Банкеръ Daily

Общество и политика

„Прас Прес“: Изчезваме, оплескаме ли нещата със силните на деня

S 250 af968c10 ca28 44c4 a713 3d648fe144ef
S 250 3b325326 5d32 4f5c a42c 0ea7f40fc99c

От 25 февруари в Галерия-книжарница „София Прес“ може да разгледате изложбата „Кориците на Прас Прес“. Става дума за 30 корици - рамкирани и подписани. С тях карикатуристите на „Прас Прес“: артистичното дуо - Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов отбелязват четирите години живот на вестника.

По повод изложбата специално за „БАНКЕРЪ“ карикатуристът Чавдар Николов отговори на няколко въпроса:

Как избрахте точно тези 30 карикатури за изложбата?

Всеки от нас (Алла и Чавдар Георгиеви са артистично дуо) избрахме по 10 свои неща - за толкова има място, за да напълним галерията. Лично аз съм избрал най-провокативните си и агресивни карикатури. И, разбира се, корицата на първия брой, която нямаше как да не пуснем.

Имате ли наблюдение кой брой с коя корица се е продавал най-добре?

Не. Първо, защото нас в Lafka дълго време не ни разпространяваха и ние достигахме до читателите си благодарение само на няколко разпространители. Заради това не сме водили статистика. Но мога да ви кажа за някои по-впечатляващи реакции към мои работи. Най-сериозна бе тя срещу корицата, която е с Иван Костов. Поводът е една от книгите, които издаде  –„Свидетелства за прехода“. За нея хората се редяха на опашки. В нея някогашният премиер обясняваше, че обществото не искало лустрация и декомунизация и заради това не ги направил. По този повод създадох тематична карикатура. И поддръжниците на Иван Костов като ни започнаха ... Пишеха ни: „Ама как може така?!! Ама ние купуваме вашия вестник – край! Дотук бяхме с „Прас Прес“! Отказваме се!“ Имаше над 100 подобни коментара, когато вестникът излезе във „Фейсбук“.

А вие какво им отговорихте?

Успокоявах ги, като им казвах, че нашият вестник, като го отвориш, и можеш да решиш: „Ето, и вие се продадохте на Пеевски, как може така да говорите за Иван Костов...“. После разгръщаш втора страница и си мислиш: „О, тия са ГЕРБ-аджии“. Отваряш трета страница и вече си убеден: „Не, не, не, - тия са комунисти!“. И така до края. Стараем се да правим „Прас Прес“ по такъв начин, че да бъдем равно отдалечени от всички политически сили. Ето, примерно, виждам, че сега адвокат Николай Хаджигенов е дошъл да разгледа изложбата. Той е от „Отровното трио“. Бях съпричастен към онова, което то свърши миналото лято, но това не ми попречи да направя карикатура, в която Хаджигенов и Бабикян се чудят как да кръстят коалицията си с Мая Манолова. И на един от тях вложих в устата балонче с идеята да я кръстят „Отрови се БГ“. (Адвокат Хаджигенов се приближава до Чавдар Георгиев и му казва, че си е купил тази карикатура и сега ще си я сложи в рамка – бел. моя)

Сега как се разпространявате, след като вече я няма Lafka?

Пеевски се отказа от Lafka, защото тя му излизаше много скъпо. Всъщност, не знам дали той е нейният собственик. Иначе виждаме, че неговите действия са като при африканските скакалци – като опоскат нещо, се преместват на друго място. Така беше и с КТБ, така беше и с Lafka, получи се и с „Булгартабак“. Кой знае сега какво ще намерят. Но искам да ви кажа, че един от малкото пирони в ковчега на Lafka беше забит от „Прас Прес“.

Бихте ли разказали повече подробности?

Преди Lafka да фалира, последният - летният доклад на „Репортери без граници“ от 2019 г., бе посветен на цензурата, упражнявана чрез разпространение. И в списъка бе България - единствената страна членка на ЕС, наредена до Габон, Кабо Верде и Нигерия. Примерът, който бе даден от България, бе с „Прас Прес“, тъй като на нас ни бе отказан достъп до Националната дистрибуция. Сега, когато държавата пое всички разходи на Пеевски по транспортирането на вестниците из страната, за нас е по-добре. Но все пак е хубаво да имаме едно наум - всички, които  работят в Lafka, сега работят за Български пощи. И това предизвиква леко съмнение - дано да нямат същите рефлекси - имам предвид отгоре да им се спускат задачи и те да ги изпълняват. Но и сега разпространението на вестници не се случва по естествен начин.

