрая пак се докара до същото положение.

Когато за първи път дойде на власт

през 2009 г. Бойко Борисов имаше 116 депутати. Но с помощта на различни партии и депутати успя да докрета до големите протести заради цената на тока през 2013-а, когато хвърли оставка. В началото опора на ГЕРБ бяха Волен Сидеров и „Атака” (дори наричаха Сидеров пудела на Бойко Борисов). Критици на управлението бяха Яне Янев и РЗС. Някъде на втората година нещата се обърнаха. Групата на Янев беше разбита, а част от депутатите му, вече независими, се врекоха във вярност на ГЕРБ. Дори прехвърлиха полагащата им се субсидия към тяхната каса. Сидеров и партията му обърнаха палачинката и се превърнаха в яростни критици на властта. Постепенно парламентарната група на „Атака” започна да намалява, членовете й  един по едни приставаха на управляващите, и от пълното й разпадане най-вероятно я спасиха предсрочните избори.

За втория си мандат

Бойко Борисов направи коалиция с Реформаторския блок. Партията на премиера обаче подписа отделно коалиционно споразумение с АБВ. ГЕРБ и Реформаторския блок пък имаха договор за подкрепа с „Патриотичния фронт“(ВМРО и НФСБ). От една страна, това беше доста странен управленски формат. От друга – правителството „Борисов 2” имаше най-солидната парламентарна подкрепа.

Но след първата година част от реформаторите излязоха в опозиция. Това направи и АБВ, като оттегли от кабинета Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и социален министър. Така кабинетът реално пак се озова в малцинство и продължи да съществува благодарение на гласовете на БДЦ (представителите на Христо Ковачки) и хората на Николай Бареков. Заедно с Патриотите това бе едно много несигурно плаващо мнозинство, което заплашваше във всеки един момент да обърне лодката. Накрая я обърна самият премиер, когато се умори да управлява с извити ръце върху клатушкаща се платформа, използвайки загубата на президентските избори.

В третия си мандат

Борисов отново управлява в коалиция – този път с „Обединени патриоти” (ВМРО, НФСБ и „Атака”), и с негласната подкрепа на „Воля”. От време на време рамо дават и от ДПС, но при определени условия. На практика в началото на този парламент кабинетът „Борисов 3” разполагаше със 122 (95 плюс 27) сигурни гласа плюс допълнителните. В края на миналата година обаче партията на Волен Сидеров беше изгонена от малката коалиция, а депутатите (в момента шест) станаха независими, тоест те са извън парламентарното мнозинство. По този начин правителството отново остана в малцинство, като има подкрепата на 116 народни представители (колкото и в първия мандат).

В интерес на истината положението на „Атака” е малко странно. Представителите й в Народното събрание уж са извън управляващото мнозинство. Но подписът на Волен Сидеров все още стои под коалиционното споразумение (не се е чуло да го е оттеглил) и партията все още има министър в кабинета – икономическия Емил Караниколов. Вярно е, хората на „Атака” вече гласуват против ключови предложения на управляващите (като избирането на Емил Димитров за екоминистър), но по-често отсъстват от гласуванията.

Същата тактика използват и депутатите на Веселин Марешки. Те непрестанно се афишират като опозиция из парламентарните кулоари, но при важни за управляващите гласувания или са с тях, или липсват от пленарната зала.

След консултациите между БСП и ДПС

миналата седмица по вота на недоверие, заместник-председателите на двете парламентарни групи Драгомир Стойнев и Йордан Цонев дадоха да се разбере, че теоретично този вот на недоверие може да мине. По думите на Цонев той ще покаже „има ли управляващо мнозинство това правителство в този парламент”: „Защото чисто математически след излизането на „Атака“ то няма такова. И ако има такова мнозинство, то ще се види в зала. И то трябва да бъде преформулирано, ако има мнозинство. Ако няма мнозинство и ако всички, които се заявяват опозиционни, гласуват „за“ вота, правителството ще падне“.

За хипотезата правителството да падне се изказа и Стойнев. Но на всички е ясно, че това няма да се случи. Защото нито дванадесетте депутати от „Воля”, които уж щели да мислят до последния момент дали да подкрепят вота, нито шестимата от „Атака” ще отрежат удобното парламентарно клонче, на което са кацнали. А останалите двама независими народни представители – Ангел Исаев и Спас Панчев, дори не крият пристрастието си към ГЕРБ. Любопитно ще е и колко депутати от левицата и ДПС ще се „разболеят” в деня, в който ще се гласува. Повечето политолози твърдят, че нито една от политическите сили в Народното събрание не е готова за предсрочни избори. Някои от тях даже припомнят изказването на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, че не е време за предсрочни избори, защото няма партия, готова да поеме управлението на държавата.

Така че Бойко Борисов може да е напълно спокоен, че третият му кабинет ще оцелее.

Facebook logo
Бъдете с нас и във