А как си представяте разпространението?

Трябва да има конкуренция - говорил съм с хора, които имат пари и които издават вестници. И които не са в сферата на Пеевски. И ги питам - "Защо толкова години се съобразявате  с Пеевски?" Причината е, че той има един много изпитан похват – контролираният тираж. Като не може да купи „Дневник“ или „Сега“, контролира тиража – т.е. може да отпечатате, ако искате, и 50 000 бройки,  разпространителите ще ви върнат половината. Вие така ще свалите тиража и най-накрая ще ви накарат да сведете тиража до 3-4-5 хиляди бройки. И ще стане както в поговорката: „И вълкът сит, и агнето – цяло“. Всички са доволни – и демокрация имаме, но реално опозиционните настроения не стигат до бабите на село. Не че те много искат да четат „Прас Прес“. Основно читателите ни са в по-големите градове - хора във възрастовата група, в която сме вече и ние – те имат изградени навици да си купуват вестници. Младите, без значение дали живеят в Париж, в Ню Йорк или в София, не купуват вестници.

Как се финансирате тогава? Имате ли дарителски кампании?

Не. Истината е, че ние страшно много закъсняваме с плащането на хонорари – в момента изчистваме тези за петдесет и някой си брой, а вече работим по 89-ти. На тези, които ни сътрудничат, шапка им свалям, че продължават да упорстват и го правят не заради парите, колкото и малко да са те, а заради идеята да бъдат свободни и ни да подкрепят в тази свобода.

Колко дълго смятате, че може да продължите така? Споменавате в анонса към изложбата 7-мия си рожден ден....

Ние споменаваме 7-мия си рожден ден, защото ни липсват първите седем години. Но кой знае – може пък и така да стане – тъкмо ще направим 7 години и ще изчезнем. Ще изчезнем, ако оплескаме нещата със силните на деня. Така изчезват много вестници – изчезват, когато започнат да служат не на хората, не на истината, а на тези, които дават парите. Ние в момента се опитваме да се финансираме по някакъв странен начин – от нас – „невъзпитаните карикатуристи“ – никой не получава заплата. И всеки прави нещо непривично – аз, например, пиша фактури - аз съм счетоводителят, другите отговарят за разпространението до по-малките пунктове за продажба. Разпределили сме си задачите и за тях не взимаме и лев. Това, което получаваме, са хонорари - заедно с всички сътрудници на вестника. А по въпроса за възпитанието – както вече разбрахте за изплащането на хонорарите, така и възпитанието върви със закъснение. Ще ни трябват не седем, а четиринадесет години. Но не вярвам да стигнем 75-те години на  „Стършел“. Пък и да изкараш толкова, понякога не си и струва.

Но вероятно за толкова години, ще си сигурен, че знаеш тайната на добрата карикатура. Вие знаете ли я?

При нас хрумването е на първо място, уменията да я направиш са следствие. Най-важното е бляскавото хрумване, което може да дойде по най-невероятни начини. На мен за това много често ми липсват старите редакции, в които съм работил – в „Демокрация“, в „Новинар“, в „Преса“. Когато съм ходел на работа, са ме питали: „Ти си карикатурист, какво правиш в редакцията – само си губиш времето там!“ Няма такова нещо! Както си седиш в редакцията и нищо не ти идва наум, изведнъж виждаш някакъв колега, който се опитва тайно да пуши, и това отключва идеята. Това е прекрасно!  Или пък някой влети в редакцията с някаква новина – бил е на някакво събитие и разказва нещо – някакъв детайл, който обаче няма да излезе във вестника. И ето, хоп – отваря се „каналът“ и стигаш до хубавата идея. Сега, заради пандемията, журналистите се разминават, ходят на смени, за да не се събират много хора на едно място. Животът в големите редакции много ми липсва. Наскоро срещнах колега от „Демокрация“ и с него си споделихме, че сме последните щастливци, работили заедно в голяма редакция. Последните.

Въпросите зададе Теодора Георгиева

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във